Абе добре е да се препрочита „Строителите на съвременна
България” и това си е. Симеон Радев ни е оставил толкова нещица за размисъл, че
направо си е престъпление да не поразмърдаме веществата в тимбериците си. Сторим
ли го, си мисля, че много бързо ще намерим решение за проблемите на
изстрадалата ни татковина, без да търсим поредния Крали Марко, който да
повдигне Стара планина и да изкара златото изпод нея.
В „Строителите”, наред с редица други блестящи философски
умозаключения, Симеон Радев поставя основите за разискване на фундаменталния
български проблем – доктрината за формата на държавно управление. Конституция
или самодържавие. Закон и следване на Закона или Крали Марко, който тропа по
Рила планина и прави каквото си иска.
Всъщност тая тема е стара като динозаврите, доколкото те са
имали някаква структура на обществено устройство. Кой следва да стои по-високо –
Законът, тези, които го прилагат, или ония, които го пренебрегват, за да
наложат собствената си воля?
Библията например и в Стария, и в Новия завет категорично
поставя Закона над всичко. И това е логично. Човешкото същество е времево и
умствено ограничено. Поставиш ли на пиедестал самодържеца, дори и да е подобаващо
надарен, рискуваш да попаднеш в реалността на това времево и умствено
ограничение, а оттам до катастрофите и катаклизмите разстоянието не е особено
голямо. Английският крал Едуард ІІІ, да речем, е бил невероятно умен владетел. Прави
прекрасни реформи, укрепва държавата си, а в началото на Стогодишната война печели
битките при Креси (1346) и Поатие (1356) и на практика поставя разполагащата с
много по-голям потенциал Франция на колене. В последния период обаче на почти
петдесетгодишното си управление, поради естествените биологични процеси, същият
човек прави такива глупости, че на практика англичаните губят всичко завоювано,
даже и нещо отгоре.
Съвсем друго се получава, когато утвърдиш универсалния
принцип на Закона. Някой да знае имената на шведските управници в последните
200 години!? Някой да е чувал за шведския Крали Марко, на когото единият крак е
в Стокхолм, другият в Гьотеборг, а дясната му ръка тропа по заснежените хълмове
на Северен Норланд!? Аз лично си спомням само за един Карлсон, който дори
нямаше перка на гърба, а като всички останали свои колеги ходеше с велосипед на
работа. А работата му беше елементарна, направо казано чиновническа – да спазва
Закона. И Швеция от двеста години си пее. Не, че няма катаклизми и там, ама те
по-скоро се провокират от балкански и близкоизточни кралимарковци, които все
повече се превръщат в заплаха за спокойствието на чичо Юлиус и госпожица Рог.
И тъй, драги ми Весел Български Патиланчо, Симеон Радев
продължава да те пита – конституция или самодържавие, демокрация или диктатура,
законност или произвол. Не се ли напатиланчи достатъчно от тия юнаци със
здравата ръка? Не ти ли е по-изгоден Карлсон, макар и да няма перка на гърба? Само
се замисли колко струва един велосипед и на каква стойност са всекидневните
транспортни разходи на любимите ти самодръжци.