Бъдещето е в Ренесанса, мили хора, бъдещето е в Ренесанса

Схоластиката е класическа средновековна "наука", която усложнява и най-простите неща. С много думи не казваш нищо или, както викаше моят старец, светла му памет - преливаш от пусто в празно. Целта й е средновековният човек да стои затворен в уж сигурното убежище на собствения си дранголник, да излива фекалиите си на улицата и после да се чуди защо плъзват епидемиите.

Новото средновековие не се отличава от старото. Все същата простотия - Земята е плоска, познанието е вредно, науката е загуба на време! Дори елементарни наглед неща са превърнати в мистични безбрежности, в които митологията взема очевиден превес над здравия разум.

Да вземем прословутите взаимоотношения между мъжа и жената. То са психолози, то са психотерапевти, то са тежки психоанатоми и накрая се получава все една и съща психопатия - разплакани съпруги и ментално увредени съпрузи.

А всъщност то е като таблицата за умножение във втори клас. Ако двама души не си пасват вътрешно, тоест духовно, тоест си имат доверие, тоест интересите им са сходни, тоест имат припокриващи се вкусове, абе с две думи харесват се като мимика, жест и поведение - никакви специални техники и гимнастики няма да им помогнат. Момичето с лятната пембяна рокля, фенка на Веско и родната милиция, може и да ми хвърля влажни погледи, мен може и да ме е напънал нагонът, но само два дена сблъсък с тежката реалност ще я откаже от тая нелепа идея, колкото и да е интензивна гимнастиката. Сутринта ще се събуди с Айрън Мейдън, чичо Ози и барабаните на Кози Пауъл, вечерта ще си легне с третия куплет на "Да запеем дружно песента", в който като че ли родната милиция не е представена в най-добра светлина, и романтиката много бързо ще оттече с протяжния звук на казанчето в кенефа. Може да съм фантазьор, но не съм лъжец и не обичам след мен да остават разбити сърца! Има го и обратния вариант. Родни поставки за микрофони питат един достоен български лекар, бабанка, 2 метра и кусур, 120 - 130 кила, как прави секс с жена си - фино миньонче с изискани маниери. Човекът ги погледа, погледа, позасмя си и им вика:

- Мисирската поза си е за мисирки. Всички останали разполагаме с няколко десетки начина.

Та то оттук се тръгва, мили хора, за да се стигне до плоската земя. В неделя като един същински Галилей ми се наложи да обяснявам на едно много мое юначе някои неща по повода. Не си тръгна много убеден, но поне не ме изпорти на инквизицията.

Европейският Ренесанс помита Средновековието с познанието на Античния свят - основно на Древна Гърция и Рим. Днес не е нужно да се връщаме чак толкова назад. Само допреди 30 години нивото на образованието в Европа беше прилично, маймуната си беше човек и знаеше, че не бива да си играе с гранатата, имаше си своите духовни интереси и хобита, консумираше качествена музика, критериите й за изкуство бяха в пъти по-високи от сегашните, а философията й за живота не беше обусловена от паническото "Дай да ми е сигурно!". Аре да си ги припомним тия работи, мили хора, защото Средновековието не е хубава работа! Да затъваш в собствените си изпражнения и да викаш "Ура!" не носи полза нито на отделния човек, нито на човечеството, нито на скъпата ни планета. 

Спрете наркотиците!

В околийския град N на царство "Бокошишистан" ООД, напук на чичко Илф и другаря Петров, уволниха директора на даскалото. Човекът направи непростима грешка - разкара дилърите на наркотици от околността на училищния двор и децата започнаха с радост да ходят на училище и да си учат уроците. По този начин той нанесе непоправими щети на икономиката на престъпната държавичка и високия жизнен стандарт на населяващите я правоверни робски душици.

Няма трезвомислещо същество на света, което да не е наясно с вредата от разпространението и злоупотребата с наркотични вещества! Няма! Както и няма трезвомислещо същество, което да не е наясно, че която и да е държава, дори наглед най-слабата и безпомощната, с инструментите си - полиция, армия, специални служби, образователни и медицински институции, може решително да се справи с този огромен проблем. Може, ала царство "Бокошишистан" ООД не иска! Защо!? Защото без приходите от хазарт, наркотици, трафик на хора и други престъпни дейности, които компенсират липсата на индустрия, селско стопанство, нормално работещ дребен и среден бизнес и тъй насетне, това нещастно недоразумение ще фалира.

Не съм без грях по темата! Днес осъзнавам, че най-голямата глупост в богатия ми на глупости животец е именно дългогодишната употреба на уж безвредната марихуана. Благодарение на нея, заради едното истерично хихикане, без което преспокойно можех да мина, защото не съм тъжен по природа, се сдобих с бели петна в краткосрочната памет и компрометиран метаболизъм. И, благодаря на Бога, минах леко, защото съм свидетел и на много тежки развития с фатален изход. Наркоманията е първичен проблем, който влече със себе си хиляди вторични последици, които тръгват от елементарните кражби и стигат дори до убийства! Тъй че в това кръстопътно време дайте да тръгнем по пътя на уволнения даскал, та ако ще царство "Бокошишистан" ООД да фалира и вдън земя да потъне. Не може да има висок жизнен стандарт на гърба на децата и тяхното бъдеще!

Лятна бална отрова

Напоследък по Фейса върви следният колаж - Веско Маринов дегизиран като Алис Купър. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно, че даже и обидно за голямата рок легенда. Защото, за разлика от ментето от Полски Тръмбеш, чичо Алис (ама какви чичовци имам само - чичо Алис, чичо Ози, чичо Ричи!) заслужава всяка стотинка, която е изкарал през живота си - никога не си е и помислял да пее на плейбек, огромен талант, собствен неподражаем стил. При цялото това себеотдаване на изкуството е нормално чичо Алис да изглежда състарен за годинките си, но той няма и намерение да крие бръчките по лицето си, защото зад всяка бръчка стоят по няколко хиляди истински куфеещи фенове.

Ако питате българките кого биха избрали за съпруг - Веско или чичо Алис, 90 на сто ще предпочетат "феномена" от Полски Тръмбеш. Ясно защо - лъснат, бръснат, добре поддържан и най-вече отлично контролируем - слагаш му пантофите и забравяш за случая. 90 на сто ще го изберат! И, разбира се, типично по български ще се минат. Защото зад грубоватата външност на Алис Купър стои вярно сърце и грижовен родител, който никога няма да предаде, а обикновено "отлично контролируемите" отлично изневеряват заради комплексарщината си и още по-отлично бият шамари по същата причина.

Съвременна България е менте. Същото като Веско Маринов. В нея няма нищичко от Левски, Ботев и Караджата, от патриарх Евтимий и Паисий Хилендарски, няма нищо автентично българско. Има поза и плейбек. От 30 години тук не се е родила и една оригинална мисъл, не е взето и едно самостоятелно решение. Всичко е "копи-пейст" на чужди модели, без дори да има критичен анализ дали стават, или не. Конспираторите твърдят, че сме колонизирани, но май по-скоро сме се самоколонизирали от тъпотия и безпросветност. Защото чичо Алис отдавна ни е предупредил, че това е отрова, но мнозинството тук продължава да вярва, че е "лятна бална рокля" и смело лети по нанадолнището, надупило до зуко плейбека.

***

Не искам

нищо от

тази държава!

Да поискам - 

това означава

съглашение

с разбойници

днес

да направя.

Не става!

Обичта на

Майка България

не ми

позволява.

Неделни прозрения

Парадоксално, но факт! Днес десните ми приятели настояват за същото, за което преди 20 години ми разкатаваха фамилията - повече държава, планирани стратегически разходи и реиндустриализация. Май, най-сетне, и те разбраха, че от крайния неолиберализъм печелят само Китайската народна република и мафията.

Доказано не съм от най-умните, затова винаги се вслушвам в наистина умните.

Наскоро професор Андрей Пантев прозря, че, докато имаше комунисти, като че ли светът бе с една идея по-добър. Напълно съм съгласен с него и то не защото комунистите сториха кой знае какви добрини на човечеството. Самият факт, че ги имаше, допринасяше за идейното разнообразие на планетата. Даваше алтернативен поглед. Подклаждаше конкуренцията. Ако премахнеш вълците в гората, ще западнат и видовете, с които те се хранят. Въпросът е в мярата и мястото, а не в правото на съществуване - последното е неприкосновено за всеки вид. И на този въпрос ми е отговорил друг умен човек - д-р Петър Стайков - "Комунистите са идеални за кметове на малки населени места, защото първата им работа на това ниво е да уредят публичните дейности, и фатални за държавната власт, защото нищо не разбират от публични финанси". Факт! Най-успешната малка община в последните години у нас е община Чавдар - лъсната, бръсната, тип-топ отвсякъде. Тя е такава, защото дълги години се водеше от кмет класически комунист - Пенчо Геров. Трите фалита по Байтошево няма да ги броим. 

Но да ги оставим малко комунистите на мира! Всъщност най-близо до истината за ставащото в България, Европа и света беше приятелят ми Христо Буцев. Той твърдеше, че децентрализираният модел е по-ефективен, но е удобен основно за протестантския свят, защото там хората са по-съвестни и не крадат, а за нас, южняците от Зоната на лозата, си трябва здрава централизация по френски тертип, петилетки по Дьо Гол и шамари по ръцете на тия, които се гласят да бъркат в кацата с меда. Европа има страхотно бъдеще, но като здрав универсален съюз на здрави социални държави. За целта е нужна щипка марксизъм, но задължително без ленинизъм.

Уау!

Возя си се в метрото и по едно време срещу мен се кична видният труженик на керамичната индустрия и българо-американската дружба Асен Генов, загледан в телефона си с дълбокомислен вид на злоупотребил с гроздовата древногръцки философ. Не, че ми е направил нещо или нещо такова, ама като тръгна да слиза на Университета, у мен се зароди класическата идея да му туря една чисто футболна подсечка отзад, за да го видя пльоснат на зеления килим, пардон, на пода на влакчето. Дразни ме това момче и туйто, а и е фен на ЦСКА, тогава "Литекс" - как да не му се зародят на човек класически идеи в главата!? Отказах се в последния момент - не от добрина или нещо такова, а от чиста проба съжаление. Още повече че, докато слизаше, все така загледан в телефона си, той фалшиво измънка онова модерно "Уау!" и се спъна сам. 

Някъде в началото на 90-те на миналия век батко Брус Дикинсън изпя, че не иска да е татуиран милионер. Малцина го разбраха, а трябваше. В ония години на неистов възторг от Американската мечта и победилата Америка, човекът заяви, че просто иска да си остане британец със своите си мисли, табиети, традиции, разбирания и най-вече със своята си култура, културата на мястото, където се е родил. Нарича се идентичност - колкото и да бягаш от нея, тя все те настига. Добрият стар батко Брус! Ако знаеше само с какво удоволствие целокупният български народ възприемаше всички хамерикански дрисни и най-вече отвратителното "Пари, пари, пари, тук и навсякъде, и на всяка цена!", едва ли наскоро щеше да стане фен на "Левски" (за което чест и почитания, а и като че ли ние, левскарите, напук на всеобщата истерия, съхранихме нещичко българско у себе си)!

Няма възклицание "Уау!" в българския език! Има "Еха!", "Опа!", "Леле!", "Верно ли бе, братче!?" и още 783 подобни. Възклицание "Уау!" няма и в британския английски. Там има "Оу!" и още 1324 подобни (Шекспировият английски е най-богатият език в световен мащаб). Ще каже някой, че се заяждам на дребно. Не е така. Идентичността тръгва именно от възклицанието, преминава през двете банички с айрян за закуска и стига докъдето е дадено на отделния човек. 35 години разни керамични деятели ми надуват главата с лозунга за вечната българо-американска дружба (пред която и българо-съветската такава започна да изглежда примамливо), а днес, когато Америка заприлича на себе си, ми викат - "Бъди европеец!". Мерси боку! Аз съм си европеец! Вие сте "Уау!" и не знаете какви сте! 

На училището с любов

Не съм специалист по темата за образованието, но мерудията на всяка манджа е задължена да изкаже впечатленията си и после да иде да обере крушите от върбата.

До шести клас учех по системата от соца, а след това по същата система, но без строгостта на даскалите (това май беше грешка). Комунистите прилагаха научен подход, демек - копи-пейст на това, което е било при Царя, с тая разлика, че бяха сменили религията по "Вероучение" от православие на комунизъм.

Началното образование беше от първи до трети клас. Изучавахме най-вече български език (четене и писане), математика (смятане), физическо, музика, рисуване, труд и творчество, малко родинознание, малко природознание и май туйто. Обучението по "религия" вървеше в извънучебно време с някакви безумни сборове, на които мнозинството спеше с отворени очи, а малцината натегачи се пенявеха. В трети клас включиха руския език, който моменталически биде намразен и то не защото някой е имал нещо против изучаването на неъпгрейднатата версия на българския, а просто защото натежаваше. Чуждоезиковото обучение е нещо много важно, но то си има време и място. При нас това време и място си идваше съвсем естествено в пети клас, когато знанията ни по майчиния език вече бяха достатъчно укрепнали, за да не ни се мешат в главите различни думи и понятия. Абе бяха го измислили хората! Смея да твърдя, че имам доста приличен английски, който съм учил най-вече от пети до седми клас. Преподавателката г-жа Керезова (няма да й напиша прякора, за да не ме погнат религиозните фанатици) беше страхотна, а и когато нещата са си по реда, интересът към изучаваненто им е значително по-буден. Може ученолюбивите да са малко, но нелюбопитни към новото така и не съм видял. На този принцип се крепеше основното образование - от четвърти до седми клас. Лека-полека идваха новите науки - физика, химия, биология, а към тях се прибавяха и други полезни обучения като например "Гражданска защита", "Безопасност на движението" и... сексуално възпитание. Да, при соца имаше сексуално възпитание! Един симпатичен чичко идваше и ни обясняваше с подробности някои работи, подготвяйки ни за оня специфичен сложен период, в който вече видимо навлизахме. Доста мои съученици и съученички много скоро преминаха от теория към практика и то без копче от днешните извращения. Не и аз, разбира се - в даскало бях такъв железен айрънмейдън, че бягах от всички отракани каки, а пък всички свестни момичета бягаха от мен.

За гимназията няма какво особено да кажа. Бях в езикова - Испанската. По случая имам приличен испански, за разлика от съучениците ми, които владеят отлично езика на Сервантес и Унамуно. Може би и при мен щеше да е така, но вече имах други приоритети - сектор "Б" и добрия стар рок. Кайзера и Рони Джеймс Дио ми бяха в пъти по на сърце от жалките опити на даскалиците да набият малко знания в празното ми канче. За физика, химия и биология въобще да не говорим - хем не стъпвах в час, хем ги учехме на испански. От гимназията излязох с добри познания по бридж и повръщане в празна кофа след запой, но не системата е виновна за това. Виновни са вироглавият ми нрав и собствената ми ненагледна простотия! Напротив - смея да твърдя, че образователната система по мое време беше много добра. Почти всичките ми съученици са ерудирани и успешни хора, с които можем да поспорим на всякакви теми, без да се избиваме като освирепели питбули. За мен и моите набори понятия като "Изнасилване", "Аутизъм", "Садизъм" и тем подобни никога не са съществували. Е, може да е имало някое посбиване, някое напиване и някоя злоупотреба с джойнт (май пак визирам само себе си), но дотам. Цивилизованите хора се крепят на добро образование, друго средство за цивилизоване няма.

Да стигнем и до камъчето в обувката. В никакъв случай не съм атеист, даже съм доста набожен, но изучаването на религията в училище ще дообърка бездруго обърканите днешни деца. А те са объркани заради сбърканата система. Като учиш чужд език при неукрепнал майчин, можеш да се сдобиеш единствено с гугутки в тиквата. А те го учат и то от детската градина. Наблъскали са им толкова предмети, че стоят по цял ден в даскало. Не им остава време за игра! Оценяват ги от първи клас (при нас - чак в четвърти) и ги стресират. Сега да им ударят и една "Религия" ще дойде като на опитно свинче звънче. Училището е училище (от уча), а не "Възпиталище". Възпитават родителите, от тях идва и съответната религиозно-нравствена насока. Нито родителите имат място в работата на училището (от толкова много генийчета човечеството все по-гениално затъва), нито училището има място във възпитанието на родителите (неграмотните зомбита все по-често се срещат по улиците).