четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Що е то левица и има ли такава у нас?

Опитът на „Старата другарка” да смени имиджа и да се превърне в „Стара госпожа” претърпя пълно фиаско. Днес в БСП са останали цифром и словом 105 хиляди души. През 1990 бяха един милион. Без ясна идея всеки проект е обречен на провал. Ако не си беше сменяла името и си беше останала една типична комунистическа партия, днес със сигурност Столетницата щеше да се радва на много по-голяма подкрепа, макар и далече от властта, а в татковината ни щеше да си има нормална демократична левица, създадена на основата на БСДП на д-р Дертлиев, светла му памет, която да печели отвреме навреме избори и да провежда толкова необходимите за сиромашки народ като нашия социални политики. Не би! Увлечени от манията си да не изпуснат властта като самоцел, другарите тотално забравиха механизмите, чрез които упражняването на власт би могло да донесе нещо полезно за обществото. Не, че някога са ги владеели, но сякаш за всички ни щеше да бъде по-добре те да си бяха останали комунисти. Поне ни бяха ясни, а и щяхме да си спестим терора на техните уж десни проекции – СДС на Костов, НДСВ, ГЕРБ...

В последните 20 години да сте чували за защита на труда на наемния работник, безплатно образование, безплатно медицинско обслужване, укрепване на публичния сектор и други ей такива нещица, които изповядва всяка нормална левичарска формация в добрата стара Европа, в магичната нова Латинска Америка, че даже напоследък и в Съединените американски щати!? Няма и да чуете. Подменените лица на Тошовата партия толкова са замъглили мозъците ви с мита за неизбежността на десния път, който води към никъде, че и през ум няма да ви мине, че има и различен път - към друг тип общество, към други структури на държавата, към други политики, които не облагодетелстват внуците и правнуците на тоталитарната номенклатура, а могат да гарантират по-добър материален бит на вашите семейства, на вашите деца, на вашите родители, на вашите приятели...
Само за последните 20 години на Стария континент се обособиха поне три читави идейни платформи вляво – социаллиберализмът на Тони Блеър, демократичният социализъм на Лионел Жоспен, радикалният бунт срещу елитите на Пабло Иглесиас. Да прихванаха „Старата госпожа-другарка” и нейните „приятелки” поне мъничко от тях!? Няма начин, пичове, няма начин – ако бяха прихванали, щеше да им се наложи от принципни съображения да подхвърлят от накраденото трошички и на вас. Не се заблуждавайте – те не са особено хуманни и милостиви! Защо да ви подхвърлят, като могат и да не ви подхвърлят!? Защо да ви дават глътка икономически въздух, като могат да продължат да ви държат в робство!?


В Евангелските текстове има един много интересен момент. Когато Христос кара учениците си да нахранят събралото се множество с двете риби и петте хляба, Той първо приканва петте хиляди души да се разделят на редици от по 40-50 човека. Господ не е самозван господар, който да подхвърля монетки в тълпата, подобно на познатите ни от историята крале и императори, а настоява да се създаде порядък при раздаването на храната, за да може тя да стигне до всички. По този начин двете риби и петте хляба не само се оказват достатъчни, но и остават излишъци, а тълпата се превръща в общество. Ето ви го социалното в най-чистия му вид! Това социално, което човъркаше и човърка умовете на много достойни хора в Европа и по света, които през вековете и днес търсиха и търсят онази формула, която да донесе повече хармония в материалния живот на хората. „Социализмът е убежище за истинските християни”, казва сър Арнолд Тойнби и на тия от нас, в които сърцето продължава да бие отляво, би трябвало да ни е станало ясно, че той не може да работи без Христос. Това, което вече 72 години върлува в родината ни, няма нищо общо с благородната идея. През първите 45 години то беше всичко друго, но не и социализъм и затова безкрайно лесно му се удаде да надене „дясната” мантия, за да може през последните 27 години да продължава да се държи като нагла и безскрупулна „аристокрация на неграмотността”, която подхвърля монетки в тълпата само когато започне да й се повръща от преяждане.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар