Слон в стъкларски магазин

В детството си не смеех да погледна звездите. Страхувах се. Сънувах кошмари за края на света и агресивни извънземни.

Днес не смея да погледна себе си. Страхувам се. От бруталното земно, което стои в началото на същността ми.

Чудото на живота в познатите ни биологични форми на планетата Земя е функция на толкова фини и прецизни настройки, че пред тях ходенето по струна на китара, опъната над океана между Лисабон и Рио де Жанейро, би изглеждало като детска игра. Ако Млечният път не взаимодействаше с другите галактики, ако нашето Слънце не се намираше в точно определени отношения с другите звезди, ако Земята се движеше около него и оста си незначително по-бързо или по-бавно, ако разположението й в пространството беше само с няколко градуса по-надолу или по-нагоре, ако скоростта на светлината и структурите на молекулите и атомите не бяха точно такива, каквито са, ако стойностите на кислорода в атмосферата бяха с няколко процента по-различни, ако я нямаше Луната като сателит, ако липсваше само едничка от другите планети и още поне 5 632 321 878 „ако”, то и неделният мач, и срещата с приятели, и закуската, обедът и вечерята биха били невъзможни. Милиарди случайни закономерности или закономерни случайности движат крилете на пеперудите, наострят бодлите на таралежите, обагрят в зелено листата на дърветата през пролетта, водят влечугите по техните пътища, композират музиката на водопадите и регулират дишането на хората, които обичаме! И аз вярвам в тях. Логиката им е несравнимо по-хармонична от логиката на парите, войната, жаждата за власт и останалите чисто човешки приумици. Те няма да ни предадат, няма да се поддадат на изкушения, няма да ни смачкат. Те са по-нежни от полъха на вятъра и по-силни от бурята. Те са Любов в най-чистата й същност.

Идва ли ни въобще на акъла, че трябва да се движим по-внимателно сред тези милиарди случайни закономерности или закономерни случайности!? Замисляме ли се, че инстинктите ни на разрушители могат да повредят създадената с толкова финес хармония!? Даваме ли си сметка, че е по-добре да се държим прилично - като част от Творението, а не като негови господари!? Не е ли по-хубаво да търсим познанието за прекрасните му принципи и да се движим според тях, вместо да се опитваме да му налагаме извратените си правила!? Не е ли по-лесно да обикнем Твореца и Творението, а покрай тях и себеподобните си и да престанем да ровим като глигани в снагата на Майката Земя, търсейки драгоценни метали, с които да си платим правото да бъдем роби!?

Като малък се страхувах от звездите. Сега се страхувам от себе си. От първичността, с която налагам неоснователните си претенции. От неумението да се справям с бесовете си. От нежеланието си да се уча. От приливите и отливите в съзнанието ми. От неспособността ми да се движа нормално по Млечния път.         

На родната планета

На родната

планета

царува

интересът.

Добрият

старец

Шекспир

написа

нова

пиеса –

Монтеки,

Капулети

диктуват

равновесие,

Ромео и

Жулиета

пречат

на

прогреса.

Ехо, мравчице

Ако поне за няколко часа оставим мрачните си обиталища и погледнем чистото небе над някое красиво местенце, вероятно ще ни просветне, че прекалено наивно ограничаваме Бога до пределите на нашата малка планета.

Ако поне за няколко минути забравим суеверните си страхове от светкавици и гръмотевици, навярно ще ни дойде в главите, че Бог не е някакъв сърдит старец, който само дебне, за да ни накаже за битовите прегрешения.

Ако поне за няколко секунди пренебрегнем глупавите си боричкания за материални обеми, може би има шанс да видим, че няма по-голяма утопия от свръхчовека на Ницше и че другият, Христовият, начин за съществуване е в пъти по-хармоничен и верен от шахмата, който практикуваме.

Приятели, ХХІ век е! Вярно е, че доказано не сме от най-умните, но за 2000 години, благодарение на Господа и хора, които вървяха срещу системата на страха и стереотипите, посъбрахме някаква информация.

Земята не е плоска.

Земята е част от Слънчевата система.

Слънчевата система е част от Галактиката „Млечен път”.

Съществуват още най-малко 100 милиарда галактики, подобни на Млечния път.

Вселената е създадена с готова структура.

В структурата на Вселената има постоянно балансирано движение и постоянно закономерно преобразуване на материя.

Абсолютно всички обекти във Вселената взаимодействат помежду си.

Във Вселената всичко живо кръжи около Светлината.

Във Вселената нищо не се губи.

Във Вселената няма дори и едно излишно астероидче.

Вселената не е хаос, а Висш порядък.

Вселената не е пространство, където се води постоянна война за надмощие.

Вселената е симфония, в която Създателят е композирал и най-малката нота с Любов.

Ехо, малка военолюбива човешка мравчице, зацепваш ли за какво иде реч!? Даваш ли си сметка, че вървиш срещу Порядъка, за да наложиш безумния безпорядък на обърканите си страхове и желания. Има ли Любов в сърчицето ти, с която да взаимодействаш със себеподобните си!? Има ли Разум в главата ти, за да осъзнаеш колко погрешен е пътят ти!? Имаш ли съвест, за да си признаеш, че никой не иска да те накаже, а ти сама отлично се самонаказваш!? Каква хармония искаш да постигнеш със средствата на насилието и принудата!? Ще намериш ли най-сетне няколко свободни от консуматорски стремежи часа и ще погледнеш ли небето и звездите над някое красиво местенце!? Онзи модел, там горе, не е ли по-съвършен и от най-добрите ти практики!?

Ехо, миличка, Милост се иска, а не жертва! Милост към Творението. Милост към самата тебе. Милост към другите мравчици.

Ехо, скъпа, Земята не е плоска и ти не си центъра на Вселената. Вселената може без тебе, ти не можеш без нея.

Ехо, мравчице, Спасителят възкръсна, а ти продължаваш да се опитваш да го задържиш на кръста.