Канибалът

Канибалът беше там - див, зъбат и гениален.

Хищник – на зеленото игрище няма място за тревопасни.

Истински – на светлинни години от депресирания аржентинец и португалското конте.

Победител – напук на ФИФА, УЕФА и цялата останала мафия.

Смел – за да се направи на вратар в последната секунда.

Непосредствен – за да се отдаде пред всички злобни шефчета на животинската си радост.

Канибалът беше там – на „Анфийлд”, неговото място.

„Анфийлд”, който пееше „Е-е-е-Е-е-е-Е-е-е Луис Суарес”.

„Анфийлд”, който му прощаваше всичко.

„Анфийлд”, който го обичаше.

Канибалът беше там и не спечели нищо.

Канибалът отиде на друго място.

Не за пари, не за слава.

Отиде, за да спечели.

Спечели и се изгуби.

Сложиха му намордник и го укротиха.

Когато за някого или някои си всичко – ти си личност.

Когато станеш като всички – се превръщаш в нищо.

Любовта е по-голяма от победите и загубите.

Не е важно дали печелиш, или губиш.

Важното е в кой отбор играеш.