Законът си е за кон

Абе добре е да се препрочита „Строителите на съвременна България” и това си е. Симеон Радев ни е оставил толкова нещица за размисъл, че направо си е престъпление да не поразмърдаме веществата в тимбериците си. Сторим ли го, си мисля, че много бързо ще намерим решение за проблемите на изстрадалата ни татковина, без да търсим поредния Крали Марко, който да повдигне Стара планина и да изкара златото изпод нея.

В „Строителите”, наред с редица други блестящи философски умозаключения, Симеон Радев поставя основите за разискване на фундаменталния български проблем – доктрината за формата на държавно управление. Конституция или самодържавие. Закон и следване на Закона или Крали Марко, който тропа по Рила планина и прави каквото си иска.

Всъщност тая тема е стара като динозаврите, доколкото те са имали някаква структура на обществено устройство. Кой следва да стои по-високо – Законът, тези, които го прилагат, или ония, които го пренебрегват, за да наложат собствената си воля?

Библията например и в Стария, и в Новия завет категорично поставя Закона над всичко. И това е логично. Човешкото същество е времево и умствено ограничено. Поставиш ли на пиедестал самодържеца, дори и да е подобаващо надарен, рискуваш да попаднеш в реалността на това времево и умствено ограничение, а оттам до катастрофите и катаклизмите разстоянието не е особено голямо. Английският крал Едуард ІІІ, да речем, е бил невероятно умен владетел. Прави прекрасни реформи, укрепва държавата си, а в началото на Стогодишната война печели битките при Креси (1346) и Поатие (1356) и на практика поставя разполагащата с много по-голям потенциал Франция на колене. В последния период обаче на почти петдесетгодишното си управление, поради естествените биологични процеси, същият човек прави такива глупости, че на практика англичаните губят всичко завоювано, даже и нещо отгоре.

Съвсем друго се получава, когато утвърдиш универсалния принцип на Закона. Някой да знае имената на шведските управници в последните 200 години!? Някой да е чувал за шведския Крали Марко, на когото единият крак е в Стокхолм, другият в Гьотеборг, а дясната му ръка тропа по заснежените хълмове на Северен Норланд!? Аз лично си спомням само за един Карлсон, който дори нямаше перка на гърба, а като всички останали свои колеги ходеше с велосипед на работа. А работата му беше елементарна, направо казано чиновническа – да спазва Закона. И Швеция от двеста години си пее. Не, че няма катаклизми и там, ама те по-скоро се провокират от балкански и близкоизточни кралимарковци, които все повече се превръщат в заплаха за спокойствието на чичо Юлиус и госпожица Рог.

И тъй, драги ми Весел Български Патиланчо, Симеон Радев продължава да те пита – конституция или самодържавие, демокрация или диктатура, законност или произвол. Не се ли напатиланчи достатъчно от тия юнаци със здравата ръка? Не ти ли е по-изгоден Карлсон, макар и да няма перка на гърба? Само се замисли колко струва един велосипед и на каква стойност са всекидневните транспортни разходи на любимите ти самодръжци.