понеделник, 14 декември 2015 г.

Малко държава – много олигарси

Ако включим естествените компютри, които носим на раменете си, и тръгнем по пътя на здравата логика, може би има надежда да разберем, че кухите понятия „Държавата ми пречи”, Държавата е лош собственик”, „По-малко държава, повече свобода” и тъй насетне работят само за посткомунистическата олигархия. Това беше техният сценарий, а ние им помогнахме да го осъществят. Замислете се кой се възползва от безумно проведената приватизация, кой пред очите ни гепи материалните ресурси и кой държи парите в иначе милата ни татковина!? Те искаха да превърнат политическата си власт в икономическа и го постигнаха. Проверете – няма елементарен „Плод и зеленчук”,  който да не се държи от представител на първия, втория и третия ешелон на партията им, от представител на първия, втория и третия ешелон на репресивния им апарат, от представител на създадените от тях мутренски групировки (май забравихме, че и „майсторите на спорта” се ползваха от едни благинки, които не бяха достъпни за „героите на работническата класа”). „Нашите” се уредиха и продължават да се уреждат, а ние, кучета ни яли, никога не сме били и няма да бъдем „техни”. В системата на „уреждането” на мода вече са праправнуците. А за нас „неДСизбраните” в най-добрия случай остава ролята на обслужващ персонал. Да им носим кашоните с бананите, та белким и ние успеем да ги опитаме...

Ако бяхме включили навреме естествените компютри, които носим на главите си, и бяхме тръгнали по пътя на здравата логика и личния си интерес, навярно щяхме да се усетим, че структурите на Българската държава са единственият ни защитен механизъм срещу олигархията. Тогава нямаше да има Сашовци, Дончевци и други „наши” с фирмички в енергетиката, а тя щеше да си е държавен монопол, както е в Норвегия например. Договаря си родината ни сделките с когото си ще на планетата, прави си стратегиите, падат процентчетата на комсомолците и без излишно дрънкане на патлаци редовият български гражданин си плаща редовата поносима цена за различните видове енергия, които ползва. Тогава нямаше да го има и това подобие на железница, към което апетитно гледа поредното лакомо БКП-юначе, бленувайки да „приватизира” и перденцата в купетата. Качваш си се на БДЖ-влакчето, подобно на всеки работлив немец, опъваш си крачетата, дремеш, отиваш до бюфета за биричка или кафенце, лафиш си с разни приятни хорица и стигаш, без да се усетиш и на половин цена, до избраната от тебе дестинация. Влакчето, ако не знаете, е къщичка на колела, в която можеш да си правиш какво ли не. Вместо това олигархията те е завряла в смрадлив и скъп автобус, където, сгънат като сардела, трябва да се молиш на шофьора да спира, в случай че те налегне естествена биологична нужда. Тогава нямаше да те рекетират болници и училища, полицаи и административни служители, защото при запазена демократична процедура, техните службици щяха да зависят единствено от пуснатата от тебе бюлетинка в избирателната урна. Не ти харесват – режеш ги. Харесват ти – подкрепяш ги. Държавата – това си ти, а те са твоите служители и са при тебе на заплата.

Е, имаше и такива, които бяха включили естествените си компютри и следваха пътя на здравата логика, но ние със задръстените файлове не им се доверихме. Преди по навик да обвиним САЩ, Русия и световната конспирация, би било добре да си спомним за д-р Петър Дертлиев и Българската социалдемократическа партия. Един истински мъж и достоен българин, който благо ни съветваше, че голямата европейска мечта не бива да се гони за сметка на малките битови желанийца на обикновените хорица. Една истинска и достойна българска партия с ясна програма, от която ужасно се страхуваха и сините, и червените комунисти. Запазен гръбнак на структурите на държавата, отстояване на социалните й функции, категорично противопоставяне на разделението на нацията ни, приватизация само там, където е необходимо, преобразуване на земеделските стопанства в акционерни дружества – това са само част от идеите на д-р Дертлиев и БСДП, които щяха да превърнат България в прилична, модерна европейска страна. Ние обаче предпочетохме да пригласяме на „комунистите, комсомолците и пионерите” – „Обичам родината, но мразя държавата”. Вероятно се надявахме, че ще ни пуснат малко гювеч при разграбването. То хубаво, ама „родината” е в общи линии виртуално понятие, а държавата е пространство, което обитаваме всекидневно.

Д-р Дертлиев беше добър човек и отдавна ни е простил глупостта и невежеството. Лошото е, че това нищо не променя. В момента колкото и да включваме естествените си компютри, колкото и да следваме пътя на здравата логика - все тая. Юнаците са се окопали в икономическата власт и уреждат праправнуците си. А ние, загубили държавата си, загубили естествения си защитен механизъм, можем само да се надяваме, че и на нас отвреме навреме ще ни подхвърлят по някое бананче.        

Няма коментари:

Публикуване на коментар