сряда, 29 юни 2011 г.

Строителите и техните жалки подобия


Строителите не бяха безгрешни. Напротив, всеки един от тях имаше своите кусури и пристрастия. Често пъти допускаха груби политически грешки и противоречия, стигаха и до крайностите на диктатурата. Народът не ги обичаше. Трудно е да обичаш някой, който те кара да даваш, когато на тебе ти се иска само да получаваш. И въпреки това Строителите на съвременна България не се отчаяха, а камък по камък градяха основите на държавността в една територия, която 500 години беше виждала само робство. Нещо повече – те имаха амбицията да направят България водеща страна във всяко едно отношение и тази им амбиция ги караше да преодоляват всякакви препятствия.

Западни кореспонденти питат Петко Каравелов дали е вярно, че е бил „клиент” на „Черната джамия”. А той им отвръща: „Господа, такова нещо в демократична България не може да се случи!”. Колко от съвременните ни псевдополитически „юнаци” биха изрекли тази реплика!? Нито един. Днешните тикви топят държавата ни пред Европа и света за щяло и нещяло, обиждат сънародниците си, служат на чужди господари.

Представяте ли си Стамболов да слуша Москва, Вашингтон или Брюксел!? Да ходи на „инструктаж” в тези китни столици, да слага наколенките и мазно да изпълнява нарежданията им… Аз не си го представям.

“Ваше височество, вие имате оттук нататък два пътя - или в Пловдив с народа или с куфарите в Дармщат.” Това е друга разтърсваща реплика. Изрича я Стамболов в Търново, когато вижда, че младият княз Александър Батенберг се колебае да подкрепи Съединението. То май не е и имало особено време за „инструктаж”…

Строителите не се кланяха на никого, освен на Негово величество Българския национален интерес. Стамболов и Екзарх Йосиф пътека правят до Високата порта, залагат и престижа, и главите си за българите в Македония. Издействат берати за български владици, успяват с „благословията” на султана да открият и стотици български училища. Успяват, защото имат желанието да успеят, а и не жалят енергия в стремежа си към успеха. Днешните мизерници първи признаха изкуствената държава и освен празни приказки с нищо не помагат на преследваните от сърбоманите българи там.

Строителите… Не бяха безгрешни. Сред тях имаше и русофили като Петко Каравелов и Драган Цанков, хора като Стамболов, които се противопоставяха на грубата имперска политика на Александър ІІІ, а и хора като Константин Стоилов, които умело лавираха между интересите на Великите сили, залагайки на ускореното икономическо развитие на страната ни. Сред строителите имаше и либерали, и консерватори, и демократи, че дори и социалисти на един малко по-късен етап. И точно това многообразие на политически идеи тласкаше България напред. Сегашните глупаци мислят еднакво, гледат в една посока и ударно ни водят към гибел.

Делото на строителите на съвременна България бе съсипано от личните амбиции на един личен режим. Каквото и да си говорим, Фердинанд е в основата на двете национални катастрофи, които убиват мечтата ни за национално обединение и ни вкарват в групата на аутсайдерите. Всъщност като че ли това е и най-голямата поука. Българската сила е в многообразието и различността, а не в сляпото следване на поредния вожд, който никога не си забравя наколенките, когато пътува в чужбина.

вторник, 14 юни 2011 г.

Роби завинаги!

Преди години се хванах да работя като коректор в редакцията на едни бутикови списания. Там работеше и една рускиня – Лилия Маслова. Много симпатичен, грамотен човек, владеещ до съвършенство тънкостите на българския език.

Част от колегите ми се отнасяха към Маслова с открито пренебрежение, преливащо в неприязън, само защото е рускиня. Говореха зад гърба й, караха й се за безобидни неща, подиграваха й се. Споменът за това толкова ми тежи, че и сега ми е мъчително да го описвам.

Защо е тази мрачна омраза към Русия и руснаците? Както казват старите българи – тази омраза не е на хубаво. Не чувстваме ли, че точно тази омраза ни спъва по пътя към по-доброто бъдеще.

Хората по света са различни. Различни са и по отношението си към Русия. Има и русофили и русофоби, има и най-различни междинни положения. Стряскащо е, когато се минат границите на елементарното уважение.

Имам един много готин приятел англичанин. Често си говорим за отношението към Русия в Англия и България. Когато му казах, че има българи, които мразят Русия, той се втрещи. Каза ми: „Вие сте луди! Как може да мразите една велика култура, в чието създаване сте участвали и самите вие!”. Отвърнах му: „Вероятно е заради комунистическия период.”. А той ме закопа: „Пич, толкова ли сте прости, че не можете да направите разлика между Сталин и Достоевски! Като толкова ви пречеха руснаците, защо в оня период не вдигнахте бунтове като унгарците, чехите и поляците. Отношението ви към Русия е супер тъпо и лицемерно. Та те са ви освободили от турците!!!”.

Какво можех да му отговоря!? Възпитано момче, което много добре знае разликата между думите „култура” и „народ” от една страна и „политика” от друга. То и затова Англия е Велика сила, а България е блато на посредствеността. Свободният човек умее да прави разлика и да уважава различното. Робът е научен само да мрази.

сряда, 1 юни 2011 г.

Походът на Ивайло срещу Русия


     Напоследък походът на наш Ивайло срещу Русия добива такива размери, че лично аз започвам да се притеснявам за душевното състояние на туй иначе симпатично момче. То бива омраза, то бива чудо, но нещата взеха да стават патологични. Наш Ивайло „громи” руснаците по всички фронтове, а те горките и хабер си нямат какъв виден душманин имат по българските земи.
     От хрониките на Ивайло ясно се вижда, че той не счита руснаците за низша раса, но всъщност от тях горе-долу нищо не става. Хитрец си ти, Ивайло, хитрец! Хем бягаш от сравненията с един мустакат чичко, който тръгна с идеята, че руснаците, а и славяните изобщо са низша раса, а после им яде пердаха, хем си четкаш самолюбието на човек от едни „висши” служби.
      Сега, драги ми Ивайло, да започна ти обяснявам кой е Николай Масалитинов например е една предварително загубена кауза. Трябва да ти обясня и какво означава думата „театър”, а ти тези неща не си ги учил в онези толкова специални школи. А и какво значение има за тебе, че един „низш” човечец е тръгнал да учи българите на театър. То едни „низши” хорица и от Турско робство ни освободиха.
     Да ти обяснявам какво е Бяла гвардия пък си е направо загубено време. Какво са за тебе няколко хиляди интелигентни и образовани хора, които през 20-те години на миналия век сериозно допринасят за българското образование и здравеопазване. Ти разбира се си над тия неща. Някакви си хорица, които изобщо не могат да служат за пример, правили някакви си нещица. Голям праз!
     Да ти обяснявам, че благодарение най-вече на руснаците от България не е откъсната територия след края на Втората световна война е направо кощунство. Как така? Един висш човек като тебе не може да допусне такова нещо. България докрай трябваше да си остане съюзник с хитлеристите, та ако ще да ни разделят на Западна и Източна провинция. Западна – демократична, Източна като ГДР-то.
    Изобщо няма какво да ти обяснявам, драги ми Ивайло. Мрази си руснаците на воля и бъди висш. Аз съм низш тип и ги обичам. Хубаво е обаче да си коректен и да правиш разлика между руснак и болшевик. Имам едни много симпатични приятели англичани – могат да ти направят показно.
    Не си и мисли, че по този начин ще се харесаш на американците. Те харесват мен. Защото много добре знаят кой е отраснал със съчиненията на Ленин и кой върви „По пътя” на Джек Керуак.