Оказва се, че, напук на националните предатели и почитателите на четирите ветрища, алгоритмите на Изкуствения Интелект много добре възприемат и интерпретират българския език. Нещо повече - метафорично казано, ИИ обича да общува на български! "Защо?" - с видимо раздразнение ще попитат почитателите на четирите ветрища и националните предатели. Много е просто - българският език е едновременно математика и поезия. Той съчетава невероятно прецизна, до n-то число след десетичната запетая, граматика с още по-невероятно поетична лексика, събрана и обработена с много любов от светите братя Кирил и Методий и техните хиляди последователи от различни времена и епохи. Технологията очевидно "харесва" това съчетание и от език на миналото (както твърдяха гореспоменатите досадници) българският език се превръща в език на бъдещето.
Де да можеше и с останалото да е така! Де да можеше да им просветне на подлогите, че България е нещо страшно хубаво, което не само че не бива да предаваш, но и си струва да работиш всекидневно за него. Във всяко политическо учение има доза "Плюс" и доза "Минус". Дайте плюсовете на България, а минусите хвърлете в Черно море - толкова ли е сложно!? Бъди комунист, но бъди български комунист като Дядото, работи България да има добро образование, добро здравеопазване, добри социални системи! Бъди либерал, но бъди български либерал като Стамболов и работи за по-богата, по-свободна, по-предприемчива България! Бъди консерватор, но бъди български консерватор като Ляпчев и работи "со кротце, со благо и со малце кютек" за стабилността на българските традиции и за здравето на българския народ! Никак не е сложно, когато не служиш на чужди господари. Обаче националните предатели и почитателите на четирите ветрища служат точно на такива чужди господари и по случая клеймят и заклеймяват всичко що може да донесе някаква полза за родината ни.
В последните 37 години България страда от липсата на идеология, която да споява елементите, които я съставят. Тоталитарният "комунизъм" беше калпава идеология, но все пак беше идеология и вършеше къде зле, къде още по-зле тая нелека работа. Творческият национализъм на екзарх Йосиф за съжаление не може да помогне днес, колкото и да е възвишен и отдаден. Причината е, че в момента нацията е в упадък, а по времето на Екзарха, въпреки войните и неблагоприятните други обстоятелства, е била във възход. Православният фундаментализъм също не би могъл да свърши работа - под съмнение е изобщо дали православните са мнозинство в съвременна България. Остава творческият патриотизъм на Апостола - всеки, който обича и е привързан към Отечеството, независимо от етнос, вяра, идеология, убеждения и чувства, да работи скромно, отдадено и всекидневно за него. А всички останали, начело с националните предатели и почитателите на четирите ветрища - вън! Толкоз. Простичко като за прости хорица! Такива сме днес и не бива да се сърдим. Мъдрите и просветените останаха дълбоко в миналото.
