събота, 13 февруари 2010 г.

Русия!


Третата Българска държава се роди след победата на Русия в Руско-турската война /1877-1878/. Десетки хиляди руски войници оставиха костите си по родните чукари и платиха цената за свободата ни. Това е безусловният факт. На някои патриоти може и да не им изнася, но проблемът си е техен. Да си бяха организирали по-добре Априлското въстание, а не панически да хващат горите при първата трудност и да оставят невинното население на произвола на съдбата. Ако искаш свобода, слагаш си главата в торбата и плащаш сам цената й, а не предизвкваш касапница на мирно население с цел да събудиш състрадание.
Странна е тази българска традиция да се казва на черното бяло и на бялото черно. Или може би някой друг ни казва какво да казваме. Защото е налудничаво да предпочетеш България след Берлинския конгрес вместо България след Сан Стефано. В най-новата ни история, с изключение на Съединението и управлението на Стефан Стамболов, когато сме с руснаците сме във възход, когато сме против тях го докарваме до кривата круша. В двете световни войни играхме срещу руснаците и постигнахме две национални катастрофи. От народ с претенции да бъде велика сила се превърнахме в мижитурки, които зависят от благоволението на чужди сили.
Казват, че Русия е империя и се води от империалистическите си интереси. Възможно е. Но Русия никога не се е отнасяла с България като с колония, защото Русия никога не е имала нужда от такава колония. Ако искаш да поробиш някого ти никога няма да му дадеш в ръцете най-съвременните технологии и оръжия, които владееш, защото може да ги използва срещу тебе. Напротив ще се стремиш да го направиш напълно зависим от собственото ти благоволение. Ще му отнемеш възможността сам да прави пари, за да зависи от твоите пари, ще му отнемеш възможността сам да си произвежда хляб, за да зависи от залците, които ти ще му подхвърляш, ще му отнемеш възможността да се образова, за да зависи от прищявките на твоя мозък. По пътя на тая логика идват въпросите. Кой ни помогна да си построим атомна централа и кой ни накара да я затворим? Кой ни въоръжаваше с най-модерно оръжие и кой ни пробутва изгнили корита от средата на седемдесетте години на миналия век? Кой щедро отваряше пазарите си за нашите зеленчуци, лекарства, цигари, алкохол и кой ни слага квоти дори и на въздуха? Има стотици такива въпроси. А отговорът е един и същ. Русия ни помагаше да станем хора. Европа ни направи роби. Европейските мечти винаги са ни стрували скъпо. В Европа ние нямаме приятели и така наречените европейци обикновено ни делят, за да ни владеят. В момента ние имаме много по-голяма изгода от един съюз с Русия, отколкото от глупавото ни членство в Евросъюза. Не става дума за емоции, а за чист келепир. Нашата съседка Турция реализира обмен на стоки и услуги с Русия за над 20 милиарда евро и почти не усеща ефектите на световната криза. На нас ни стига и половината от тази цифра, за да закрепим положението.
Двайсет години разни посредствени хорица от сорта на лицето Костов и пожарникаря Бойко се опитват да ме накарат да намразя Русия и руснаците и да заобичам европейските ни господари. Скъпи комплексари и предатели, тая работа няма как да стане. Русия и братушките са ми на сърцето, а за европейците и пикливите им пари ми дреме на оная...шапка!

Няма коментари:

Публикуване на коментар