вторник, 23 юни 2015 г.

Този толкова лош социализъм




Баща ми, вечна му памет, ме юркаше само за две неща – да чета книжки и да имам приличен външен вид. И докато за второто нямаше шанс поради вродената ми склонност да се движа като нетрезв клошар с петдесетгодишен стаж, то първото, просто по погрешка, отвреме навреме се случваше, за което мога да му бъда само благодарен.
Като заспорехме за политика с моя старец и аз започвах да му развивам моите често пъти налудничави теории, той ми опонираше с един малък цитат от „Великия Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд – книжка, която и до днес препрочитам с удоволствие: „Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти“.
Тия думички до такава степен са се запечатали в тимберицата ми, че насън да ме бутнеш, ще ги изпея като любима песничка от репертоара на сектор „Б”, където често прекарвах времето си.
На дърти години се замислих колко прав всъщност е бил татко. Дадох си сметката, че не всички са имали моето детство на досаден и щастлив малък буржоа, когото са юркали само за приличен външен вид и четене на книжки и че на света има такива неща като глад, мизерия, болести, насилие и разни други гадости, през които минават милиони хора. Въпрос на шанс е да отраснеш в добро семейство, но дали всички имат този шанс и какво правим с ония, които са го нямали!? Ако подходим егоистично и оставим всичко на естествения отбор, нещата ще изглеждат прекалено лесни известно време, докато се сблъскаме в реалния живот с мислите на един друг велик автор – Хорхе Луис Борхес: „Тъкмо преди да взема последния си изпит в Тексаския университет в Остин, научих, че чичо ми Едуин Арнет е починал в далечния край на континента от аневризма. Изпитах обичайното чувство, което винаги ни изпълва, щом някой умре — тъгата (вече безполезна), че нищо не ни е струвало да бъдем по-добри към него приживе. Човек забравя, че е мъртвец, който разговаря с мъртъвци”. Ако подходим глобално и с желание да решим проблемите на хората, които са нямали нашия шанс, най-вероятно ще стигнем до едни, вече мръсни у нас, думички като „социален” и „социализъм”. А ако подходим с отворени души и сърца, неизбежно ще стигнем и до Божията философия на Христос, за да намерим онази доза милосърдие, която толкова ни липсва.
Всъщност нещата не са толкова сложни. В много страни, които уж даваме за пример, е постигнат баланс между егоистичните стремежи, социалните политики и милосърдието. Може да не е идеален, но до голяма степен, в рамките на възможното, гарантира безоблачното съществуване на биологичните единици до неизбежното им преселване в по-добрия свят. В тези страни думичките „его”, „социален”, „милосърден” съжителстват по някакъв свой си начин, без да се обвиняват взаимно и да се отричат една друга. Само в нашата мила родина, след 45-годишно покоряване на сияйни висини, от 25 години словото „социализъм” е забранено със закон. Една след друга бяха иззети и хвърлени на боклука абсолютно всички привилегии на възрастните, на хората със специфични възможности, на тежкоболните, на децата и въобще на всички уязвими групи в обществото. Толкова заложихме на животинския принцип на естествения отбор, сякаш у нас живеят само безсмъртни титани, надарени с нечовешка сила и извънземни възможности, и съвсем спокойно можем да пратим в небитието всички, неотговарящи на високите ни расови критерии, индивиди.
Още не мога да се начудя на тая метаморфоза. Още не мога да разбера как довчерашните комунисти до един и за една нощ прегърнаха чичко Адам Смит. Май ще се окаже вярно, че най-големият враг на социалистическата идея са именно болшевиките. Всъщност това е и обяснимо. Не може да се очаква от страни едва-едва излезли от робството и крепостничеството да развиват нещо ново и твърде различно от феодализма, който с размах искат да пропуснат, но на практика прилагат. Сър Томас Мор пише своята „Утопия” през 1516 година под влиянието на Западноевропейския Ренесанс. Робърт Оуен прави в началото на ХІХ век своите първи практически изследвания за приложението на социализма. Русия отменя крепостничеството през 1862, а България се освобождава от турско робство чак през 1878 година. Няма как да стане! Социализмът е европейска ренесансова идея. Неслучайно Арнълд Тойнби на по-късен етап добавя, че „социализмът е и последното убежище на истинските християни”. Реалните социални политики, без идеологическо крякане, съвсем спокойно и постепенно се въвеждат, за да може в обществата да има равновесие и за да не се стига до социално изключване при постоянно променящите се външни обстоятелства.
Невъзможно е обаче, и мисля, че това го доказахме, тази модерна и високохуманна идея, която търси баланса в обществото, да бъде приложена от полуграмотни субекти със средновековно мислене. Не е ли очевидно, че и „социализамът” и последвалият го „капитализамът” в отечеството ни са просто различна форма на феодализъм, в която, противно на общоприетото, на върха на пирамидата се настаняват насилствено бивши козари и овчари, които много добре умеят да вземат и отстояват властта с оръжие, но не и да я упражняват в полза на българите и България. У нас никога не е имало социализъм, та ако ще докладите на Априлския пленум да получат Нобелова награда за литература.
Ако погледнем отвъд нашенските дивотии, ще открием, че социализмът не е насочен към онези, които могат и сами да се справят с битието си. Напротив, той е за хората, които имат нужда от помощ, когато закъсат. Нали се сещате, че на планетата Земя никой не знае дали за един миг няма да се превърне от такъв, който се справя сам, в такъв, който е закъсал и се нуждае от помощ. Друга тема е, че социалните политики могат да се въвеждат и лечка-полечка, без излишно дуене и бързане, когато и където са нужни, когато и където му е дошло времето. „Социализмът ще дойде в Англия като кротко агне” – казал го е „комунистът” Чърчил. Майтапя се, но само за „комунистът”. Сър Уинстън просто гледа напред в бъдещето и осъзнава, че в един момент, без необходимата доза социалност, човечеството ще се самоунищожи. Простичко казано, на даден етап толкова хора ще закъсат, че социализмът ще е неизбежна необходимост. А дотогава е хубаво да си понабием в главиците мъдрите думички от книжката на Франсис Скот Фицджералд: „Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти“. Пък току-виж сме се разминали и без социализъм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар