Постоянни величини

„Къде ли, дявол да го вземе, ще свие гнездо постоянството?”. Тази прочута реплика на Атос от „Тримата мускетари” напълно пасва на процесите, които се случват в световната политика, откакто по Божий промисъл или по някаква нелепа и крайно неприятна случайност на Земята се е пръкнал човешкият род. Единствената постоянна величина в това иначе динамично пространство е глупостта на българската политическа класа и подчинените й медии, които за съжаление успешно успяват да промият мозъците и на част от българското общество.

Едно момченце например, набедено за външен министър, наскоро убедено заяви, че атентатът навръх 175-ата от рождението на Апостола на свободата Васил Левски не е насочен срещу България. Явно за Николайчо Младенов ужасяващото убийство на мирни хора, пристигнали в страната ни с единственото намерение да прекарат отпуските си по черноморските плажове, не е кой знае колко значимо събитие. По-важното е, че него го дават по телевизията, взема си министерската заплатка и пътува по чужбината. Останалото са подробности. По случая в подчиненото му министерство се обсъжда и новият рекламен слоган на държавицата ни – „Добре дошли в България, ако случайно останете живи, ще ви оберем ценностите!”.

Отдавна знаем, че тази република не е чиста и свята и тук живеят добре само разбойниците. Но откакто бившите служители на народната милиция взеха и открито властта, нещата започнаха да стават брутални. Повече от 20 години слушам за „професионализма” на служителите на МВР. Повече от 20 години щатни и нещатни сътрудници на ДС се пробват като журналисти, бизнесмени, писатели, художници и всякакви културни деятели. Повече от 20 години ми втълпяват, че те са еманацията на нацията. И накрая се оказа, че всеки лумпен, натоварен с раница с експлозиви, може спокойно да се разхожда във фоайето на голямо българско летище, след като по принцип се знае, че летищата са най-охраняваните места в целия свят!!! За отношението към оцелелите израелски граждани, държани 5 часа като заложници, и за допуснатото мародерство по-добре и да не става дума. Защото тогава основателно ще възникне и въпросът кой разреши през февруари провеждането на „Луковия марш” и знае ли шайката на Боко и Цецо какво е отношението на еврейската общност в България към този факт. Чували ли са поне герберите, защото основателно е съмнението в тяхното умение да четат, за дейността на легионерите на Луков, за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията, за жълтите значки и масовите изселвания, за съдбата на българските евреи от Беломорска Тракия и Македония. Най-вероятно не, тези неща очевидно не се изучават в школата в Симеоново…

Министър Добрев пък ще ни докара изгодно руски газ през Турция. Иначе разбрахме, че АЕЦ „Белене” щял да струва много пари (Абе, тези хора само за пари ли могат да говорят!?), но ние не сме съгласни тези пари да бъдат дадени от руснаците (вероятно ги пазим от бюджетни преразходи). Не знам защо Бойко толкова се мазни на Ердоган, но всички ние трябва да имаме предвид, че в мазните борби комшиите ни са по-големи специалисти от нас. На Борисов и сие (БИС 2) може да им харесва перспективата България отново да стане част от Османската империя (гледай тогава колко пари ще правят и какви джипове ще си накупят), но силно се надявам мнозинството от българите да не са на това мнение. Изобщо митовете за смелостта на Генерала си се оказаха само митове. В сравнение с него и Сергей Дмитриевич започна да изглежда като Шварценегер.

По принцип в България православните християни би трябвало да сме мнозинство. Напоследък обаче покрай събитията в Сирия започвам да се съмнявам. Не знам каква е вярата на журналистите от Босфор ТВ (BTV), но те с такава възхита коментираха убийството на сирийския военен министър (православен християнин по религия), че дори и в Мека са се зачервили от срам. Един виден панорамен плъх от Националната телевизия пък направи толкова трогателен филм в подкрепа на крайните ислямисти, че водещият на новините по „Ал Джазира” не се стърпя и мощно извика в ефир – „Ашколсун!”. Да не говорим за вечно ревящите за пари спортисти, някои от които избраха Азербайджан за родина. То май навремето и за пари са ставали еничари. Накрая един виден енергетик призова час по-скоро да започне войната в Близкия Изток, та да се отърве най-после от омразните си руснаци. Той разбира се няма да иде да се бие, но ще подкрепя „своите” пред телевизора с чаша айран и тенджера с пуканки. То и руснаците няма да идат да се бият там, но ако бъдат изтласкани като сфера на влияние от Сирия е много вероятно да се върнат на Балканите и тогава не ми е ясно какви ще ги вършат българските русофоби. Най-вероятно и петимата ще се изнесат в чужбина… Русофобите, ако са умни, вероятно трябва силно да искат Русия да запази влиянието си в Сирия, защото в политиката празни пространства не съществуват и всичко се премисля предварително и според собствения ти интерес, иначе няма гаранция, че постоянното непостоянство няма да те връхлети като лятна градушка.

Казват, че който иска да разбира от глобална политика – трябва особено внимателно да следи ситуацията в Близкия Изток. Честно казано не знам какво да кажа за тази аксиома. Там проблемите са доста сложни и със сигурност знам, че България не е фактор (а и не бива да бъде) за тяхното решаване. Винаги ме е учудвало, че много държави по света подкрепят евреите и арабите едновременно. Само понякога си менкат страните, които поддържат. Значи в момента „Ботев” Пловдив, „Вихър” Марикостиново и „Заря” Крушари подкрепят „Левски”, ЦСКА и „Б” националния отбор на Сингапур, а от своя страна „Левски”, ЦСКА и „Б” националният отбор на Сингапур възприемат позицията на „Зейтинбюрню”, Първия отбор на Сиера Леоне и националите на Нова Каледония. Преди два месеца положението беше точно обратното, а след около 2 седмици се очаква да се промени на 46 градуса и 5 десети. Това определено не го разбирам и по тази причина Близкият Изток за мен си остава една Тъмна Индия, която ме тласка далече от глобалната политика. Само че и аз вече започнах да си задавам въпроса на Атос -  „Къде ли, дявол да го вземе, ще свие гнездо постоянството?”.