вторник, 26 май 2015 г.

За свети Георги Нови Софийски




Тази година на 11 февруари се навършиха 500 години от подвига на един от небесните покровители на България свети Георги Нови Софийски. Годишнината е достатъчно кръгла, но някак си остана незабелязана, макар че когато честваш 1100 години от Покръстването, би било хубаво малко от малко да покажеш същността на християнството и неговото значение за нашите изстрадали земи. Очевидно Георги от Кратово не се вписва в интеграционните концепции на вчерашните еничари и днешни евроатлантици, а и не е добър пример за младежта и студентите.

Има един много хубав разказ на Ангел Каралийчев - „Георги Кратовчето”, прочетете го или пък се доверете на спомените на поп Пейо, който е автор на житието на светеца. На пръв поглед няма да откриете нещо необикновено. Свети Георги е младо, красиво, 18-годишно момче. Образован е – може да чете и да пише. Има добър занаят – златар е. За да приеме мохамеданството, турците го изкушават с богатство и високо обществено положение. Легендата говори и за зеленоока хубавица, дъщеря на местния паша, която е влюбена в нашето златно момче. Да си го признаем, всеки, особено в днешните крайно материални времена, би се съблазнил от подобни примамливи предложения. Но Георги отказва. Отказва реките от пилаф и шербет. Отказва обичта на девойчето. Отказва да се „интегрира”. Отказва парите и славата и скромно поема по пътя към кладата. Без да обижда чуждата вяра, той остроумно обяснява, че тя е прекалено примитивна за неговия български интелект. Че пилафът и шербетът не са по нашите вкусове. Че не може да замени Светлината, която идва от Вселената, за императивите на исляма.

„Мнозина са звани, а малцина избрани.” А тия, малцината, обикновено са избрани, защото сами са избрали. Да бяха много – православното календарче нямаше да побере имената им. Мъченичеството на свети Георги Нови Софийски е избор, негов личен избор. Най-вероятно младото му и чисто сърце е искало още живот на тази земя, още въздух, още мечти... Но той просто е отказал да плати цената на тези желания. Видяло му се е прекалено да предаде своите, да предаде вярата си, да предаде себе си. И в крайна сметка е предпочел пътя към безсмъртието. Днес неговата памет се почита в целия православен свят. Днес много християни търсят неговата закрила. Днес неговото златно име е ценено и почитано навсякъде. Само у нас – родната му земя, не намерихме време и място да го споменем с добро. Прекалено голям е за нашите дребни душици. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар