петък, 21 октомври 2011 г.

Избори 2011. Ха на бас!


    Ха на бас, че безсмъртните Вазови чичовци разбират повече от политика, отколкото тия посредствени момченца и момиченца, които днес се борят за президентския пост в многострадалната ни република. Чичовците говорят за влиянието на Източния въпрос върху съдбата на България, посредствените момченца и момиченца представят страната ни като някаква затворена система от типа Албания на Енвер ходжа, която изобщо не зависи от глобалните процеси. Чичовците обсъждат нещата на ниво геополитика, момченцата и момиченцата на ниво дроб-сърма, загорели тенджери и преварени компоти.

    20 години в пространството виси баналният въпрос - „Кога ще се оправим?”. 
За да спестя мъките на целокупното българско човечество, реших да дам един банално точен отговор - когато се съюзим с руснаците.

    В този момент, едва написал тези „скверни слова”, във фантазията ми вече напират насочените пръсти на момиченцата и момченцата от президентската надпревара и гневните им слова:
    -Ето го на виновникът, който ни дърпа назад! Ето го идиотът, който иска да ни превърне в Троянски кон на Русия.

    От една страна това за троянския кон го преживявам някак си. По-добре е да си троянски кон на Русия, отколкото Европа да те води като тетевенско магаре. Пък и гражданинът Омир ясно е посочил, че хората с дървения кон в крайна сметка печелят войната, а аз някак си предпочитам да съм на страната на печелившите.

    От друга страна разбирам момченцата и момиченцата – хванем ли се с руснаците, те бързо ще загубят привилегиите си. Защото братушките много добре помнят кой винаги ги предава и кой завинаги ще им остане брат. Те са достатъчно умни, за да правят разлика между продажния ни политически и псевдоинтелектуален елит и нормалните българи.

    А пък от трета страна в анархолибералното ми сърце напира тревожният въпрос за постиженията на родните русофоби от 1878 година насам. Следващите данни не са за хора със слаби сърца и български патриотични убеждения:
    1. 1913 – Междусъюзническа война. Първа национална катастрофа - официална.
    2. 1915 -1919 – Първа световна война. Ньойски мирен договор. Втора национална катастрофа – официална.
    3. 1941-1945 – Втора световна война. Трета национална катастрофа – неофициална. Щеше да стане официална, ако страните-победителки бяха взели предвид териториалните претенции на Гърция и Югославия.
    4. 1989 -  . Мирно време. Четвърта национална катастрофа. Ако за политическия ни елит унищожаването на 2 милиона българи е постижение, то за българите си е жива трагедия.

    Да изброявам ли още? Няма смисъл. И понеже тия юнаци двайсет години ни залъгват с басни за разни виртуални и глобални пари и проекти ми се ще да попитам за нещо, свързано точно с любимата им тема. Как ви звучат на фона на „постиженията” на българските русофоби провалените българо-руски проекти, които ни гарантираха над 10 милиарда евро преки инвестиции и следващи годишни бонуси от по 1 милиард лева чиста пара? Такова пренебрежително отношение към парите нямат дори и кубинските комунисти…

    Един известен американски президент е казал: „Докато съществуват САЩ, държавата Израел има пълни гаранции за своето съществуване!”.
    Ха познайте, коя е единствената държава в света, която гарантира териториалната и етническата цялост на България само със своето съществуване! Или по-добре познайте от кой град е футболният отбор Зенит, чиито привърженици открито подкрепиха българите след циганските зверства в Катуница.

    Избори идват. Анархолибералите по принцип не гласуват, но този път смятам да последвам завета на другаря Борис Павлов и ще гласувам за себе си – ще си нося бюлетина от вкъщи с моето име и ще я загъна в парцала, който ще ми дадат в избирателната секция. Ха на бас, че по този начин ще гласувам за най-проницателния познавач на политиката в Република България.    

1 коментар: