Де юре и де факто

Има такъв сладък виц от 90-те години на миналия век - време на странни търсения, свобода и безотговорност:

"Мерцедес" купуват завода на "Москвич" в тогавашна демократична Русия. Карат машини от Германия, назначават немски работници, вкарват най-модерните технологии и материали. Пускат поточната линия и уж всичко както си му е редът, но накрая все излизали москвичи. Хванали се немците за главите, тръшкат се, псуват, опитват, баламосват, дрънкат - всуе, излиза накрая москвето и им се хили право в очите. От близкия хълм двамина стари съветски кадри, бивши ръководители на "Аз Защо Ли те Купих" (за тийнейджърите - държавния завод "Москвич") с внимание наблюдават немската драма. И по някое време единият вика на другия:

- Иван Иванич, нали Ви казвах - мястото е омагьосано!

Не знам колко е омагьосана милата ни татковина Република България, ама ситуацията е горе-долу същата. Имаме нормативната база на съвременна развита европейска страна, имаме нужните институции, законовата уредба е обхванала всеки възможен детайл, административно държавата и общините са структурирани прекрасно, даже и пари има - обаче резултатът е пълно мазало. Полиция, която работи за престъпниците, армия, която работи за чужди държави, социални и публични институции, които практикуват най-брутално мародерство. Защо се получава така!? Мястото е омагьосано или...

Всяка форма иска своето съдържание. Колкото и красива да е една форма, няма ли съдържание - тя се превръща в обикновена опаковка, която завършва жизнения си цикъл в кофата за боклук. Законът е едно пожелание, което се въплъщава в действията на хората. Когато те не искат да следват това пожелание, то губи своя смисъл. И в това е цялата драма на модела "Борисов и Пеевски" - в администрацията масово се назначават некадърни, некомпетентни и користолюбиви хорица, които обаче са послушни и наши. Е, как искате купето на мерцедеса да тръгне с двигателя на москвича...

Решението!? Ами много е просто, макар че го казвам с неудоволствие - морално допустима репресия, за да може администрацията да заработи нормално. С други думи, ако аз като гражданин докосна с пръст полицая, войника, данъчния, социалния и тъй насетне - бърза процедура, полагаем срок, бай Ставри. И обратното, ако държавният служител извърши престъпление по служба или неправомерно се отнесе към мен като гражданин - процедурата е същата, все така бърза, все така с полагаем срок и все така при бай Ставри. Наистина съжалявам, че го пиша, но в момента не виждам друг начин нещата тук да заработят. Морков, морков, ама без тояга няма да стане! Добрият стар страх понякога върши по-добра работа от всички добри пожелания.

Ако има нещо, което правя с огромна страст, то е да се надсмивам над себе си. Ясно е, че в мен живеят двама - единият в реалността, другият в книгите. Книжният Пепи от своя страна също е разкъсан на две - между Вазовото "книга да се уча, добро да сполуча" и знаменития постулат на председателя Мао - "Колкото повече книжки чете човек, толкова повече затъпява", като не бива да се забравя, че и Дон Кихот се е чалнал от четене на книжки. Шегата на страна - под влиянето на нещата, които съм прочел, са се формирали голяма част от моите си идеи - анархизъм, социализъм, анархолиберализъм, свобода, равенство, безкласово общество и тъй насетне вариации на "Утопията" на сър Томас Мор. Нещо повече - и реалният Пепи вярва в тия неща, знае, че са хубави, подозира даже, че може би са осъществими... Да, но не сега! Защото масовият човек, какъвто съм и аз, все още не дорасъл за тях, не ги е осъзнал и няма познанието и смелостта да ги въплъти в действията си. Какво да се прави тогаз - пита другарят Чернишевски. Ако кажа, че знам, означава да излъжа, но ми се е загнездила една мисълчица, че човечецът, тази странна говореща маймунка, като че ли заслужава мъничко време и подходяща среда, за да може да поизрасне.

За шункарите и мандрите

Съвсем мъничко след Освобождението Петко Каравелов в качеството си на финансов министър посещава китно българско селце в Шоплука. Невидели досега роден големец, нашенците се събрали на мегдана и го загледали с погледи влажни и пълни с очаквания:

- Какво ще ни дадеш?

- Аз не съм дошъл да ви давам, а да ви вземам! - сопнал се бай Петко и допълнил - Държава трудно се гради!

Рипнали сърдито шопландците, врътнали си дирниците и вкупом се завтекли към "добрия" сръбски крал Милан с просба да ги "освободи" от "лошия" бай Петко и налудничавите му идеи за данъци и българска държава. Шункарите (от шунка) винаги гледат на нещата като на парче бекон, което трябва да бъде изядено от тях самите и от никого другиго, винаги са чужди на идеята "Държава" и за съжаление, отново винаги, поради вроденото си нахалство и безочие задават тона на песента у нас. Неслучайно днешна България звучи като долнопробна ориенталска чалга, а не като Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен. Но тя и вчерашната беше същата, че даже и позавчерашната. То и туй прословуто Османско робство не е дошло случайно по тия земи, ами баш си е било заслужено и закономерно. Защото ония българи, барабар с царчето си, също са се правили на големите тарикати, обсебвали са парче по парче земята на родината за лично ползване, късали са плътта й, за да напълнят стомасите си и да задоволят ненаситното си чревоугодство и в един тъжен момент отслабената до краен предел България става лесна плячка за чуждия нашественик. То има една приказка на един велик футболен човек - Бил Шенкли, архитекта на големия "Ливърпул" - "Социализмът, в който аз вярвам, е всеки да работи за другия и всички заедно да се ползват от изработеното", ама тук нито има кой да я вдене, нито пък има желание за вдяване. Шункарите разбират само от плюскане! По повода се сетих и за един култов фрагмент от прекрасната "Езопиада" на Радой Ралин. Кавалерист се завърнал от война с огромна плячка. Кончето му едва-едва домъкнало заграбеното. Замогнал се войникът, заживял с рентата от мародерството и съвсем естествено за тия географски дължини и исторически дълбини забравил за вярното си другарче. Кончето погладувало, поизмършавяло, па тръгнало да си търси късмета вдън горите Тилилейски. Добре де, ама се задала нова война. И кавалеристът, аман-заман, тръгнал да си дири другарчето. Намерил го вдън горите Тилилейски и го загледал с поглед влажен и пълен с очакване.

- А, не! - моменталически го отрязало кончето. - Ти от кон ме превърна в магаре, сега от магаре искаш пак да ме превърнеш на кон! Няма да стане! Марш с пехотата!

Та е време и Майка България тъй да рече на шункарите:

- А, не! Вие от градина ме превърнахте в мандра, сега от мандра искате пак да ме превърнете в градина! Не става! Марш и се оправяйте, ако можете!

Бъдещето е в Ренесанса, мили хора, бъдещето е в Ренесанса

Схоластиката е класическа средновековна "наука", която усложнява и най-простите неща. С много думи не казваш нищо или, както викаше моят старец, светла му памет - преливаш от пусто в празно. Целта й е средновековният човек да стои затворен в уж сигурното убежище на собствения си дранголник, да излива фекалиите си на улицата и после да се чуди защо плъзват епидемиите.

Новото средновековие не се отличава от старото. Все същата простотия - Земята е плоска, познанието е вредно, науката е загуба на време! Дори елементарни наглед неща са превърнати в мистични безбрежности, в които митологията взема очевиден превес над здравия разум.

Да вземем прословутите взаимоотношения между мъжа и жената. То са психолози, то са психотерапевти, то са тежки психоанатоми и накрая се получава все една и съща психопатия - разплакани съпруги и ментално увредени съпрузи.

А всъщност то е като таблицата за умножение във втори клас. Ако двама души не си пасват вътрешно, тоест духовно, тоест си имат доверие, тоест интересите им са сходни, тоест имат припокриващи се вкусове, абе с две думи харесват се като мимика, жест и поведение - никакви специални техники и гимнастики няма да им помогнат. Момичето с лятната пембяна рокля, фенка на Веско и родната милиция, може и да ми хвърля влажни погледи, мен може и да ме е напънал нагонът, но само два дена сблъсък с тежката реалност ще я откаже от тая нелепа идея, колкото и да е интензивна гимнастиката. Сутринта ще се събуди с Айрън Мейдън, чичо Ози и барабаните на Кози Пауъл, вечерта ще си легне с третия куплет на "Да запеем дружно песента", в който като че ли родната милиция не е представена в най-добра светлина, и романтиката много бързо ще оттече с протяжния звук на казанчето в кенефа. Може да съм фантазьор, но не съм лъжец и не обичам след мен да остават разбити сърца! Има го и обратния вариант. Родни поставки за микрофони питат един достоен български лекар, бабанка, 2 метра и кусур, 120 - 130 кила, как прави секс с жена си - фино миньонче с изискани маниери. Човекът ги погледа, погледа, позасмя си и им вика:

- Мисирската поза си е за мисирки. Всички останали разполагаме с няколко десетки начина.

Та то оттук се тръгва, мили хора, за да се стигне до плоската земя. В неделя като един същински Галилей ми се наложи да обяснявам на едно много мое юначе някои неща по повода. Не си тръгна много убеден, но поне не ме изпорти на инквизицията.

Европейският Ренесанс помита Средновековието с познанието на Античния свят - основно на Древна Гърция и Рим. Днес не е нужно да се връщаме чак толкова назад. Само допреди 30 години нивото на образованието в Европа беше прилично, маймуната си беше човек и знаеше, че не бива да си играе с гранатата, имаше си своите духовни интереси и хобита, консумираше качествена музика, критериите й за изкуство бяха в пъти по-високи от сегашните, а философията й за живота не беше обусловена от паническото "Дай да ми е сигурно!". Аре да си ги припомним тия работи, мили хора, защото Средновековието не е хубава работа! Да затъваш в собствените си изпражнения и да викаш "Ура!" не носи полза нито на отделния човек, нито на човечеството, нито на скъпата ни планета.