ДНК-то, брато, ДНК-то

Народът български не обича умно-красивата "демократична" общност за цялостното й творчество, но няколко неща като че ли особено много го дразнят.

Първото и най-важното е болшевишкото ДНК на гореспоменатите. През годините на прехода от редиците на "демократичните" сили удобно бяха разкарани всички жертви на комунистическия режим и техните наследници, за да се настанят пребоядисаните отрочета на червената номенклатура. Те на думи са много "демократични", обаче на дело са по-твърди и от другаря Сталин. Ха им кажеш нещо напреки, ха са те заклеймили като първа копейка, путинист или в най-добрия случай националсоциалист. Върви после, та махай етикета! Не можеш, братче, крясъците им по-добре от Ц-200 лепят!

Второто, разбира се, е кризата в здравеопазването. Но там като че ли е и най-лесно - достатъчно е да им се подшушне, че Семашко е правий украинец и те ще прегърнат неговата система, която всъщност е и най-щадящата за закъсалите със здравето хора.

Третото е образованието. Хайде, иди дойди с тия нови методи, ама пренебрегването на българския език за сметка на чуждоезиковото обучение е пагубно. И това го казвам съвсем не от националсоциалистически позиции, както те ще се опитат да ви убедят. Много по-прозаично е - всяко човешко същество се учи да разсъждава и разсъждава на майчиния си език! Природа! Когато покрай майчиния му език още от детската градина му вкараш и друго езици в тимберицата, там става такъв хаос, че изобщо не е чудно, че вече двайсетинагодишни момчета и момичета съвсем не са наясно по въпроса "Що е това разсъждение и има ли почва у нас?".

Четвъртото е високомерието. Тия умни и красиви юнаци толкова са си повярвали, че отношението им към нас, останалите населяващи тази територия, е като към някакъв особено ненужен биологичен материал, който, ако не бъде превъзпитан (кажи честно - не съм ли прав за комунистическото ДНК!), следва да бъде заличен.

За петото, шестото и десетото няма смисъл и да хортувам, рекох го още в самото начало - за цялостно творчество е цялата работа.

Въпросът, който обаче ме гложди, е дали самите комунисти не си ги назначиха тия"демократи", за да не може да прокопса демокрацията при нашия доказано (По Симеон Радев) демократичен народ!?

За почитателите на четирите ветрища

Оказва се, че, напук на националните предатели и почитателите на четирите ветрища, алгоритмите на Изкуствения Интелект много добре възприемат и интерпретират българския език. Нещо повече - метафорично казано, ИИ обича да общува на български! "Защо?" - с видимо раздразнение ще попитат почитателите на четирите ветрища и националните предатели. Много е просто - българският език е едновременно математика и поезия. Той съчетава невероятно прецизна, до n-то число след десетичната запетая, граматика с още по-невероятно поетична лексика, събрана и обработена с много любов от светите братя Кирил и Методий и техните хиляди последователи от различни времена и епохи. Технологията очевидно "харесва" това съчетание и от език на миналото (както твърдяха гореспоменатите досадници) българският език се превръща в език на бъдещето.

Де да можеше и с останалото да е така! Де да можеше да им просветне на подлогите, че България е нещо страшно хубаво, което не само че не бива да предаваш, но и си струва да работиш всекидневно за него. Във всяко политическо учение има доза "Плюс" и доза "Минус". Дайте плюсовете на България, а минусите хвърлете в Черно море - толкова ли е сложно!? Бъди комунист, но бъди български комунист като Дядото, работи България да има добро образование, добро здравеопазване, добри социални системи! Бъди либерал, но бъди български либерал като Стамболов и работи за по-богата, по-свободна, по-предприемчива България! Бъди консерватор, но бъди български консерватор като Ляпчев и работи "со кротце, со благо и со малце кютек" за стабилността на българските традиции и за здравето на българския народ! Никак не е сложно, когато не служиш на чужди господари. Обаче националните предатели и почитателите на четирите ветрища служат точно на такива чужди господари и по случая клеймят и заклеймяват всичко що може да донесе някаква полза за родината ни.

В последните 37 години България страда от липсата на идеология, която да споява елементите, които я съставят. Тоталитарният "комунизъм" беше калпава идеология, но все пак беше идеология и вършеше къде зле, къде още по-зле тая нелека работа. Творческият национализъм на екзарх Йосиф за съжаление не може да помогне днес, колкото и да е възвишен и отдаден. Причината е, че в момента нацията е в упадък, а по времето на Екзарха, въпреки войните и неблагоприятните други обстоятелства, е била във възход. Православният фундаментализъм също не би могъл да свърши работа - под съмнение е изобщо дали православните са мнозинство в съвременна България. Остава творческият патриотизъм на Апостола - всеки, който обича и е привързан към Отечеството, независимо от етнос, вяра, идеология, убеждения и чувства, да работи скромно, отдадено и всекидневно за него. А всички останали, начело с националните предатели и почитателите на четирите ветрища - вън! Толкоз. Простичко като за прости хорица! Такива сме днес и не бива да се сърдим. Мъдрите и просветените останаха дълбоко в миналото.

18 февруари

Погледни 

Апостола

в очите,

сините,

а после

се попитай -

къде е тя,

Родината.

Погледни

Апостола

в очите,

чистите,

а после

прегърни

душата й

потисната.

И дай й

малко

обич

споделена,

и ще я 

видиш

там,

в очите

на Апостола,

усмихната

и

възродена.