Обществено мнение

Няма по-съмнително нещо от достоверността на общественото мнение. Народ лесно се лъже, още повече ако е политически неграмотен или въобще не се интересува от политика. Ако не вярвате, гледайте филма „Да разлаем кучетата” на Бари Левинсън. Не за друго – просто си заслужава да видите на едно място Дъстин Хофман, Робърт де Ниро, Уди Харелсън и Уили Нелсън.

За хората, които продължават да вярват, че войната е мир, свободата е робство, а невежеството сила, следващите три абзаца не са препоръчителни. Предлагам им да се насочат направо към заключението.

Малко икономика. Наскоро прочетох една покъртителна статия за тежкото състояние на Ирландската република. Авторът откровено се възмущаваше, че там износът е два пъти по-голям от вноса, а на всичкото отгоре ирландците имали и силен реален сектор. Тези „неблагоприятни” показатели направо съсипвали ирландската икономика и разкатавали фамилията на трудовия ирландски народ. Как и защо се получава това, признавам си, аз лично не разбрах! Изглежда съм много тъп и не проумявам очевидното. Още по-интересното е, че твърдоглавите ирландци така и не могат да се решат да избягат от своя малък зелен, икономически закъсал, остров и да дойдат да поработят в страната на Боко и Цецо за най-стабилните триста левчета на света. Напротив – много нашенци бягат от най-стабилните триста левчета на света и се насочват към малкия зелен и икономически закъсал остров. Проблемът е очевидно психологически – или нашенците не знаят какво искат, или ирландците не са наясно с „тежката” ситуация, в която се намира тяхната страна.

Малко спорт. На всички е ясно, че от волейбол се интересуват предимно нежни девойки и девойчици, които тайно и явно желаят да се задомят за минимум двуметров маркуч с добър начален удар. Те очевидно са и лидерите на общественото мнение в тази игра. Не мога да си обясня по-друг начин неистовата любов към „националните герои” Радо и Матей, чието поведение е по-характерно за един определен вид паради, срещу които Българската православна църква с основание въстана, а не за мъжествен спорт като волейбола. Както е казал незабравимият Никола Котков, националната фланелка на България не е пижама. Не можеш да я захвърлиш просто ей така, само защото си станал накриво! На всичкото отгоре политиката на толкова мразения Данчо Лазаров в последните 10 години е правилна и благодарение на нея имаме успехи. Мога да говоря преди всичко за моя „Левски”, но си мисля, че примерът е повече от показателен. Първо беше построена малка, но модерна зала, след това се наеха добри треньори (например сръбската легенда Милорад Киац), които работеха основно с млади български момчета. Тези млади български момчета не вземаха главозамайващи пари, поради което имаха стимул за изява и развитие, не си вирнаха носовете, натрупаха класа и умения, стигнаха до националния отбор и добри чуждестранни клубове. На всичкото отгоре успехите говорят сами по себе си – трето място на световно, пето на олимпиада, трето на европейско, трето на световна купа… Е, хайде малко по-кротко, не сме нито САЩ, нито Бразилия, за да бъдем абсолютни максималисти! Или може би искаме, като във футбола, да дойдат четвъртите в света и да оплескат всичко. Ами то тогава най-добре Боби Михайлов да оглави и волейбола, още повече че от Мамин Ники би се получил един чудесен разпределител.     

Малко политика. Веднъж попитах мой приятел, истински журналист, дали за тези 23 години преход е имало поне един свестен човек начело на територийката ни. Той ми отвърна кратко, точно и ясно: „Един имаше, но беше идиот! Жан Виденов”. Сетих се за тази култова реплика не за друго, а по повод толкова нашумелия въпрос за страха от фалит на някои частни банки. Не мога да разбера защо трябва хората да се тревожат от най-нормалното нещо на света. Лошо управляваните фирми фалират, това е най-важният закон на пазарната икономика. Друг е въпросът, че всеки човек има акъл в главата си и трябва внимателно да гледа къде влага парите си. Още по-внимателно трябва да гледа откъде и при какви условия взема заем. А най-внимателно трябва да се замисли защо в родината ни няма нито една българска държавна търговска или инвестиционна банка. В европейските страни се стигна до национализация на закъсали банки, а у нас думичката „държава” сякаш е забранена със специален закон. Всъщност за тази толкова важна думичка ми е мисълта. Като виден анархолиберал съм наясно, че държава се гради с пот и мъка, а се руши с песни и танци. Знам също, че много хора в България „обичат родината и мразят държавата”. Но дали на практика понятието „родина” не се обезсмисля, ако я няма Държавата!? То и през Турското робство българите най-вероятно отново са „обичали родината и са мразили държавата”, и най-вероятно са имали право.

Изобщо темата стана много сложна за моя крехък анархолиберален ум. Важното е, че войната е мир, свободата е робство, а невежеството сила и по този повод вече няма нужда от заключение.