Структура и Закон

Този толкова объркан наш временен земен живот всъщност е уютно разположен в пространството на две крайности – Вселената и вселената на микрочастиците.

Вселената е всичко друго, но не и хаос. В нея различни по форма, съдържание и размер структури – системи, подобни на Слънчевата и галактики, съществуват и работят по точно определени закони. Когато ме докосне звукът на Вселената, усещам хармонията на симфония. Съвършена симфония.

И вселената на микрочастиците не е хаотична. Атомът и другите, по-малки от него частици също са структури, които действат по закон, сякаш са нотите на Вселенската симфония.

А дали в този толкова объркан наш временен земен живот има място за структура и закон!?

Ако приемем, че човешките взаимоотношения зависят от законите на привличането, може би ще добием представа защо с някои хора имаме от дълги години прекрасно приятелство, а с други нещата ни не се получават от самото начало.

Ако махнем правилата на футбола, не вярвам, че тази чудесна игра ще продължи да ни вълнува по същия начин.

Полицията и армията не са най-приятните структури, но без тях идват на власт мафията и чуждоземните нашественици. В крайна сметка и те са структури – природата не обича празнотата. Ама тия извратени структури дали ни правят по-спокойни и сигурни!?

И нормалната демократична държава е структура, която се движи по закон. Заслужава ли си да я заменим с волята на някой самодържец, който всекидневно да сменя правилата според капризите на настроението си!?

Отговорите на един куп такива въпроси ми бягат по тъча. Въображението ми играе и по темата какво ще се случи, ако премахнем всички познати структури – дом, семейство, училище, приятели, църква, родина и тъй насетне... Дали тогава ще се изтрепем като последните идиоти, или пък абсолютната свобода ще ни направи по-отговорни!? Не мога да преценя. Обаче за себе си знам, че хаосът ме плаши, а структурите и законът ми носят усещането за уюта на онези две крайности – Вселената и вселената на микрочастиците, в които е разположен този толкова объркан наш временен земен живот.   

    

Горкият Йовков!

Когато ми стане криво, влизам във вълшебния свят на някое томче на Йордан Йовков и не искам да излизам.

Ех, Калинов, колко различни са хората там!

Йовковият българин е добър. Ама някак си естествено – без догми и предписания, по природа.

Йовковият българин е вярващ. По нашенски общува с Бога. Има изградени представи за добро и зло.

Йовковият българин е майстор. Занаятът е неговата всекидневна поезия.

Йовковият българин е отговорен. Към себе си, близките си, земята, родината.

Йовковият българин е свободен. Когато работи, когато пие в кръчмата, когато гледа звездите.

Йовковият българин е търсещ. Здраво стъпил не земята, той се опитва да намери своето местенце във Вселената.

Йовковият българин не се мисли за безгрешен. Знае силата на покаянието и прошката.

Йовковият българин е красив. Вътрешно красив. Без украшения.

Йовковият българин е истински. В сълзите и смеха си, в обичта и съмненията си, в мечтите си.

Йовковият българин е хармоничен. И в Духа, и в материята.

Йовковият българин е широкоскроен. Огромен. Не се побира в изкуствените рамки на ограниченото ни съвремие.

Йовковият българин е вечен. Като България.

   

Когато ми стане криво, влизам във вълшебния свят на някое томче на Йордан Йовков и не искам да излизам. Сещате ли се защо!?