Имам двама приятели – Иванчо и Миленчо. От български майки
родени, работни, почтени, умни, начетени.
Иванчо е антикомунист. Беси комунистите по стълбовете.
Миленчо е комунист. Коли антикомунистите в шумата. Бесят и колят, колят и
бесят, ама само на думи. Такова си е то, нашенското „бесене и колене”.
Намислил съм, значи, да ги запозная Иванчо и Миленчо. Да ги
събера на една маса, тъй да се каже, с вино и блага сливовица да ги почерпя. И
пиво, естествено – и двамата са рокаджии, без сок от хмел няма да мине. Ще ги
събера, разбираш ли, и като му пийнат, ще се изтъпаня пред двамцата. Ще се
изтъпаня пред двамцата и с глас картофен панчарски тъй ще им река:
- Абе, братлета, добре ли ще е да има съдебна реформа, та в
България най-сетне на власт да дойде Законът, а не мафията!?
- Добре ще е! – знам ги аз, тъй ще кажат.
- Добре ли ще е болниците да лекуват, а даскалата да учат!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да се събуди предприемчивостта у нашенеца,
та да има повече хляб!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да ударим едно рамо на тия хора, които не
могат да се справят сами!?
- Добре ще е!
- Добре ли ще е да защитим бачкаторите, та да имат повече
кинти в джобчетата!?
- Добре ще е!
- Ами като ще е добре, налягайте си парцалките и да
действаме! Тя, тая работа, с „бесене” и „колене” във виртуалното пространство
не става! Става със сговаряне. Колкото файда Иванчо е видял от антикомунистите,
толкова Миленчо от комунистите!
След последния драматичен монолог в стил Шекспир на пет
литра тъмно пиво най-вероятно Иванчо и Миленчо ще направят набързо една
безпринципна коалиция и още по-набързо ще ми хвърлят десетина гори бой. Но
националното обединение е като да се събереш с хубава жена – колкото и бой да
изядеш, все ще е малко и все ще си заслужава.
Навремето бай Петко Каравелов излиза от „Черната джамия” –
дранголника в центъра на София. Пратен е там не от някой комунист или
антикомунист, а от брата си либерал Стефан Стамболов. Това им е хубавото на
либералите, че като им стъпиш накриво, не те колят и бесят, ами те пращат в
панделата. Е, понякога и разстрелват, но в случая не е така. Та излиза бай
Петко и го среща някакъв западен журналист. Среща го и го пита:
- Упражниха ли върху вас насилие!?
Каравелов отговаря:
- А, господине, да си имаме уважението! В свободна България
това е невъзможно!
Велико, а!? Ами като е велико, хайде стига с тия глупави
разделения! Дайте да се помирим, да си простим, да престанем да гледаме с телешки възторг навън,
да запретнем ръкави и сами да си оправим нашенските си, българските работи! Че
то, каквато е в момента тя - лудите си лудуват, а ние патки пасем.