Хамериканско окане

Да спориш с прост човек е безсмислено. Колкото и да си красноречив и остроумен, каквито и доводи да му предлагаш, то е все едно да говориш на Берлинската стена. Той ще крещи истерично, за да те надвика, докато те оглежда изпитателно, дебнейки за сгоден момент, в който да стовари юмрук в главата ти.

Точно като такъв прост и ограничен човек се държат Съединените щати в последните 20-25 години. Янките залагат на агресивна и истерична пропаганда, пренебрегвайки всички останали гледни точки, в търсенето на поредната жертва, върху чиято тимберица щедро да посипят купища „умиротворителни” бомби.

В началото на 90-те беше кризата в Босна. Истерични репортерки на CNN с мозъчно съдържимо еквивалентно на мозъчното съдържимо на бялата кокошка на съседа Данчо, истерично лаеха в стил „Ужас! Пуснала ми се е бримка на чорапогащника” и насъскваха едни срещу други хора, които само няколко месеца по-рано заедно празнуваха на стадиона в Бари спечелената от „Цървена звезда” купа на европейските шампиони. В същата тая „Звезда” играеха хърватинът Просинечки, черногорецът Савичевич, босненецът Шабанаджович, представителят на Югозападна България Дарко Панчев и сърбинът Михайлович… Без „неоценимата помощ” на чичо Сам Югославия щеше да се раздели по-мирно и тихо от Чехословакия, като е много вероятно точно босненските мюсюлмани да бяха предпочели да си останат в голямата федерация по простата причина, че в нейните рамки вадеха достатъчно бял хляб, с който да хранят семействата си. Само че този бял хляб изобщо не влизаше в постоянно пълнещите се с пари, благодарение на войната, сметки на задоеканските „приятели” на цивилизацията и демокрацията.

После дойде Косовската криза от 1999. Разбрахме набързо, че сърбите са абсолютни главорези, а албанците, които цяла Европа с основание подозираше, че се занимават с трафик на наркотици, са по-мирни и хрисими от изстрадалите овцe на дядо ми. Драмата свърши с тонове бомби с обеднен уран, щедро изсипани от чувала на американския дядо Коледа.

При цялото ми уважение към паметта на жертвите на атентата от 11 септември 2001 година, не мога да не отбележа, че името на основния виновник Осама Бен Ладен влетя в публичното пространство един час преди самолетите да се забият в кулите-близнаци. Така и не се разбра дали този легендарен образ действително съществува или е прост американския еквивалент на Кашчей Безсмертний, но го отнесоха афганистанците. Каква връзка имаха тия хорица с Бен Ладен - така и не разбрах, но със сигурност знам, че Афганистан е производител № 1 на опиумен мак в световен мащаб.

Да не забравим и оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин, които станаха повод за военната операция от 2003 година! Към днешна дата със сигурност се знае, че това са били ферментирали български компоти, доставени в Ирак по времето на другаря Тодор Живков, но това не попречи на Саддам да увисне на бесилото, а на още стотици хиляди иракчани да поемат по пътя към оня свят в стремежа си към свобода и демокрация.

Подобна история се случи и в Сирия миналата година. А сега трагедията на абсурда се разиграва в Украйна. Ръцете на чичо Сам го сърбят. Иска да се сбие с някого и по възможност да е по-слабичък, та да може да го набие. Откъде можеше да знае горкият, че в Украйна живеят и руснаци – очевидно политическата география не е от най-застъпваните предмети в учебната програма на щатските училища. Още по-очевидно е, че не можеш да обвиниш Русия за свалянето на малайзийския самолет, особено ако го правиш два часа преди същият този самолет да падне и то на територията на Украйна. Аргументи и доказателства няма, защо да не заложим на традиционното вече надвикване. Току-виж теорията на Гьобелс, че една лъжа, изречена 100 пъти, се превръща в истина, се окаже вярна! Още по-нелепо е да изкарваш, че руснаците са най-черните на планетата Земя и искат да завладеят Вселената. Всеки разумен човек би се досетил, че държава с приблизително 2 трилиона БВП като Русия не може да претендира за ролята на световен господар. Та нали ако почне мащабна военна операция на територията на друга страна, на Путин няма да му останат пари да плати пенсиите на възрастните хора в Русия!

Друг му е проблемът на чича ви Сам, Русия е само поводът! Поводът на много страни по света, които вече не се страхуват да кажат: „Сам, скъпи, писна ни от тебе! Хайде малко ни остави на мира!”. А кажат ли го - ще започнат и да действат, и тогава зелените парични знаци, тази изконна и единствена американска ценност, ще се превърнат в купчина отпадъци за „Вторични суровини”. 

Едва ли Аржентина, Бразилия, Боливия, Венесуела, Еквадор и редица други латиноамерикански страни са особени фенове на славянската култура и руския език. В създалата се ситуация те просто виждат своя шанс да се измъкнат от лапите на „Големия северен брат”, който през годините им е причинил достатъчно много страдания. А и като че ли вече усещат, че дори в главите на аржентинските футболисти, за които се знае, че не са от най-умните, има повече сиво вещество в сравнение с главата на средностатистическия жител на Страната на неограничените възможности. Предполагат, че дори Агуеро може спокойно да подреди две-три думички в някакво що-годе смислено изречение, докато ония от север от истерии, крещене и надвикване май са загубили тази си способност.      

Стенописите

На трийсетина километра южно от София в типично красива българска местност се намира Пасарелският манастир „Свети апостоли Петър и Павел”. Манастир - силно казано. Има мъничка църквица и няколко опита за други постройки. На първо четене - нищо особено. Вратата на скромния храм е толкова ниска, че дори човек със среден ръст трябва да се наведе, за да влезе в него, без да си удари главата. Всички усещания за незначителност обаче спират дотук. Веднъж пристъпиш ли по пода от дялани камъни на тази светиня на християнството и нашенското, веднъж огледаш ли с погледа на невинно дете стенописите, разбираш, че на това място има повече Господ, отколкото в най-голямата катедрала на света. Всичката красота, всичката любов на Българското възраждане може да се прочете на изстрадалите от влагата и човешката немарливост стени! Изкуството на зографите от Самоковската и Дебърската школа е толкова уникално и оригинално, че не подлежи на описание с думи. Най-добре е всеки, който има желание, да отиде, да види и да почувства. Аз мога да дам само един единствен жокер - забравете Марк Шагал, родните майстори стигат много по-преди и много по-далече от него!

Заинтригувахте ли се!? Има си хас да не се заинтригувате! Това е, защото още не сте чули неизбежното българско „но”. Затова не бързайте да яхвате автобусите, велосипедите и автомобилите. Чуйте гласа на неизбежното българско „но”!

Църквата на Пасарелския манастир е прекрасна, но по време на оная власт, която „проповядваше” атеизъм, е била превърната в обор за домашни животни.

Стенописите в църквата са още по-прекрасни, но по тях висят автографите на стотици „Гошовци” и „Тошовци”, чийто интелект със сигурност е бил в пъти по-малък от този на вече споменатите домашни животни.

Би било най-прекрасно да се отделят средства за реставрация и съхраняване на тази светиня, но днешната власт, по-кофти и от вчерашната, предпочита да строи молове и други вертепи на пошлостта и консуматорството, които тъй или иначе превръщат хората в домашни животни.

Май се разгневих повече, отколкото трябва, а не бива. Знам, че сме добри хора. Ще отделим по някой лев от залъка си и за това кътче на българщината. Ще успеем ли обаче да възстановим стенописите в Храма на душите си!? Ще успеем ли да преоткрием ония късчета любов, топлина, красота, които са водили дедите ни, когато са създавали своите шедьоври!? Способни ли сме да бъдем предани на Доброто като тях!?

За мен няма по-дразнещ постулат от този, че битието определя съзнанието. То е все едно да ходиш на главата си и да очакваш, че краката ти ще мислят вместо нея. В тая насока много ми харесва една теория на автора на „Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли, че ние всъщност правим нещата наопаки. Опитваме се да създадем устойчиво общество, без да съградим устойчиви хора. Е, как да изваем устойчивия човек, когато дръзко и безотговорно рушим стенописите на Доброто в Храма на душите си!?