петък, 14 януари 2011 г.

Левски от 60-те

Гледал съм хиляди мачове на любимия си отбор – на живо и по телевизията. Кефил съм се на изпълненията на големи играчи – Гиби, Ники Илиев, Наско Сираков, Боби Михайлов, Кокала, Кайзера, Кривия, Гонзо и още десетки други. Бих казал, че съм много доволен и от есенния ни полусезон – записахме престижни победи с доста качествена игра. Но, когато слушам спомените на старите левскари за отбора ни от 60-те, направо настръхвам. Честно казано искрено им завиждам, че са имали удоволствието да гледат и подкрепят наистина големи майстори. На малкото останали кадри от това време са запечатани фантастични изпълнения. Волетата, ножиците, пробивите и ударите с глава на неповторимия Гунди биха правили чест на всяка футболна галерия в света. Финтовете на Сашо Костов отдавна са влезли във футболните учебници, макар и под чуждо име /прочутият Месхи откровено признава, че финтът, наречен на неговото име е копиран от Сашо Костов/. За играта на Соколето и до днес се носят легенди. Ами ненадминатите техничари Христо Илиев – Патрата и Теко Абаджиев. Ами бързоногото крило Цветан Веселинов. В онези години отборът на Левски действително е бил символ на свободата, защото без държавна и партийна подкрепа, без помощта на сателитни отборчета и съдийски отсъждания е мачкал всичко наред със страхотна игра. По това време всички мачове на сините се играят пред препълнени трибуни. Любовта на хората е толкова силна, че властта започва да се страхува и естествено следва целенасоченото и брутално обединяване с отбора на милицията.




През 60-те и другите български отбори са във възход. Някои от тях имат по-големи успехи от Левски. През 1967 Славия и ЦСКА са първите български отбори, които стигат до полуфиналите на европейските клубни турнири. Локомотив с Котков и Начко Михайлов, Ботев с Дерменджиев и Попов, Четата на Тошо Диев – пловдивският Спартак също успяват да стигнат до шампионската титла през 60-те. И може би в това разнообразие от шампиони се крият и успехите на националния ни отбор от онова време – четири последователни участия на световно /при 16 участника във финалния турнир/, 5-о място на европейско, близо 20 години без загуба в официален мач на Националния стадион “Васил Левски”. Много верни са думите на Чико Дерменджиев – “Нека няма дежурни шампиони”, защото именно конкуренцията ражда качеството в спорта.



Ясно е, че старите времена няма да се върнат. Футболът днес е много различен по целия свят. Но някак си ми се иска да се съберат на няколко диска всички оцелели филмови и телевизионни кадри от онова време и да се издадат в достъпен за феновете вариант. Няма да е лошо и всички, които в момента носят синята фланелка също да погледнат тези кадри. Нека видят препълнените трибуни и майсторите заради които са препълнени тези трибуни. Все ще има какво да научат.

1 коментар:

  1. нали може да се обръщам на ти? преди години въведох този стил в медиите, но сега забравят да питат, а и май не знаят другата форма.
    аз съм съвременник и познавах доста от тогавашните футболисти, с някои дори бях съученик и приятел. много мога да разказвам , защото почти не съм пропускал мач на Левски, а в софия - и на другите отбори. във всеки тим имаше по двама-трима магьосника, които целият стадион очакваше да поемат топката, за да види какво ще направят с нея; никога не се знаеше предварително,въпреки, че им тренирахме финтовете постоянно и ги помнехме наизуст! заради тях стадионите бяха винаги пълни, както и всяка свободна площ, на която можеше да се рита (а можеше навсякъде, наскоро погледнах една площадка, на която сме натрупали безброй часове и голове и се учудих за пореден път, че сме се събирали и по 12 човека там, та размерите й са приблизително 4х9 м.!). всяка свободна минута - футбол, след всеки гледан мач - футбол и пробване на новите финтове. до тъмно! първото световно, което гледахме на живо беше 1966 в англия. и оттам копирахме, каквото можахме... дълга и безкрайна е тая... идеята ти за двд-то е добра, но мисля, че е неизпълнима. когато мишо гецов, Бог да го прости прави филма за Гунди рови години във всякакви архиви, а резултатът беше мизерен! намери повече материали в чужбина, отколкото тук. много коментирахме къде трябва да търси, но навсякъде беше празно. дори и само това да е - чорбарите нямат право да говорят против Левски, дори и след смъртта си играчите ни са репресирани. ако решиш, че мога да ти дам някаква интересна информация - скайпът ми е: john_art1.

    ОтговорИзтриване