"Дадох ли нещо на България?"

Всичко, което става днес, е започнало вчера и няма да свърши утре.

Преди да ми се правят на криминалисти, психолози и спецове по метафизични явления, умно-красивите гугутки и оядените мафиози-чалгари трябва да отговорят на няколко много важни въпроса.

Защо съсипахте България?

Защо, едвам отървали се от съветското посолство, се юрнахте към други чужди посолства, които да ви диктуват правила, противни на българския национален интерес?

Защо проведохте земеделска реформа, която облагодетелства 1000 мафиоза, а родната продукция буквално изчезна от пазара?

Защо бастисахте системите на образованието и здравеопазването?

Защо разрушихте структурата на българския спорт?

Защо деиндустриализирахте страната ни?

Защо допуснахте презастрояването и унищожението на българската природа?

Защо подарихте рафинерията в Бургас на руснаците, ТЕЦ-овете на американците, а плевенската рафинерия директно изпратихте в отвъдното?

Защо "Петрохан" не е просто хижа по световноизвестния маршрут "Ком - Емине"? Защо куп други важни туристически обекти са със сменен статут или са просто занемарени?

Защо с лека ръка приемахте и налагахте хиляди чуждоземни духовни и материални философии, а изхвърляхте уникални български прозрения в кошчето за боклук? 

Защо накарахте децата да се срамуват, че са българчета?

Защото атакувате яростно всяка проява на български характер и всяко заявление за българска идентичност?

Защо мразите България и всичко българско?

Защо?

Големи българи като Илия Минев и Симеон Радев, в дни на равносметка, се питат - "Какво ДАДОХ на България?". Вие какво ДАДОХТЕ? Мълчите... Ще ви кажа - нищо! България за вас е само една мандра, която е длъжна да ви дава. Това, разбира се, издава произхода ви, колкото и да се опитвате да го скриете. Историята помни кои грабеха мандрите и се криеха в шумата...

Най-прекият път към робството е отказът от собствената ти идентичност, отказът от това, което си, отказът от принадлежността ти към общността и родината. Сега и да се правите на криминалисти - все тая! Късно е! Вашето време свърши! Идват деца, които носят Майка България в душите и сърцата си, идват деца, които не се поквариха от глупостите ви, идват деца, които ще възродят нашето мило отечство!

Некво такова ми е

Събуждам се преди четвърт век в любимия апартамент на стара мама, който се намираше на две крачки от Орлов мост, и шаш и паника - Топлофикация атакува да слага топломери! В просъница и по бели гащи изгоних набързо натрапниците, след което още по-набързо мобилизирах стара мама, светла й памет, майка ми, сестра ми и двете кучета - престарялата Габи с обратната захапка и пинчера Джеки, който оставяше зъбките си във всеки, осмелил се да доближи спалния му леген (светла им памет и на тия верни хайванчета). Инструкцията беше проста, но ясна - да се хапе, да се дращи, да се реве, да се лае, да се вие, но да не се допускат лошите на разстояние под километър от частната ни собственост. След това, разбира се, беше алармирана и пресата (предимствата да живееш до Полиграфическия), а за капак половината кооперация (другата половина си беше по природа с гадовете) биде обединена в действаща, работеща и най-вече също така хапеща, драскаща и ревяща Демократична опозиция срещу топлофикационните безобразия. Резултатът!? Десет години Топлофикация не посмя да припари до любимия апартамент, не го направи дори когато престанахме да си плащаме надписаните сметки. Не ме е яд, че, когато стара мама си отиде от този свят, отстъпихме жилището на роднините, яд ме е, че първата им работа беше да клекнат покорно на тия доказани изверги и да си платят до стотинка задълженията. Десет години хапане, дращене и справедлива борба отидоха на вятъра...

Вчера Банкянската ливада, дето закопа милата ни родина и демократичното й развитие, отново се направи на мъж и пръсна отровата си във всички възможни, но безобидни посоки. Нищо ново - нищо изненадващо. Но защо тия, към които беше насочен ударът му, реагираха по този обиден за достойнството им начин!? Уж комунистите - мрън-мрън, зън-зън, ми добре, ще отстъпим... Това, ако са комунисти, другарят Димитров е въздържател, а другарят Сталин е бек-вокал в Каспичанската народна опера и балет! Когато чуе думата "комунист", всеки нормален човек очаква да види минимум решителен мъжага с каскет и автомат или ударничка гюлетласкачка, които, като ударят по масата в Габрово, да изпопадат полилеите в Полски Тръмбеш. А то - мън-мън, зън-зън и чака да цуне протегнатата ръка Бокова, за да не изпусне келепира и тазгодишната сланинка, полята с мавруд от Асеновград. Пълни ментаци! Ами умно-красивите кресльовци!? Вместо да излязат на извънреден протест и да поставят самозабравилия се "герой" на мястото му, вместо да хапят, да реват и да дращят, те се занимават с глупости - защо Мони Николов ще играел в Русия и защо Карлос Насар се снимал с Пеевски! Абе, смешници, вие словосъчетанието "професионален спортист" чували ли сте го!? А знаете ли с колко трудно съдържание е изпълнено то!? С какво право вие, които не сте вдигали по-тежко от джойнт и не знаете къде се намира физкултурния салон дори в собственото си даскало, сте тръгнали да се мешате в живота на единствените хора, които дадоха лъч надеждица и частица радост на изстрадалия ни народец в последно време. Или може би и вие чакате някое подаянийце от щедрата трапеза на Банкянската ливада.

Когато неправдата се отминава с мълчание - тя расте, дебелее и притиска истината до стената.

Когато на неправдата се отвърне, дори с хапане, дращене, лаене, реване и истерясване, тя се замисля. Никога не е лесно да пробиеш там, където има съпротива. Природен закон!

А между другото - Боко вчера не се скара единствено на Делян. Дребните душици никога не се осмеляват да опонират на по-силните от тях. И това е закон - основният закон на мизерната ни политическата класа в последните 80, пагубни за българската душевност, години

Демокрацията

Дали под влиянието на английския футбол, на „Айрън мейдън”, или на артистичността на бритиш инглиш, който няма нищо общо с диалекта отвъд океана, идеята ми за реална демокрация до голяма степен се покрива с това, което се случва на вече не толкова мъгливия Остров в последните 200 години – мажоритарни избори в един тур, много рядко предсрочни, идеологически ясно структурирани партии, вежливо ръкостискане при предаването на властта и подаване на оставка, когато се представиш зле. Какво се постига с тази, лично за мен, отлична процедура!? Първо – винаги има отчетлив победител, който в спокойна обстановка поема администрирането на държавата за определения срок. Второ – мажоритарно избраният депутат категорично е свързан с района, откъдето е избран и няма как да избяга от ангажиментите си към хората, които са му гласували доверие. Трето – няма нищо страшно, когато загубиш, и нищо особено въодушевяващо, когато спечелиш – демокрацията е процедура и вежливост (спечелиш ли – работиш, загубиш ли – оттегляш се с достойнство). Четвърто, пето, шесто, седмо, осмо -  няма смисъл да ги изброявам, защото Великобритания е конституционна монархия и остров. Там кралската институция не е нещо повече от символика на единството, а моретата и океаните пречат на множеството читави идеи, родени на това влажно и неособено богато откъм природни дадености място, да стигнат и до нашата мила родина, в която всеки храст става за ядене, всеки човек е минимум професор и знае повече от всичко, а нещата толкова са заприличали на клозет, че всеки нилски крокодил се чуди и мае къде точно е заровено съкровището на капитан Флинт, пардон, на адмирал бай Ганьо.

Погромът на Българския парламент през 1997 година беляза края на демокрацията у нас! Или поне на моята представа за нея, която, както споменах, е на 100 процента тъждествена с британската традиция. Когато позволиш на улицата да разбие Институцията, не можеш да очакваш друго, освен зачеването на един куп чудовища, от които впоследствие се чудиш как да се отървеш.

Човешкото същество е несъвършено. Когато загуби респекта към Институцията (била тя Църква, Семейство, Училище, Университет, Армия, Полиция, Парламент и тъй насетне), то се превръща в неконтролируемо зверче, от което може да се очаква всичко, но не и съществуване в рамките на Разума и Закона. Може би и това си има своя чар, но към днешна дата – 18.08.2025 година, експериментът е по-скоро неудачен.

За сведение на победилите у нас (веднъж и завинаги) мутри и техните верни адепти в подобна ситуация през осемдесетте години на миналия век г-жа Маргарет Тачър, която толкова „обожествяват” (но само на думи) постъпи по съвсем различен начин. По време на миньорската стачка (1984 – 1985), която даже не беше лишена от основания, в момента, когато нещата проявиха наченки да излязат от рамката на Закона, тя съвсем спокойно изпрати полицията, полицията съвсем спокойно си свърши работата, а накрая Желязната лейди като връх на спокойния тон обясни на понабитите протестиращи, че след еди-колко си време (2 години) ще има избори, на които ясно и категорично те ще могат да изреват като Кашмирски тигър своя глас.

Тоя глас така се чу впоследствие, че г-жа Тачър остана министър-председател на Обединеното кралство поне още седем – осем години. Защо!? Ами, защото освен буйни протестиращи във Великобритания, че и по целия демократичен свят, има и съвсем кротки гласоподаватели, при това мнозинство, които усещат, че е в техен интерес средата, в която живеят, да е малко по-спокойна и стабилна. Това се постига чрез Институции и възпитано уважение към тях! Мутрите „постигат” други неща…