вторник, 5 април 2011 г.

Другарки и другари, русофоби …


 Пролет е. Птичките пеят. Весели мисли се вихрят в двете мозъчни гънки на петимата български русофоби. Пак обвиняват руснаците за цените на доматите и за съдържанието на бацили в киселото мляко, пак рутят паметници в мечтите си и пеят химни за благото на зеленоглавата костинбродска овца.
Винаги съм се чудил откъде идва тая здрава закалка у тези хорица. За част от тях е ясно -  почитатели са на "Негово Величество Султана". Османската империя им даваше възможност за добър алъш-вериш, пардон, дребен и среден бизнес. Понеже сме демократична страна бих им препоръчал да предизвикат референдум за срутването на Руски паметник и за издигането на същото място на паметник на Осман паша – последния защитник на българите и ромите в Плевенския край.
Друга част, тия дето искат да ликвидират Паметника на Съветската армия, са ми още по-ясни. Пичове, и аз съм за Велика България, и аз си искам Македония, но е добре, когато гоним тая свещена цел, да си избираме съюзниците предварително и не според обещанията им. Защото преди мача всеки обещава много, а след мача никой нищо не дава на загубилия. Че французи, англичани и руснаци ни даваха почти всички желани от нас земи само и само, за да не участваме в Първата световна война! Ами кой обяви война на Великобритания и САЩ през Втората световна война!? Така че ще ви се наложи още дълго да търпите Паметника на Съветската армия. Той е твърде ниска цена за глупостите, които сториха нашите управници по времето на двете световни войни. А кой каквото ще да каже – това си е едно решаващо време. Победителите никой не ги съди. Тежко на победените.
Най са ми интересни обаче една трета група русофоби – българските болшевики. Да, няма грешка. Статистиката е безпогрешна. Най-големите душмани на братушките са именно болшевиките. Само за периода от Октомврийската революция до смъртта на Сталин са погубени най-малко 50 милиона души в разцвета на силите им. Ако не вярвате на мен, прочетете една скромна книжка на Александър Солженицин. „Архипелаг ГУЛАГ” се казва. Та не се учудвам, че и българските болшевики мощно мразят всичко руско, подло обиждат една велика култура, без да се усетят, че по този начин обиждат и мразят частици от самите себе си. Всъщност, какви ги говоря!? Болшевиките нямат род и родина. Те са „интернационалисти”.
Така че, другарки и другари русофоби, плюйте си на воля. Не ми пречите. Още по-малко пък на руснаците пречите.