вторник, 18 декември 2012 г.

Сметки без кръчмар





          Наскоро си чатех с един приятел от Москва и ни в клин, ни в ръкав реших да го бъзна:
          - Михалич - викам му, – ти знаеш ли какво е реекспорт на нефт!? Не знаеш!? Ще ти обясня – вие давахте нефт на „бедна и изостанала” България почти без пари, а Живков и мафията му продаваха същия този нефт на запад за долари. В замяна получавахте едни домати трето качество. Да ти кажа честно - мен малко ме е срам от реекспорта на нефт!
          А Михалич ми отвърна:
          - Петро, какви глупости ми говориш!? Ние много си ги харесвахме „третокачествените” домати, че и чушките, че и лютеницата…

            Често съм си задавал въпроса защо американците не инвестират масово у нас, както би следвало да се очаква. Като изключим заводите в Севлиево и ТЕЦ „Марица – изток”, май не се сещам за някакви по-сериозни проекти. Вероятно американците, които се славят с предприемчивия си дух, не виждат как могат да реализират печалби с хора, които 45 години са учени да получават пари наготово. Вероятно знаят какво е реекспорт на нефт и не искат разни дребни тарикатчета да ги лъжат. Вероятно знаят как някои българи се „отблагодаряват” за сторените им добрини. А най-вероятно, както всички нормални хора по земното кълбо, не обичат лизачите и подмазвачите. В бизнеса трябва да има уважение и доверие и неслучайно американците се отнасят с по-голямо уважение и доверие към „противниците си” от Русия, отколкото към „приятелите си” от Народна, пардон, Република България.
            Наскоро гледах по уж Българската национална телевизия едно потресаващо предаване, посветено на 135-ата годишнина от Руско-турската Освободителна война. За някакви си 45 минути всички мои исторически представи бяха обърнати с главата надолу. Оказа се, че османците не са се отнасяли с нас 500 години като с добичета, не са искали да унищожат вярата и цивилизацията ни, а напротив – хранили са ни с мед и масло и са ни давали жълтици за добро поведение. Водещият Горан Благоев, който иначе минава за хрисимо и набожно момче, щом чуеше добра дума за руснаците – започваше да се гневи като Караибрахим от романа „Време разделно”. Една мила лелка извади бакалския тефтер и започна да смята колко пари и животи е струвала българската свобода. А чертата тури един брадат чичо, който метафорично заяви, че русите никаква свобода не са ни дали, а само са ни отнели благоволението на негово величество султана. Един професор Пантев се опитваше с нещо да опонира, но и неговото префинено мънкане не успя да разсее плътната мъгла, която се спускаше в студиото.
            Раята си остава рая – дали ще я наречеш плевенска черноглава овца, или сиво искърско говедо – все тая! На всички свободни българи посвещавам следващите няколко изречения: „Без Русия ние сме роби. Турция ни има зъб и ще ни изяде. Защото и петата й колона работи тихо, подмолно и ни минира отвътре. Ето защо казвам – който не обича Русия - независимо какво управление има тя – той е враг на България”.
            Чии са тия скверни думи!? На Тодор Живков? На Цола Драгойчева? Или, може би, на Христо Стоичков!?
            Не, казал го е Атанас Буров – човек достатъчно заможен и независим, за да прави бакалски сметки за цената на свободата си, която, между другото, му е „щедро” отнета от „Народната” власт.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар