И все пак Господ е един

Замисляли ли сте се защо Англия е толкова по-напред от нас в социално-политическите дела? Ами много просто – основите на парламентаризма там са поставени още от Вилхелм Завоевателя през 1066 година (ставайки крал, той създава така наречения кралски съвет, който включва приближени васали, свещеници и др., които наравно със суверена участват при съставянето на законите).

Замисляли ли сте се защо френското здравеопазване е на светлинни години от нашето?

Не, не е заради парите. В началото на ХІV век графиня Мао Д,Артоа прави в Париж първото подобие на съвременна болница, в която всеки нуждаещ се е разполагал със собствен одър и задължително пространство около него, а сменянето на чаршафите и прането им всеки ден е било закон.

Замисляли сте се защо немското масло е по-хубаво от българското? Навярно, защото немците си гледат по-добре кравите. Последното, разбира се, беше опит за плоска шега. Но, така или иначе, фактът е този – Западният християнски свят е в пъти по-напред от нас в материално отношение, защото просто полага от много отдавна повече и по-добри грижи за материята.

Замисляли сте се обаче защо свети Климент Охридски в своята школа само за няколко години подготвя повече от 3500 ученици? По същото време в католическия свят знанието е било строго затворено и дори за най-големите манастири там такава астрономическа цифра за такъв кратък период е била просто утопия.

Замисляли ли сте защо едно народностно дуалистично учение като богомилството сее преди всичко просвещение из земите ни и подпомага Първата българска държава в битката й срещу Византия (която всячески му търси сметката), а проекциите на това учение в Западния свят сеят страх и разруха! Няма нито едно достоверно доказателство за богомилски извращения тук, а имената на катари, албигойци и долчинианци карат всеки среднострахлив западняк да подивее от ужас. Дали пък не става въпрос за средата!? Всяко едно философско течение, плуващо в умовете на що-годе просветени и образовани люде би предизвикало един куп разговори, съждения, умозаключения, спорове, в краен случай – малко кръв, пролята по нормалния начин в битка. Същото това учение, поставено сред неграмотни хора, на които е отнето правото да знаят, би могло да предизвика и фанатизъм, и догматизъм, а това са най-преките пътища към тоталното изперкване и оттам към един куп трилър-орор-сцени.

Замисляли сте се защо Българското Възраждане тръгва да постига целите си първо с четмо и писмо, а чак след това с оръжие!?

Замисляли ли сте се!? Замислете се и ще разберете, че става дума за две различни, но не далечни цивилизации, които имат две различни, но не коренно, философии, в чиято основа, естествено, стои Христовото учение. Едната се опитва чрез материята да овладее духа. Другата чрез духа се старае да подчини материята. За едната Господ е страшилището, което дебне света за фатална грешка, заради която да го накаже и унищожи. За другата Господ е Приятелят и ще й помогне да победи света, чиито ценности не приема за нормални. За едната Просвещението е всичко. За другата Просвещението е за всички. И така нататък от 1 до момента, в който математиците все пак ще решат нещо по-логично по въпроса за безкрайността.

Голямата риба в реката е станала голяма, просто защото не се е ловила на въдиците на този или онзи хитреещ въдичар. Е, съберете сега двете течения – не се ли получава едно цяло, единство на Дух и Материя, нещо красиво и силно! Тогава защо двете основни европейски цивилизации трябва взаимно да се отричат, а не търсят взаимодействието, уважавайки постиженията на другата!? Малко съгласие не би ли дало по-добри резултати!? Все пак Христос е един, защо трябва да Го делим!?

Как ви се струва тази идея?

Случвало ли ви се е, докато си седите спокойно и се реете из интернет, да попаднете на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. Не вярвам да не ви се е случвало! Сигурно и усещането ви е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ти с клещи. После най-вероятно мнозина от вас вземат телефоните си и пускат дарителски есемес или отиват до банката да преведат сума според възможностите си. Донякъде, това, неприятното усещане в сърцето преминава. Но само донякъде. Защото тепърва започват истинските въпроси:

- Ще успея ли да помогна действително?

- Тези хора не губят ли ценно време, докато събират нужните пари – това са средства, с които малцина в България разполагат?

- Не се ли отчайват и натоварват допълнително?

- Ами ако се случи на мен или мои близки?

- А трябва ли човешкото страдание да се измерва и в пари?

- И в крайна сметка, ако не се съберат парите – какво ще стане с този човек или това дете?

И още една купчина такива въпроси, които съвсем не успокояват сърдечния ритъм.

Очевидно има проблем, а след като има проблем - значи има и решение.

Идеята е да се направи максимално възможното за тежкоболните хора и най вече децата и да им се спести допълнителният стрес, който неизбежно съпровожда несигурните кампании за събиране на пари.

Българската държава има добра традиция в тази насока, която датира от времето малко преди Втората световна война, продължава през периода до 1989 година и някъде там, за съжаление, спира. Тежкоболните хора в споменатите периоди, на които в България не може да се помогне, се изпращат на лечение в чужбина за сметка на Българската държава след предварително уточнени спогодби със страни, които имат по-добро здравеопазване от нашето. Без да коментирам защо – до определена дата това е Германия, след тази дата – Франция.

Казват, че всичко ново е добре забравено старо. Защо днес, тук и сега, възползвайки се от членството си в Европейския съюз, държавата ни не сключи подобна спогодба – било то с Германия, било с Франция. Като рамките на този евентуален договор биха могли да бъдат по-широки и да включват, освен директното лечение на нуждаещите се в тези страни, и обмяна на опит, ангажирането на техни добри лекари, които да работят у нас, специализацията на наши специалисти в тамошни клиники, създаването на съвместни центрове за лечение и така нататък. Няма нищо по-хубаво от това да се учиш от опита и уменията на напредналите! Да, ще трябва да си платим! Но, каквато и да е цената, тя ще е пренебрежимо малка в сравнение с надеждата за живот, която хиляди хора ще получат.

Без да съм добър икономист – инструментите за осъществяването на тази идея ги има. Фондът за лечение на деца в чужбина, макар и не много популярен, е една чудесна институция, в която могат да се събират средствата. Естествено е държавата да внесе своята подобаваща лепта там, но и ние като общество и редови хора можем да отделяме по нещо и да подпомагаме процеса. Да не говорим, че ако повече благотворителни фондации и изобщо спонсори трупат ресурса на едно място, ефектът ще е несравнимо по-голям от разпиляното събиране на есемеси. Има ли ги средствата, въпрос на добра воля е да се потърси контактът с отговарящите за здравеопазването хора в Германия или Франция. Не вярвам да ни откажат, даже се съмнявам, че ще проявят и особено големи финансови претенции!

Не съм специалист в областта. Признавам си. Просто ми се е случвало, докато си седя спокойно и се рея в интернет, да попадна на зов за помощ – закъсали със здравето хора, най-вече деца, търсят средства за лечение в чужбина. И усещането ми е познато – все едно някой се опитва да извади сърцето ми с клещи. И ми се струва, че по-централизираният подход, при който средствата ще се събират на едно място, а нещата ще се уредени на ниво държави, ще облекчи малко болните хора – поне няма да се тревожат за пари. Дължим им го, а и никой не е застрахован!    

„Колумбе, Колумбе, й…м ти и любопитството!”

Принципно е възможно на света да има милиарди мечти, но е важна само една – тя, Нейно величество Американската Мечта. Не я ли следваш – рискуваш да ти набият канчето или просто да те пратят на оня свят. Последното всъщност не е чак толкова лоша опция дори в частта си с казана и ухилените опашати субекти около него, които мъкнат съчки и поддържат огъня. Човекът е приспособимо животно – ще свикне и с врялата вода. А и като гледам хората, които се плицикат в горещия басейн на Панчаревската минерална баня, не вярвам това да е и кой знае колко трудно.

Американската Мечта е като Американската Демокрация – добре опакован пакет, с целофанче и панделка, даже може и малко евтин парфюм (произведен, естествено, в Китайската народна република) да му турят. Отвориш ли пакета, веднага разбираш, че вътре няма Нищо. Но това Нищо агресивно се саморекламира и те убеждава, че е Нещо. Ти си знаеш, че е Нищо, но все пак се замисляш дали вредата от яденето на мазни хамбургери не е по-малка от вредата при набиването на канчето. И се примиряваш…

Какво от това, че във Виена искат да слушат Моцарт, в Прага да четат Хашек или в Мадрид да гледат корида. Според Американската Мечта слушането на Моцарт в седнало положение води до хемороиди и запек, четенето на Хашек възпалява ципата на малкия мозък, а коридата е нехуманно средство за избиване на животни. Друг е въпросът с какво избиването на животни в Чикагската кланица е по-хуманно, но е по-добре да не го задаваш. Като се замисля, горещият басейн в Панчаревската минерална баня го докарва и на мирис…

Навремето на някои българи им беше писнало от съветските филми за войната в петък вечер. Де да знаеха, че те са в пъти по-разнообразни от американските екшъни! Мислихме си, че футбол играят Пеле, Зико, д-р Сократес, Гунди, Стоичков, Платини и т. н. Глупости, това според Америкън Дрийм изобщо не е футбол, а сокър. Футбол е една забавна игричка, в която група младежи, облечени като марсианци, се бият за някакъв елипсовиден предмет и видимо много се забавляват. Целта на забавлението за средноглупавия европеец така и си остава непонятна, но е по-добре да си трае и да кима съчувствено с глава, защото в противен случай има огромна вероятност да изгуби този толкова ценен предмет, който стърчи на врата му. Изобщо добре е да не се спори с Американската Мечта за изкуство и спорт. В изкуството й обикновено главният герой убива три четвърти от населението на Земята, за да може останалата по чудо жива една четвърт да му изкаже благодарностите си, а в Америкън спорт има прекалено много помощно-технически средства от рода на бейзболните бухалки например.

Но най-чудното ми е защо Американската Мечта толкова упорито и настойчиво мрази нас, бедните и опърпани представители на многострадалната Източноправославна славянска цивилизация? Защо хора, които бъхтят по 16 часа на ден, за да имат много пари и висок жизнен стандарт, завиждат на едни ленивци, които имат муза за работа само в сряда и то не всяка сряда, а мангизи виждат само по Нова година? Защо хора, за които конкуренцията и себедоказването са всекидневна ценност, се страхуват от откровени безделници, които до петата стограмка водка (грозданка, мастика, сливовица) са най-миролюбивите и слънчеви същества на Земята и смятат борбата за доминация за загуба на ценно време? Защо Американската Мечта иска да ни набеди за най-големите грешници, при положение че ние отдавна сами сме стигнали до този извод, просто защото чувството за вина е едно от най-естествените състояния за славянската душевност? Честно – нямам отговор! Но по-добре и да не получа. Макар че винаги съм си мечтал да проведа следния разговор с другаря Троцки: „Абе, Лев Давидович,” - ще му кажа – „а вие ни учехте, че това място, на което двамата с тебе се намираме и много прилича на горещия басейн в Панчаревската минерална баня, изобщо не съществува!”. А Лев Давидович ще ме погледне строго и ще рече „Прав сте, Петър Иванович, но не можете да отречете, че добре ви подготвихме за него!”.

Та таквизи ми ти работи с Американската Мечта. Виж, Американската Демокрация, въпреки че малко я набедих, е нещо друго. Много добре е описана в едно сръбско клипче – върви си една дама с една коса през едно коридорче с едни отворени стаи, от които пушат едни димове. На стаите има надписи – Сърбия, Афганистан, Ирак, Виетнам. Дамата стига до последната врата, на която пише Сирия, и все още е затворена. Потропва и радостно възкликва: „Радуйте се, дОшла е Демокрация!”.

Е па, радваме се, как да не се радваме! Аз даже от утре почвам тренировки в горещия басейн на Панчаревската минерална баня…