18 февруари

Погледни 

Апостола

в очите,

сините,

а после

се попитай -

къде е тя,

Родината.

Погледни

Апостола

в очите,

чистите,

а после

прегърни

душата й

потисната.

И дай й

малко

обич

споделена,

и ще я 

видиш

там,

в очите

на Апостола,

усмихната

и

възродена.

"Дадох ли нещо на България?"

Всичко, което става днес, е започнало вчера и няма да свърши утре.

Преди да ми се правят на криминалисти, психолози и спецове по метафизични явления, умно-красивите гугутки и оядените мафиози-чалгари трябва да отговорят на няколко много важни въпроса.

Защо съсипахте България?

Защо, едвам отървали се от съветското посолство, се юрнахте към други чужди посолства, които да ви диктуват правила, противни на българския национален интерес?

Защо проведохте земеделска реформа, която облагодетелства 1000 мафиоза, а родната продукция буквално изчезна от пазара?

Защо бастисахте системите на образованието и здравеопазването?

Защо разрушихте структурата на българския спорт?

Защо деиндустриализирахте страната ни?

Защо допуснахте презастрояването и унищожението на българската природа?

Защо подарихте рафинерията в Бургас на руснаците, ТЕЦ-овете на американците, а плевенската рафинерия директно изпратихте в отвъдното?

Защо "Петрохан" не е просто хижа по световноизвестния маршрут "Ком - Емине"? Защо куп други важни туристически обекти са със сменен статут или са просто занемарени?

Защо с лека ръка приемахте и налагахте хиляди чуждоземни духовни и материални философии, а изхвърляхте уникални български прозрения в кошчето за боклук? 

Защо накарахте децата да се срамуват, че са българчета?

Защото атакувате яростно всяка проява на български характер и всяко заявление за българска идентичност?

Защо мразите България и всичко българско?

Защо?

Големи българи като Илия Минев и Симеон Радев, в дни на равносметка, се питат - "Какво ДАДОХ на България?". Вие какво ДАДОХТЕ? Мълчите... Ще ви кажа - нищо! България за вас е само една мандра, която е длъжна да ви дава. Това, разбира се, издава произхода ви, колкото и да се опитвате да го скриете. Историята помни кои грабеха мандрите и се криеха в шумата...

Най-прекият път към робството е отказът от собствената ти идентичност, отказът от това, което си, отказът от принадлежността ти към общността и родината. Сега и да се правите на криминалисти - все тая! Късно е! Вашето време свърши! Идват деца, които носят Майка България в душите и сърцата си, идват деца, които не се поквариха от глупостите ви, идват деца, които ще възродят нашето мило отечство!

Некво такова ми е

Събуждам се преди четвърт век в любимия апартамент на стара мама, който се намираше на две крачки от Орлов мост, и шаш и паника - Топлофикация атакува да слага топломери! В просъница и по бели гащи изгоних набързо натрапниците, след което още по-набързо мобилизирах стара мама, светла й памет, майка ми, сестра ми и двете кучета - престарялата Габи с обратната захапка и пинчера Джеки, който оставяше зъбките си във всеки, осмелил се да доближи спалния му леген (светла им памет и на тия верни хайванчета). Инструкцията беше проста, но ясна - да се хапе, да се дращи, да се реве, да се лае, да се вие, но да не се допускат лошите на разстояние под километър от частната ни собственост. След това, разбира се, беше алармирана и пресата (предимствата да живееш до Полиграфическия), а за капак половината кооперация (другата половина си беше по природа с гадовете) биде обединена в действаща, работеща и най-вече също така хапеща, драскаща и ревяща Демократична опозиция срещу топлофикационните безобразия. Резултатът!? Десет години Топлофикация не посмя да припари до любимия апартамент, не го направи дори когато престанахме да си плащаме надписаните сметки. Не ме е яд, че, когато стара мама си отиде от този свят, отстъпихме жилището на роднините, яд ме е, че първата им работа беше да клекнат покорно на тия доказани изверги и да си платят до стотинка задълженията. Десет години хапане, дращене и справедлива борба отидоха на вятъра...

Вчера Банкянската ливада, дето закопа милата ни родина и демократичното й развитие, отново се направи на мъж и пръсна отровата си във всички възможни, но безобидни посоки. Нищо ново - нищо изненадващо. Но защо тия, към които беше насочен ударът му, реагираха по този обиден за достойнството им начин!? Уж комунистите - мрън-мрън, зън-зън, ми добре, ще отстъпим... Това, ако са комунисти, другарят Димитров е въздържател, а другарят Сталин е бек-вокал в Каспичанската народна опера и балет! Когато чуе думата "комунист", всеки нормален човек очаква да види минимум решителен мъжага с каскет и автомат или ударничка гюлетласкачка, които, като ударят по масата в Габрово, да изпопадат полилеите в Полски Тръмбеш. А то - мън-мън, зън-зън и чака да цуне протегнатата ръка Бокова, за да не изпусне келепира и тазгодишната сланинка, полята с мавруд от Асеновград. Пълни ментаци! Ами умно-красивите кресльовци!? Вместо да излязат на извънреден протест и да поставят самозабравилия се "герой" на мястото му, вместо да хапят, да реват и да дращят, те се занимават с глупости - защо Мони Николов ще играел в Русия и защо Карлос Насар се снимал с Пеевски! Абе, смешници, вие словосъчетанието "професионален спортист" чували ли сте го!? А знаете ли с колко трудно съдържание е изпълнено то!? С какво право вие, които не сте вдигали по-тежко от джойнт и не знаете къде се намира физкултурния салон дори в собственото си даскало, сте тръгнали да се мешате в живота на единствените хора, които дадоха лъч надеждица и частица радост на изстрадалия ни народец в последно време. Или може би и вие чакате някое подаянийце от щедрата трапеза на Банкянската ливада.

Когато неправдата се отминава с мълчание - тя расте, дебелее и притиска истината до стената.

Когато на неправдата се отвърне, дори с хапане, дращене, лаене, реване и истерясване, тя се замисля. Никога не е лесно да пробиеш там, където има съпротива. Природен закон!

А между другото - Боко вчера не се скара единствено на Делян. Дребните душици никога не се осмеляват да опонират на по-силните от тях. И това е закон - основният закон на мизерната ни политическата класа в последните 80, пагубни за българската душевност, години