четвъртък, 23 април 2015 г.

Ах, този толкова „лош” национализъм



Не обичам гнева, а вчера се разгневих. Една брутална гавра с Апостола на свободата Васил Левски удобно се настани на страниците на списанието, в което работя, и нервната ми система изпуши. Крещях, вилнях, беснях и накрая отстъпих. Защото работя със свестни хора, защото се съобразих с високото кръвно налягане на колегите, защото често пъти и аз не съм нещо повече от женски полов орган.

Драги немци, скъпи американци, мили съветски хора, извинявайте за незаслужените упреци, които често ви отправям! Вие не сте виновни, че на тая територия живеят хора, които обичат робството. Вие не сте виновни, че те всячески се опитват да угодят на безумните си господари. Вие не сте виновни, че те са готови да се откажат от личното си достойнство, само и само за да поддържат високия си битов стандарт. Идеята „България” им тежи. Те са готови да я хвърлят на боклука. Днес удрят Левски, утре ще ударят и Христос. Ще нахлупят чалмите и фереджетата, така както лесно нахлузиха кришнарските тоги и отличителните одежди на сектата на Муун. Ей тъй, за петте лева и за екскурзийките в чужбина, за да бъцкат спокойно вечер салатка и да пийват грозданка пред плазмения телевизор, докато развиват фалшивите си отношения с още по-фалшивите хора, които ги заобикалят.

Нямам вече сили. Дълги години бях „лошият комунист”, защото ви се противопоставях, когато рушахте основите на материална България – армията, здравеопазването, образованието. Вчера станах „лошия националист”, защото ви се опънах в опита да ударите по един от символите на духовна България – Левски. Дали утре ще ме наречете „фашист” ми е все тая – колкото повече остарявам, толкова повече свиквам с различните епитети, а и не мисля, че точно аз съм от кой знае какво значение. Навремето, когато в иначе глупавата пионерска организация предложих отрядът ни да се казва „Георги Бенковски”, класният ме срази с аргумента, че той нямал заслуги към партията. Днес мога единствено да кажа – и слава Богу, че е нямал. И слава Богу, че стара мама ме водеше за ръчичка в църквата, учеше ме как да си запаля свещичка, а после кротко ми обясняваше, че има и друга Истина, Истинска, която се различава от тяхната. И слава Богу, че я има.

Преди петнайсет години отец Димитър от малката църквичка „Свети Николай Чудотворец” до столичния хотел „Рила” ми каза най-хубавите думи – „Момче, до така наречената промяна в този храм влизаше само един човек със зелена униформа и това беше твоят баща!”. И колкото и да е лично и интимно, ще го кажа – разплаках се и веднага си спомних за хилядите разговори с татко, за тоновете официална и апокрифна историческа литература, които се трупаха на рафтовете вкъщи, за идеята, че България е имало преди „комунистите” и ще я има след тях, че България е имало преди „демократите” и ще я има след тях, че България е имало преди нас и ще я има след нас. Че и да унищожите тази България – има още най-малкото две актуално съществуващи Български държави. Че да унищожите и тях – ще се появят нови. Защото такъв е Българският ген – на строители. На скромни войници, които могат да я карат на хляб и вода, но никога няма да загубят чувството си за градеж и хармония.   

2 коментара:

  1. муспи - Общо взето така, но и с допълнение. Тези които унищожиха България и сега я сама доунищожават за да вземат рушвети докато дават, не са някаква сила като нас, но враждебна, и даже не равностойна а пълна победителка по законите в които свирепства. Тази сила е просто смъртта, тя не съществува в нашето съзнание макар и да ни убива. Тя е допусната, измъкната от дъното на шеола за да ни отблъсква. Нейната мисия е да ни връща обратно в живота към който сме в грях. Да се отнасяме с нея толерантно, да я обичаме демек по християнски е идиотизъм. И Левски и Христос я мразят. Христос съветва - ако не намразиш света и собствния си живот не си за мене. За да ни улесни тази сила е развъдила човекоподобни същества заляли света с 94%, останалите 6 създават в себе си онази тънка прослойка която да излезе от тук. В тази постановка има силна художествена нагласа направена от Този който може всичко. Тази художественост е храната на вярата за малцината повикани. 94те % имат дивашко чувство за самосъхранение и това е което ги "свързва" с художеството. Единственото каквото могат да предприемат за "правото" си на съществуване е да го убиват. За целта им е доставено от дъното на пропаста на този шеол еврейското (хазаро-чеченско-турско) племе.

    ОтговорИзтриване
  2. Добър коментар. Благодаря. Но по-скоро не става дума за "омраза", а за пренебрежение, отхвърляне. Господ не мрази, защото омразата не е градивно чувство. И отговорът към тези, които мразят, не бива да е омраза. С това те не могат да бъдат победени. Отговорът е Любов, колкото и да изглежда невероятно, особено за тия 94%, тя е философията на Победата.

    ОтговорИзтриване