петък, 27 април 2012 г.

Насила хубост не става



           Не знам за вас, ама аз, да си призная честно, от малък симпатизирам на идеите на ЕТА и ИРА. Сега, разбира се, след това глупаво признание, ще отида да отворя широко вратите и прозорците, та когато пристигнат качулките на Боко и Цецо - да не ми строшат дограмата. В един свят, който отдавна се прекланя единствено и само на силата, малко находчивост никога не е излишна.
            Разбира се, тъй като съм дърто хипи, противопоставящо се на всяко насилие, съм длъжен да уточня, че съвсем не съм съгласен с методите на Ирландската републиканска армия и Баската революционна организация, а и не мисля, че на Боко и Цецо им е точно до мене. Насила хубост не става, казва народът и е много прав в случая. Но категорично подкрепям каузата, за която се борят тези две организации. Малките народи имат правото да живеят самостоятелно и според разбиранията си, още повече че и ирландците, и баските са безкрайно точни, морални и достойни люде, които заслужават единствено уважение. На всичкото отгоре преди няколко години и ИРА и ЕТА категорично заявиха, че приключват с тероризма.  
            Всъщност – какво е точното определение за тероризъм? Влизам в уикипедията и веднага разбирам защо този така безкрайно полезен сайт все остава без финансиране – там точно и ясно е написано, че „тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция”. Кратко, точно и ясно. Край на цитата. Значи понякога е тероризъм, а понякога не е – зависи кой, как и защо го тълкува. Така например атентатите на ЕТА са тероризъм и това е една терористична организация. Категорично съм съгласен! Макар и винаги да предупреждава за атентатите и по-често да няма случайни жертви, за над половинвековното си съществуване баската организация е пратила на оня свят повече от 850 души. Само се замислете, че всяка една от жертвите е имала семейство, близки, роднини. Само си помислете за страданието, което са изживели тези най-вероятно честни и почтени хора. Само за момент се поставете на тяхно място и ще видите как отблизо ви гледат страшните очи на трагедията.
            Натовските бомбардировки в Сърбия за няколко месеца през 1999 убиха над 1700 души, от които над 400 деца. Колко още загинаха от последствията на хвърлените бомби с обеднен уран – никой не може да каже!? Само че да не си помислите, че това беше тероризъм – как изобщо смеете да си го помислите – това беше обикновена умиротворителна акция, надлежно прошнурована и подпечатана. А и по-добре съвсем забравете да мислите.
В една стара книжка - „Анекдоти за велики личности”, попаднах на интересна историйка: „Александър Македонски запитал един пленен пират какво му дава право да превръща морето в несигурно място. Пиратът отговорил дръзко:
- Същото право, с което ти правиш несигурна сушата! Но понеже аз върша това с един мизерен кораб, наричат ме разбойник, а ти пък го вършиш с голяма армия – наричат те цар!”.
Така е то. Правото и рекламата винаги са на страната на по-силните. На тях им се мазнят и кланят, на тях им принасят дарове, че дори и жертвоприношения. Когато силните демонстрират силата си, разумът мълчи от страх да не получи някоя бухалка по главата. Силните налагат ред, силните проповядват дисциплина, без да се замислят, че силата като всяка материя е временно явление, а духовността си е вечна до доказване на противното.
Всъщност никой не обича силните. Особено, когато се налагат със силата си. Те имат много фалшиви последователи и нямат нито един верен приятел. Затова и царството им трае кратко – докато изгубят силата си. Все пак в човека освен материя има и малко духовност. А и насила хубост не става, казва народът и тайно симпатизира на ИРА и ЕТА.

събота, 21 април 2012 г.

Шубето е голям страх



 Не, че съм особено любопитен, но наскоро попаднах на интересен разговор между две лелички в автобуса. Едната хвалеше Бай Бойко. Разправяше как са й намалили заплатата със 100 лева и сега вземала по 300 на месец, но това всъщност било закономерно, защото комунистите  още навремето я ограбили, а сега трябвало да се търпи, за да не станем като Гърция. Другата леличка естествено плюеше бате Борисов и обясняваше, че всъщност гърците си живеели много добре (тя имала познати и роднини там) и най-ниската социална пенсия в южната ни съседка е някакви си мизерни 360 евро (горе-долу 720 лева), освен това на нея й било писнало да търпи и да чака светлото бъдеще, искала сега да си поживее, ако е рекъл Господ.
Дебатите по политически теми разбира се не трябва да се водят от непосветени лелички, но в крайна сметка именно паричките в портмонетата на непосветените лелички са основен критерий за жизненото развитие в България. И когато тези парички не стигат, за да се покрият елементарни човешки нужди, господа управляващите най-малкото би трябвало да се замислят. Разбира се никой не е убеден, че момчето от Банкя, което вдига 140 кг от лежанка, изобщо може да мисли, но от друга страна и политическият мазохизъм на българите ми идва малко в повече. Ситуацията много ми напомня на сцена от култовия филм „Кин Дза Дза”, в която жителите на планетата Плюк трябваше да носят намордници и съответно трябваше да благодарят за тази чест на господин ПЖ (техния ББ). Между другото филмът на Георгий Данелия е от 1986 година. Да не би да се окаже, че в СССР все пак е имало някаква форма на демокрация!?
Има различни показатели, по които се определя развитието на една страна. Да вземем например прословутия Брутен вътрешен продукт. По този показател според официалните данни на ЦРУ ние се намираме на почетното 74-о място. Пред нас са Сърбия, Бангладеш, Перу, Куба (тия не бяха ли комунисти) и други култови страни. Друг критерий – Брутен вътрешен продукт на глава от населението, тук сме още по-напред отзад напред – 77-о място. Пред нас са Ботсвана, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сиера Леоне, и разбира се досадните сърби. Да пробваме с трети критерий – Индекс на човешкото развитие. Тук вече сме много добре – 60-място. Пред нас са само Барбадос, Чили, Черна гора и още по-досадните комунистически кубинци. Да вземем и средната работна заплата – тук сме не само зад сърбите, но и зад македонците. А за футбол да говорим ли!?
Такова „светло” бъдеще, каквото ни сполетя, не ни обещаваха и комунистите. Та нали сега сме в ЕС и НАТО, в клуба на богатите, защо тогава обедняваме? Ей ги сърбите, война със САЩ и Европа водеха, хиляди жертви дадоха и пак са пред нас. И са по-богати, и по-голямо самочувствие имат.
Народите заслужават и съдбата си, и управниците си. Когато по времето на бомбардировките през 1999 западните ни съседи излизаха по площадите и размахваха плакати с надпис „Мишена”, дупедавецът Костов даде въздушното ни пространство за нападение срещу тях. Ха се замислете кой тогава спечели симпатиите и кой предизвика  презрението на нормалните хора по света! Никой не обича предателите, а всеки уважава смелите хора, дори когато са му врагове!
Точно „смелост” е думата, която ни липсва вече 20 и кусур години. Смелост да отстояваме себе си и културата си. Смелост, с която да спечелим уважението на богатите и мястото си сред тях. И най-вече смелост, за да разберем, че никой нищо даром не дава на този свят и че най-сладката победа е извовюваната със собствените ти сили, знания и умения. В противен случай нищо добро не ни очаква. Най-много да дойде поредният бабаитин, който вдига 140 кг от лежанка, но лази пред силните на деня, стриктно следвайки националните интереси на повече от 185 държави в света без България.