8.
Видиш ли Люба и Ина, ще разбереш защо добрата жена не трябва да бъде красива, и защо красивата жена не трябва да бъде добра. Добротата прави жената Възможна. Красотата я прави привлекателна. Но малко са тези, които харесват привлекателно-възможните неща. Струват им се нереални. Слепци са! Не могат да ги видят!
Повечето жени на момчетата от групата отстъпваха на Люба и Ина. Бяха или привлекателни, но невъзможни, или непривлекателни и невъзможни. Но някак си, съществуваше някакъв мотив на предстояща, минала, или настояща битка. А мъжете, като че ли обичат повече битките с жените, отколкото самите жени. Постигнатата жена се обезценява. Тя вече не е повод, а товар. Не е измерение на вдъхновена фантазия, а депо за поемане на сексуална енергия. И след като поеме дозата енергия, става излишна. Като миксер. Върши работа, докато се разбие тестото за кекса, след което става излишен и седи в чекмеджето, докато не се запланува новия кекс. Но жената не е вещ, и не може да седи в чекмедже. Освен, ако сама не си намери чекмедже.
“Лошо е да си Възможна и Привлекателна” - мислят си Люба и Ина- даже не си го мислят, а останалите го измислят вместо тях - “Ставаш скучна. Безинтересна. Обичайна.” Възможно и Привлекателно - няма я тръпката на Откривателното. Няма я тръпката на Откривателя. Прекалено обикновено за Съвършеното. Прекалено необикновено за Всекидневното.
Люба и Ина винаги пътуваха с Групата. Приемаха Групата. Не осъждаха останалите. Не споделяха крайностите им. Но, красиви и добри, проявяваха толерантна любезност към странностите им. Може би харесваха някого, но бяха прекалено стеснителни, за да му се обяснят. Може би, не харесваха никого, но бяха прекалено възпитани, за да го кажат. Може би им беше интересно, но не участваха. Може би искаха да участват, но не смееха. Може би нямаха мотив, но търсеха. Може би имаха мотив, но бягаха. Може би. Едно горчиво Може би, в което се съдържаше грозотата на сентенцията, че красивата жена не трябва да бъде добра и, че добрата жена не трябва да бъде красива. И винаги се оказва късно Прозрението да оцениш, че най-прекрасното нещо е Възможната Привлекателност. Макар и да е малко скучна.
Няма значение в колко и къде.
- Дайте… хлъц… алкохола… хлъц…
- Ето ти… хлъц… го… алкохола… хлъц…
- Стига… хлъц… с тоя… хлъц… алкохол…
- Натаралянкахме се… хлъц… яко… хлъц…
- Вярно… хлъц… натаралянкахме се… хлъц…
- Кой… хлъц… ще ходи… хлъц… за още… хлъц… бири?
- Мечо, … хлъц… свивай… хлъц…!
- Има… хлъц… свит…!
- Върти… хлъц… тогава… хлъц…!
- И само… хлъц… Лев… хлъц… ски… хлъц!
- И само… хлъц… Лев… хлъц… ски… хлъц!
Хлъцистерия… Хлъц!
- Се едно… хлъц… сме нек’ви… хлъц… гангстери… хлъц… такива!
- Гангстери… хлъц! Еба ти… хлъц… гангстерите!
- Еба ти… хлъц… калпавите… хлъц… гангстери!
- Като… хлъц… Гнидата… хлъц… и… хлъц… Денев!
- Тръгнали… хлъц… да обират… хлъц… някакъв… хлъц… апартамент… хлъц… на … хлъц… някаква… хлъц… баба!
- А… хлъц… това го знам!
- Свили… хлъц… набарали… хлъц… някаква… хлъц… вишновка… хлъц… и… хлъц… се запили.
- Дошла … хлъц… бабата… и… хлъц, хлъц…
- Хлъц, хлъц, запила се с тях и после заедно гледали мача по телевизията. Хлъц, хлъц!
- и… хлъц… нищо не… хлъц… обрали… хлъц…
- А се запознали с внучката… хлъц, хлъц… и до сутрина играли белот.
- Хлъц… хлъц…!
- Стига сте хлъцхлъцкали и стига сте измисляли нелепости за Денев и Гнидата!
- Ако не беше … Ина… хлъц… никога… нямаше… хлъц… да стигнем… хлъц… до края на… хлъц… историята.
- Малко трезвеност и нещата изглеждат по-иначе, както казва Мечо Пух.
- Ти па с тоя Мечо Пух! Нали си си благата Люба и Мечо Пух все ти е в главата!
- Ами да! Мечо Пух! Гнидата и Денев са едни мечета с добри сърца и не стават за бандити. Вярно е, че са луди, но не стават за бандити!
- Хлъц… Хлъц… Хлъц…!
- Така си е… хлъц!
- От всека… хлъц… резачка… хлъц… не става… хлъц… боен… хлъц…хеликоптер … хлъц!
- Нито… хлъц… пък… хлъц… сифон… хлъц… за… хлъц… газирана… хлъц… вода…
- Нито пък… хлъц… силно… хлъц… волеви… хлъц… багерист…
- Нито пък… хлъц… червена… балерина… хлъц.
- Нито… хлъц… пък… хлъц… хлъц… хлъц.
- Хлъц… хлъц…
Хлъцистерия.
- То… хлъц… всичко… хлъц… казано… си е вече… хлъц… казано… хлъц.
- Но не е… хлъц… доизказано… хлъц… така… хлъц… ако… хлъц… ме разбираш… хлъц…!
- И не е… хлъц… доказано.
- Учителят… хлъц… 레닌 … е… хлъц… прав…
- К’во… хлъц… знаеш… хлъц… пък ти… хлъц… за… хлъц… за… хлъц… 레닌 .
- Чел съм… хлъц.
- К’во си… хлъц… чел!
- 마르크스주의에 대한 !
- Е… хлъц… това… кой… хлъц… не го е … хлъц… чел…!
- Обаче 공산주의 … хлъц… е по-добрият… хлъц… труд!
- Не мисля, че… хлъц… 레닌 … е… хлъц… абсолютно прав… хлъц…
- К’во… хлъц… разбираш… ти… хлъц… от 레닌 ! Той е недостижим!
- Недостижим е… хлъц… 김정일 령도자! 레닌 е… хлъц… плагиат… хлъц.
- Това е… хлъц… ‘щото… хлъц… не си чел… хлъц… 내가아이디어를 들었어요 … хлъц… на 레닌 !
- Знанието… хлъц… над знанието… хлъц… в тая книга… Всичкото… хлъц… Ей… такова… хлъц… е по-пълно… хлъц… от самото… хлъц… Всичко… хлъц…
- Мечо, … хлъц… свивай… хлъц… че взе… хлъц… да става интересно… хлъц…
- Задълбахме яко… хлъц… жалко е, че ги няма… хлъц… Денев и Гнидата… хлъц…!
- Къде са те всъщност?
- Простеят някъде! Всъщност не! Ето ги!
- Къде… хлъц… бяхте?
- Хлъц… хлъц… хлъц…
- Хлъц… хлъц… хлъц…
Гнидата и Денев хлъцистерят.
- Копелета… гадни… били са в кенефа… хлъц…
- И са пафкали… хлъц… от… хлъц… хашиша… хлъц…
- К’ъв хашиш… бе!
- Откъде има… хашиш!?
- Кой има… хлъц… хашиш!
- И да не кажете… хлъц… че има хашиш!!
- А ние… смучем… хлъц… бири… хлъц… в тоя гаден… хлъц… бюфет… хлъц!
- Ефи, … хлъц… ти отдавна… хлъц… не смучеш… хлъц… а спиш… хлъц…
- Ами като говорите… хлъц… само… хлъц… за някакво...… 레닌 и 트로츠키 .
- Това не ти е Някакво, ами са Те. Философите!
- Я па… Ина… как се разгневи!
- Ами като… хлъц… не пие цяла нощ!
- Това не… е… хлъц… важно!
- Важното е… хлъц… че тия двамата… хлъц… са пафкали… хлъц… хашиш… а ние не!
- К’ъв… хлъц… хашиш ви гони… хлъц… хлъц.
- Важното е, че 레닌 е по-велик от 트로츠키 .
- Тъпаци… хлъц…! Най-велик… хлъц… е… Мао… хлъц!
- Подкрепям… хлъц… Гнидата… хлъц… напълно!
- Мао… хлъц… е метафората… хлъц… на всички… хлъц… метафори… хлъц… и парадигми… хлъц… и… хлъц… шибани… хлъц… еманации… в… хлъц… конотативната… хлъц… конспиративност… хлъц…!
- Как го каза бе, Гнида!
- Изтрезнех! Само Гнидата може да каже такова нещо!
- И к’во означав това!?
- Че Мао… хлъц.. е по-велик… хлъц… от… 레닌 и от 트로츠키 взети заедно!
- И че хашишът… хлъц… беше… хлъц… супер… хлъц… як!
- Ах, копелета, значи сте пафкали!?
- Гадняри!
- Педерасти!
- Гневът на 레닌 ще ви накаже!
- Лайнари!
- Свини!
- Има ли още!?
- По-добре утре!
- Сега няма смисъл!
- Без друго сме се натаралянкали!
- Нищо няма да усетим.
- Я! Има още мастика!
- И още бири!
- Къде сме?
- Кога ще пристигнем?
- Ефи пак заспа!
- И Люба… и Ира… И Жабата…
- Почти всички заспаха!
- Останахме само ти и аз…
- Аз! Гай Юлий Денев!
- И Аз! Тиберий Гнидата!
- Ама добре ги метнахме с хашиша!
- Чудо голямо! Само пискат!
- Без друго има за всички!
- Та да се одрискат!
- ’Айде за бири!
- О’кей!
- Две бири!
- Тук ще осъмнем.
- Много ясно!
- Спи ли ти се!?
- Ами!? Не!
- Ама заспиваш.
- Заспивам, ама не ми се спи!
- Заспа!
- Заспах…
- Аз, Тиберий Гнидата!
- … Друз Нерон Германик!
- Кой каза това?! Кой го каза!??! Хей, кой говори!?!? Денев, ти ли бе!? Не си ти… Ти спиш… Кой тогава???
***
- Аз го казах! Върти!
- Кой Върти?
- Върти от Кокаляне.
- Какво Кокаляне?!
- Дето е до твоето Панчарево!
- К’ви са тия глупости! Къде съм?
- В Кокаляне.
- Глупости! Къде са другите?
- И те са тук. Тепат се!
- Къде са Ира и Ефи?
- В Бранището. Яхнали са Симо Щурецо!
- Къде е Крис?
- Тепа се с Боре Шабано. На Юзината.
- Къде е Денев?
- Млати се с Яшо Кот’рака у Шубрако.
- Къде са Люба и Ина?
- Пра’ят любов с Киро Члено, доле при Искъро.
- Къде са Жабата и Коко?
- Играят табла с Димо Милюза. На старата централа. Кой падне се гъзи.
- Къде са Чичко Бим и Чичко Филипов?
- Играят на Гъзета със Слънчо и Ветъро, горе на стадиона. Освен на Гъзета и на по каса бира играят.
- Къде е Мечо?
- Свива.
- Значи не всички се тепат!
- Е не… Ама, че се степат!
- Как ще се степат!? Защо ще се степват!? Кому е нужно да се степват!? Стига с това степване!
- Спокойно бе! То не е баш така. Оно изглежда, че e така, но не е съвсем така, а е само наужким. Даже и те не са баш те, ами са пак те, но ей така, само наужким.
- Нищо не разбирам!
- Е! ’Айде сега! Толко учи и “нищо не разбирам”! Панчарци и Кокалци на тебе се надахме, а ти: “не разбирам”! К’во има толкова да му разбираш?
- Добре де! Добре де! Кажи ми сега, простичко, какво става??
- Много е просто. То не е така, като да е така, а е само наужким. И те не са те, като да са те, а са само наужким. Хем е то, хем не е то! Хем са те, хем не са те!
- Добре. Ти поне си Върти! Нали?
- Абе хем съм Върти, хем не съм Върти. За тебе сега съм Върти. Но може всъщност и да не съм Върти.
- Ами другите?
- И те по същия начин. Твоите хора от влака, например, играят с твоите хора от Панчарево и Кокаляне горе на стадионо, на Гъзета. Обаче хем играят, а всъщност съвсем не играят. Хем са твоите хора, хем не са твоите хора. Хем са от влака, хем не са от влака. Хем са от Панчарево и Кокаляне, хем не са от Панчарево и Кокаляне. Зависи, кой и как ги погледне!
- А от какво зависи “кой” и “как”?
- Е много ’почна да питаш!? Уж, знаеше всичко.
- Нищо не знам!
- Е как така нищо не знаеш! Толкова учи!
- Нищо не разбирам!
- Е к’во толкова има да разбираш! Хем е, хем не е! Толкова е просто!
- Това го разбрах. Че е просто. Или, че за тебе е просто. Но повече от това не разбирам.
- Е па то не е и нужно да разбираш.
- Слушай, Върти…
- Ама аз не съм Върти!
- Е нали каза, че си Върти!?
- Аз, можем много неща да ти кажем!!! Ако ти кажем да скочиш у езерото, че скочиш ли?
- Добре… Добре… Добре…
- К’во си ми “задобрекъл”?
- Добре. Ами аз кой съм?
- Еба ли му майката Кой си!!! Все едно!
Късо подстриганата червенокоса глава доближава лицето ми. Сините очи ме захапват:
- Това ли е всичко? Къде е краят?
- Няма край.
- Как така няма край!?
- Няма край, защото това не е приказка!
- И защо не е приказка? И какво е?
- Не знам.
- Не знаеш!? Харесва ми, че не знаеш! Незнайко!
Преди да бъде погълнат от белите й зъбки, езикът ми получава право на последно движение:
- А ти, тогава, си Карфичка!
