Напред към консенсуса!

         Като чуя думата „консенсус”и направо ми призлява. Много ми напомня на бодрото комсомолско „абсолютно болшинство”. То бива носталгия, бива, ама това вече е прекалено.

         Основната привилегия на демокрацията е признаването на правото на индивидуалността да бъде различна. Консенсус и единомислие може да има само в тоталитарните общества.

В българската политика обаче всичко става с консенсус – влизането ни в ЕС, приемането ни в НАТО, смелото поемане по пътя на феодалния капитализъм и т.н.

         Не само че става с консенсус, но и всички нас ни карат да се присъединим към „консенсуса”. Едно си баба знае, едно си баба бае. От комунисти, комсомолци и пионери друго не може и да се очаква. Отново смело вървим към хоризонта и се надяваме на чудото. Ако партията каже – ставаме десни, ако партията каже – тръгваме с американците, ако партията каже – връщаме се към старото. Ние слушаме и изпълняваме, а партията във всичките й разновидности си пази привилегиите и ни се надсмива. 

         Сега да ви кажа как става в белите страни. В една Чехия да речем никой не тръгна да „коли” и „беси” комунистите след промените. Те спокойно си запазиха партията и името й, и още по-спокойно си влизат в парламента на всички избори. Демокрацията казва, че най-нормалното нещо е да има и комунисти в обществото, и им дава правото да съществуват, стига да не нарушават законите. Отделно в Чехия има демократична левица и демократична десница. Едните се борят за повече социални харчове, другите се борят за повече частна инициатива. Чехите също са членове на НАТО и ЕС, но не си позволяват да се оплакват от Путин на американците. И затова ползват руски газ на по-ниски цени от нас. Чехите не мразят руснаците, въпреки 1968. Сред тях има и доста русофили. Например президентът им Вацлав Клаус с по-голяма симпатия гледа към Москва, отколкото към Брюксел. На всичкото отгоре човекът е и с десни разбирания. Ха сега де, малко сложна комбинация за разбиранията на Бай Ганьо. Всъщност е много просто – чехите правят разлика между руснаци и болшевики, а и на всичкото отгоре разбират от геополитика.

        Разбира се на нас всичко това ни звучи налудничаво. Как така! Българските антикомунисти еднакво мразят и Червената армия, и Бялата гвардия. За тях Врангел и Колчак са особено опасни комунисти, които са вкарали българския селянин в ТКЗС, а Чайковски и Достоевски са основните виновници за слабия млеконадой у сивото искърско говедо.

        По темата за лявото и дясното в политиката дискусията е още по-разгорещена. Ние сме по-десни от Маргарет Тачър и с по-аристократичен произход от Н.В. Елизабет ІІ, така както на времето бяхме по-леви от Ленин и по-справедливи от Феликс Едмундович. После се чудим защо на първите избори след промените във всички страни от бившия соцлагер победиха демократично настроените сили, а у нас преименуваните комунисти. Фалшификация!? Не, приятели. Просто нашето СДС предложи на обикновените хора, които горе-долу имаха някакъв установен бит, черепи, омраза и Желю Желев. Как да гласуваш за хора, които могат да нарушат битовото ти спокойствие и те тласкат по пътя на насилието!? Друг е въпросът дали това беше реалната идея на сините или пък става дума за съзнателно сгрешена пропаганда. Мои приятели, привърженици на синята идея от онези времена, неведнъж са ми споделяли, че в редиците на СДС е имало доста агенти-провокатори, които съвсем целенасочено са насаждали омраза и по този начин естествено са наливали вода във воденицата на червените.

         Целият български преход е изграден върху основата на лицемерието. Двайсет години за репресирани се изкарват точно хора, които са седели на трапезата на Бай Тошо и мощно са лапали. Двайсет години болшевиките се правят на демократи. Двайсет години авторитарни лидери славно ни водят по пътя, при положение че пътят би трябвало да зависи единствено от личните убеждения на всеки един от нас.