Разни такива нещица

Преди няколко дни българинът Атанас Скатов отново покори Еверест. Родните медии отразиха това достойно постижение все едно нашенецът беше отишъл до Мальовица за боровинки. Ясно – добрата новина не е новина, трябва да има яко нещастие, ужас и омраза, за да се плаши народът и да не вдига глава към острата сабя на батя си Боци. Но друго някак си ме гложди повече – ами да, в съвременния материалистичен и технологичен свят изкачванията на Еверест действително станаха по-лесни и евтини от разходка в Борисовата градина. И не само те. Човешкото същество дотолкова наблегна на развитието си като материална единица, че наистина прекалено много неща вече изглеждат лесни и евтини. Да обиколиш земното кълбо за 1 ден – никакъв проблем! Намери евтините авиокомпании, направи си план, отдели малко кинти (дори и българска заплата би била достатъчна) и обикаляй. Да вдигнеш 300 кила от лежанка – никакъв проблем! Открий подходящите стимуланти, зоби яко, тренирай и накрая ще ги вдигнеш. Да пробягаш 100 метра под 9 секунди – е, това вече е детинска игра, само трябва да финтираш допинг ченгетата. Да скачаш с бънджи или парашут, да се возиш на яхта, да се разкрасиш или подмладиш – ама за какво изобщо иде реч, вади кинтите и го прави! Животът е толкова прекрасен, всичко е толкова евтино и достъпно, всичко е толкова постижимо, че от цялата тази хубост и красота хората се чувстват... самотни и отчаяни! Хахаха, парадоксът на новото време – имаш всичко, а ти се ще да нямаш нищо!    

Преди време питах моя близка каква е разликата между този и онзи мобилен телефон, при положение че все са мобилни телефони. Разликата била в екстрите. С единия можело да си снимаш гъза и да го пуснеш в сурат-тефтеря, а с другия можело да си снимаш сурат-тефтеря и да си го споделиш на гъза. Без излишни думи, а то в случая всички думи ще са излишни – важното е споделяне да има, за да бягаме от самотата. Но тя, темата за отчуждението на едноизмерния хомо консуменс, е толкова добре развита от чичко Маркузе, че едва ли си струва точно аз да философствам над нея. Намерете си книжките и ги четете – информацията се яде винаги в суров вид, претоплянето или тълкуването влияят зле на вашите мозъчни функции!

Задълбаването единствено и само в материята и опитът материята да бъде обяснена единствено и само чрез материята не само че не правят никого на тази злощастна планета щастлив, но и са глупави. То вероятно и динозаврите са се чувствали всесилни (а те материя даже в излишък са имали), докато някаква елементарна промяна в климатичните условия не ги и е превърнала в шепа кокали. Добре е, докато търсим най-малката микрочастица материя, която уж трябвало да споява всички частици във Вселената, да се замислим, че може би такава няма. Че материята се крепи от дух - както в пространството на микрочастиците, така и в реалността на галактиките. Че всички взаимодействия, чрез които работи Вселената, са взаимодействия на привличане. Че всеки динозавър сам по себе си, колкото и да е бил материално силен, сега не е нищо повече от експонат в музей.

Спорихме с мой руски приятел какво е човекът - венец на творението или грешка на природата? Нито той, нито аз, нито един куп други хора дадохме смислен отговор. По-скоро у мен се завъртя такава идея, че съвременното човешко същество е нещо заблудено, което е сбъркало пътя си, но има своя шанс да го намери отново. Ако продължи по сокаците на животинското си усъвършенстване – то ще последва съдбата на динозаврите. Ако тръгне по дългия и труден път на духовното си съзряване – то вероятно ще постигне щастие и в материята. Не бива да забравяме - на Земята освен Хитлер е живял и Моцарт.