Европа – време за впечатления

        Имам впечатлението, че по нашите земи сме склонни да обвиняваме американците за всичките ни беди.

        Имам впечатлението, че по нашите земи сме склонни да превъзнасяме прехвалената Европа повече отколкото трябва.

        Не знам доколко личните впечатления допринасят за откриването на истината. Но всяка индивидуалност има правото на своите лични впечатления. Само лицемерите крият личните си впечатления и се опитват да угодят на всички.

        Нямам какво да крия. Уважавам САЩ повече от така наречената Европа. Американците могат и да правят грешки в своята политика, но винаги на даден етап си ги признават, вадят си необходимите изводи и продължават напред.

       Европа за мен не е нещо повече от географско понятие. Когато се опита да бъде нещо повече от географско понятие, тя забърква огромни каши, които впоследствие биват сърбани от целия останал свят.

       През 1919 година президентът на САЩ Удроу Уйлсън заявява необходимостта от подписване на мир без задоволяване на несправедливи искания за присвояване на чужди територии като "наказание". "Никой мир не може да бъде траен - заявява президентът Уйлсън - ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка като вещи".
      САЩ решително поддържат справедливата кауза на победените страни в това число и на България и се противопоставят на прекомерните искания на победителите. По-късно Конгресът на САЩ отказва ратифицирането на Ньойския и останалите договори от Версайската система.

Какво прави Европа по същото време? Глупости, които 20 години по-късно водят до нова, още по-ужасяваща война.

      На конференциите в Техеран през 1943 и Ялта през 1945 година Франклин Делано Рузвелт прокламира своята доктрина за „Четиримата полицаи”, която да гарантира световния мир. Идеята на този велик мъж е страните-победителки Великобритания, Русия, САЩ и Китай да изградят съвместна система за сигурност, която да предотвратява бъдещи глобални конфликти. Оттам насетне всички народи на земята имат свободата да вървят по какъвто си път искат.

      Чърчил и Сталин избират друга система на развитие – от написаните на салфетка сфери на влияние до откровеното плячкосване в стил „това на мене, това на тебе”.

      Последствията са ясни – Желязната завеса, Студената война, постоянната ядрена заплаха.

      Европа често пъти злоупотребява с американската добронамереност и забърква хората отвъд океана в собствените си проблеми. След това си измива ръцете и оставя янките да си ближат раните. Такива са историите и на войната във Виетнам, и на тази за Косово. Не бива да се забравя, че Виетнам беше френска колония, а разпадът на бивша Югославия – европейски проблем. Не случайно Бил Клинтън отчита като своя най-голяма политическа грешка войната в Сърбия. Грешка, сравнима с агресията на болшевиките в Чехословакия през 1968 година. Защото с войната в Косово САЩ настроиха против себе си общественото мнение на Балканите, подобно на руснаците, които се компрометираха пред чехите и словаците – два народа, традиционно имащи топли чувства точно към тях. След Косово Щатите обраха всички негативи, сърбите са убедени в тяхната вина, а Европа отново минава метър.

Европа се опита да приложи същата тактика и напоследък – в либийския конфликт. С американско оръжие европейците искаха да извоюват своя победа. Само че този път удариха на камък. Барак Обама се оказа по-добър играч на Голямата шахматна дъска от европейските си колеги.

       Има един великолепен филм на Ларс фон Трир. Казва се „Европа”. Отделете му необходимото време. Заслужава си.

       А Америка си е велика сила. Защото прави грешки, учи се от тях и продължава напред.