Има и неутрони

 "Европа" - брутално велик филм от 1991 г. на гениалния датски режисьор Ларс фон Триер, за когото всеки човешки живот е от значение. Няма да го разправям - гледайте го! Ще се спра само на една сцена - свещеник, който твърди, че винаги трябва да вземаш страна, защото всички неутрални ще отидат в ада и Бог най-много наказвал безразличието. 

Какво наказва Бог най-много едва ли е ясно и на най-учения религиозен деец от което и да било вероизповедание в света. Малко да поназнайваш български и ще се усетиш, че неутралност и безразличие не са едно и също. А възпитанието в биполярност обикновено води до бум на биполярните разстройства.

Църквата, особено католическата, продължава да се прави на сляпа за вече очевидни, осветлени от науката, неща. В атома, тази основна градивна единица, от която дори и ние, говорещите маймуни, сме съставени, освен електрони и протони има и неутрони, че и още куп други частици - къде известни, къде не. Природата е по-гениална даже и от Ларс фон Триер! Когато играе Левски, в мен започват да бушуват протоните и става страшно. Когато играе ЦСКА (май вече отново ги има), се обаждат електроните и става още по-страшно, макар че ги уважавам - винаги е по-добре да имаш достоен враг, отколкото двуличен приятел. Ама когато играят Спортист - Своге срещу Ботев - Каспичан... Еми, нормално, люпя семки, пия швепс и ми е все тая кой ще бие. Това обаче не означава, че съм безразличен. Освободен от пристрастия, гледам играта обективно и мога да видя например, че "седмицата" на Каспичан не е лошо футболистче, а вратарчето на Своге е гола вода.

Неутралността помага на обективността, особено когато анализираш миналото. А и какво пристрастие да влагаш, когато гледаш миналото - то си е минало, не можеш да го върнеш, най-много да изкараш някой полезен извод. И понеже съм на датска вълна - длъжен съм да отбележа - детската книжка от времето на соца беше с класи над сегашните бълвочи! С класи като съдържание, с класи като илюстрации, с класи като превод! Конкретно - "Гуменият Тарзан" (издателство "Отечество", 80 и някоя си година) на не особено известния днес Оле Лунд Киркегор е номер 1 по всички изброени показатели, макар че срещнах в нета рецензия на съвременен малоумник, който твърди, че била слаба и неразбираема. То, като нямаш работещи елементи в онова пространство под шапката, е нормално гроздето да ти киселее... А "Гуменият Тарзан" не е обикновено грозде, а е от ония сортове, от които се правят най-добрите вина и коняци. Няма да преразказвам - прочетете я, но задължително в изданието от соца, има я по кашоните на уличните търговци (тогава и тиражите бяха стабилни). Ще дам само няколко жокера и един цитат. Виргил Дребосъка е от тия, които могат да превръщат обикновеното в необикновено, стига да има достатъчно ръжен хляб и лимонада, Иван Олсен е онова хлапе, което в даскало го пердашат за щяло и нещяло, а вкъщи се блъска с болните амбиции на биполярните си родители, а Топер не е особено красив, но има молив, с който рисува разни неща, които впоследствие оживяват. Ето го и обещания цитат, от "Ото е носорог" е:

"Господин Льове позвъни в полицията.

— Ало! — каза той. — Какво да правим?

— Ало! — обади се един полицай от другия край на телефона. — Ако питате мен, правете каквото искате — стига да не нарушавате закона."

Хитро, а!? Ами такава си беше детската литература по онова време - хитра като за малки хитрушковци, които впоследствие да станат големи хитряги и да не се връзват на биполярни глупости. Защото и онуй момче, датският принц Хамлет, освен или-или, ако включеше и неутроните в играта, имаше и нормален трети път - да хване Офелия за задника и дим да ги няма от гнилата Дания. Ръжен хляб и лимонада все някъде щяха да намерят по широкия бял свят. 

Пази се от боята!

 Покрай победата на бай Тръмп родната вечно пребоядисваща се пасмина, сакън да не я помислят за неправоверна, рязко взе завоя и започна да плюе по всичко що е либерално. То е набиване на канчето, то е наместване на манерката, то е преследване до дупка веднъж и завинаги, то е чудо. Вярно е, че либералите стигнаха до някои странности и крайности, но такива крайности и странности проявяват всички сапиенси, които имат честта временно да населяват тази странно-крайностна въртяща се елипса. Както сполучливо отбелязваха свети Августин Блажени и учителката ми по философия г-жа другарката Кожарова - цаката е в мярата. Това, разбира се, не им пречеше да се ненавиждат по идеологически причини. Сполучливото отбелязване си е сполучливо отбелязване, а идеологическите причини са си идеологически причини. Десетки ученици и адепти на свети Блажения и на г-жа другарката пострадаха невинно заради тяхната вражда, но кой е казал, че сполуката и идеите не изискват жертви!? Кой!? Посочете ми го с пръст и ще ви кажа дали е този.

Нагледал съм се и съм се напатил на странности и крайности. Първо се натъкнах на странностите и крайностите на болшевиките, после на псевдодемократите, после на либералите, сега е ред на консерваторите. И всичко това в съчетание с моите си гугутки! Трудно се издържа на тази крайно-странностна елипса! Добре че се върти, та да има разнообразие! В тоя хаос от разсъждения - дали след консерваторите на портата на историографията и графоманията не тропат отново комунистите!? Защото странностите и крайностите имат тая лоша черта - писват и превъртат играта.

Победата на бай Тръмп си е победа на бай Тръмп. На тая планета има място и за "леберала" бай Ганьо, и за "консервата" бай Иречек, и за свети Августин, и за г-жа другарката Кожарова, че даже и за вечно пребоядисващата се пасмина, ако и да се борят взаимно да се изпъдят. Не могат, защото очевидно не ги решават те тия работи. Та по случая, преди да сме стигнали до поредните странности и крайности, хайде да вкараме малко мяра в ситуацията! От нея поне глава не боли, докато в боята има прекалено много омайни вещества, а дори и анрхолибералите знаем, че наркотиците вредят на личното и общественото здраве.  

ЧРД, Волфганг Амадеус!

 Излюпвам се навръх рождения ден на Волфганг Амадеус Моцарт. Пускам си 40-ата симфония и се отдавам на усещания за хармония, слънчице и купища хубави неща, които непременно ще се случат.

В 12 часа на обед вече съжалявах, че не започнах деня с "Рън ту дъ хилс" на Айрън Мейдън.

Някакъв батка в рейса се опита да счупи прозореца - шофьорът карал бавно. Убеден съм, че тоя щеше да направи същото, дори ако шофьорът караше с двеста. Подметката, която ми продадоха за закуска, със сигурност трябва да върви с хапчета против киселини. Мацката от павилиончето ме уби с кисела физиономия заради едно двойно кафе с половинка минерална вода, почтено заплатени с три левечета на монети. Лелката от Данъчното положи титанични усилия да ме върне "за друг път". И успя! В погледа й беше изписано с ееееееееей, такива големи букви: "Алоооооо! Не ми се прави на честен данъкоплатец! Това да не ти е Америка!". Накрая някакъв колоездач ме забърса на тротоара. На тия и на тротинеткаджиите очевидно няма кой да им обясни, че тротоар и велоалея са две доста различни неща.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ. Той се намира в менгеме. Отгоре са мутрите, айдуците, приматите и прочее разбойници, които са сложили бариери на всички входове и изходи към материята и не пускат, без да те изръсят. Отдолу са псевдоинтелектуалните мекотели, които ти бъркат в малкия мозък и настойчиво те карат да се предадеш. Менгеме, братле, задачата няма решение! По-умните бягат към белия свят, по-глупавите стоим и се задушаваме.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ, ала и не влизам. Защото самите хора избраха да са платени роби и отхвърлиха свободата с нейните хиляди безплатни възможности. Само си представете, ако към тия две-три положителни неща от соца (прилично структурирани и философски издържани социални системи, собствени градски жилища, макар и панелни, и тук-таме работещи и печелещи индустриални мощности) бяха прибавени всички предимства на Демокрацията и Пазара - наследени от баба и дядо купища земи, гори и всякакави имоти, свободно придвижване из целия свят, пълни магазини, предприемачество, възможност за развиване на свободни професии и занаяти и тъй насетне, и тъй насетне. Имаше ги всичките предпоставки за Моцарт, стигна се до Преслава и Азис. Защо? - ще питат не без основание днешните деца. И хич не бива да ги лъжем. Моите "защото" са две, за повече нека питат и други.

Първото "защото" - свръхестественото и противоестественото надделяха над естественото.

Второто "защото" - образованите и самообразованите от 90-те на миналия век, изнежени от образование и самообразование, се предадоха без бой.

Туйто. Прощавай, приятелю Моцарт, твоят свят засега се отлага. На това прокълнато място, където винаги ще воюват Европа и Ориента, без чичко Брус Дикинсън и Мейдън няма как да се мине.

За либерализма и мъката на пастор Глистев

 То си мисли, че е, ама не е и само си губи времето да те убеждава. Идеята е тънка работа - когато я нямаш, по-добре си замълчи и живуркай, както намериш за добре.

Основата на либерализма е свободата. Идва си от самата добра и стара латинска дума. Не можеш да си либерал, ако поставяш други неща над свободата. Родният умно-красивитет, който вече 30 години вряска по медии и площади за щяло и нещяло, няма как да е либерален. Той поставя мангизите и себе си над свободата, демек - изповядва друга идея. Наречи я користолюбие, наречи я сребролюбие, наречи я алчност - няма да сбъркаш. И на всичкото отгоре толкова е убеден в "правотата" си, че няма да падне по гръб, дори ако тая му "правота" го заплете право в корените на кривата круша.

Събуждам се днес и що да видя - пастор Глистев се репчи на аудиторията. Имало, вика, само добро и зло, трето няма. Смееш ли да го обориш тоз велик инквизитор!? Доброто, разбира се, е той самият, а всички останали сме някакви семпли 2D обекти, които незнайно защо пълзят по плоската земя, удобно разположена на гърбовете на 5 коня, 2 слона и няколко хипопотама. Свободата, Санчо!? Стига бе - не на мене тия пет лева. Нужни са ми поне 10 хилядарки.

От известно време водя една групичка в "Мета" - за местни проблеми и местни решения. За тия вече 7 - 8 години се старая да няма цензура и всеки да си пуска, каквото му е на сърце и душа. С цел демокрация поставих повечко админи - да се контролират взаимно и да се пазят от нечестиви помисли. Голяма грешка, сър! Дай на нашенеца власт и му гледай сеира! Не стига, че туриха бан на рекламите на любимата ми пицария, ами само пръст да покажа и гледай какво става. То са ругатни, то са обиди, то е огън, то е жупел. Рекордът е над 200 таквизи хубавини под един пост! Това как да е - свобода на словото, търпиш си последствията. Ама тия юнаци съвсем настояват да спра да си казвам мнението, за каквото и да било. Либерализъм, бате, и в червата! Чорба да си свариш! "Леберал" е бай ти Ганя, бай Иречек, и копче не можеш да му кажеш, защото ще ти го завре в носа.

Свободата, много естествено, е относително понятие, подобно на всичко от Айнщайн насам. Тя е обратното на ограничението и регулацията. И понеже видимо има някакви граници е добре да се установи къде точно минават те, за да няма излишна чатарапатара. От 30 години повтарям идеята за четирите основни свободи на Франклин Делано Рузвелт - свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода от недостиг, свобода от страх. Човекът го е казал по-обширно и красиво, но ако го цитирам едно към едно, днешната средновековна реалност хептен няма да го разбере. Още повече че тия 4 свободи вървят в комплект - една да я няма е все едно да ги няма и четирите. Обяснено съвсем простичко - минавам преди време по централните пловдивски улици и виждам жена в бурка да продава в китно павилионче за закуски. Свобода на вероизповеданието - да, няма проблем. Свобода от недостиг - ясно, има работа жената, едва ли гладува. Обаче свобода от страх и свобода на изразяването... Дали!? Съмнявам се. Но продължавам да повтарям принципите на Рузвелт, точно защото си мисля, че той е на много прав път, а и по негово време Америка беше наистина велика.

Принципите на либерализма се отнасят до светската държава. Дали ще тръгнем от Марк Аврелий или от Джон Лок - все тая. Говорим за светска държава, в която има свобода, знание и търпимост към различното и различния. Това е основата. За надграждането има хиляди полезни книжки и милиони успешни или неуспешни примери. Четете, образовайте се, знайте! Тя все пак се върти, ако и на пастор Глистев да не му изнася.

Северозападнала легенда

 От всичките невероятни истории на родния Северозапад най-сладка е легендата за името на село Вещица.

Препускал си турският паша някъде из Белоградчишко и що да види - на една рекичка се плицикали неколцина нашенки по без бански. Вместо да оплакне очи, дето се вика, или да се възползва от привилегированото си обществено положение, човекът дал газ на коня и дим да го няма. Чак като се отдалечил на безопасно разстояние, демек стигнал крепостта във Видин, пашата спрял, хванал се за главата и започнал да нарежда:

- Вещици, вещици! Вай, вай, вай! Вещици, вещици!

Горкият! Завалията - казано на тогавашен жаргон...

Благословени са тия вещици! Благодарение на тях днес не само го има село Вещица, но и с умиление си спомняме за патриарх Евтимий, да речем. Защото, ако беше останало на тогавашните нежни душици, които толкова приличат на нас, днешните нежни душици, работата отиваше хептен на изуй гащи. Дайте, ако не друго, да бъдем откровени! Българето сме умни и съзерцателни мечтатели, силни на думи, книга и пет гроздови, ала слаби и страхливи във вземането на решения, царе на преклонената главица, тънките сметки и извъртането на 180 градуса и чужди на войната, освен ако не сме под командването на способен главатар. Неслучайно с умиление споменаваме името на светия Патриарх - на него, милия, се падна честта да е последният военен защитник на Търновската крепост, отсрамвайки всички ония позорни кралимарковци, които или избягаха, или скатаха, или просто се дадоха без бой на поробителя.

Сега, понеже ще ме емнат патреотето с хорцата, носиите, пилоните и знамената... Само на два километра от нашенско, преджапвайки хубавия син Дунав, във Влашко, никога през ония знакови 5 века не е имало османлия управител. Винаги е бил местен! Да, в определен период назначаван от султана, но местен - от местен произход и с местно вероизповедание. Щото Влад Цепеш, толкоз одумваният Дракула, при османското нашествие не се отдава на мистика, романтика и метафизика, ами, използвайки добрата стара физика, набучва едни 20 хиляди глави с чалми на кол по пътя към столицата си и... Нормално - завоеователите започват да стъпват по-внимателно по ония земи, че даже и се отказват да ги завоюват докрай. То любов, любов, ама в трудни времена добрият стар страх като че ли върши по-добра работа.

Та туйто - лоша дума за "вещиците" да не съм чул, за патриарх Евтимий - съвсем и да си налягаме парцалките, защото любов, любов, ама май идат трудни времена.

Трънка в стената

И видях тълпата, която крещеше „Разпни го!”. Зла и уплашена. Умопобъркана. Обсебена от биологията и егото си. Готова да даде свободата си за пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.

И видях същата тази тълпа да пали кладите на Ян Хус и Джордано Бруно, да се подиграва на Дон Кихот, да стреля по Мартин Лутър Кинг, да държи невинен в дранголника Нелсън Мандела. Видях я! Да пали книги и да праща хора в концлагери, да оставя гладни и бездомни милиони и милиарди, стоящи под нея в безумната й пирамида. Все за същите пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.

Тази тълпа не е на бедните и онеправданите, на потиснатите и унижените. Това е тълпата на презадоволените. Тя с цената на всичко пази петте си кренвирша с доматен сос и не й пука, че за останалите няма хляб.

И видях илюзорната сигурност на тази тълпа да се срива от нищо. И видях илюзорните ценности на тази тълпа да се стопяват като мартенски сняг през април. И видях, че всички претенциозни дърдорения са всъщност празни маски, зад които стоят досадните пет кренвирша с доматен сос.

И видях себе си в тази тълпа. И се намразих. И ще продължа да се мразя, докато не се отърва от страховете и не прогледна отвъд биологията и егото.

А там някъде, отвъд биологията и егото, стои другият. Премръзнал от студ, гладен, болен, немощен, безнадежден, беден, онеправдан, потиснат и унижен! Стои и чака една усмивка, една протегната ръка, едно приятелско рамо. Стои, чака и не ги дочаква, пометен от претенциите на безумната тълпа! Пометен от „мечтите” й за пет кренвирша с доматен сос, тристаен апартамент и белгийски шоколадови бонбонки.

И видях тълпата, която крещеше „Разпни го!”. Не, не можете да ме излъжете – това не бяха дрипави просяци. Това не бяха бедни, болни и отчаяни хора. Това бяха добре облечени, доволни и сити дами и господа. Това беше елитът, уплашен, че се е появил Някой, Който дава светлинка и на другите. 

  

Сянката на Хитлер

1.

Хоро, грозданка, салатка, кебапчета и „Да живей България” – в тия осем думички и три запетайки се побира целият роден „патриотизъм” от лето 2018. Горката Рила планина със сигурност е виждала и по-добри дни, а хороводците набиват сьомга и чер хайвер и раздуват митове за „лошия материал”.

2.

- Ха сега кажете кое село е по-хубаво – Долно Дерекьой или Горно? – бъзвам лекичко петима симпатяги в центъра на Соколовци.

- Ами като си в Долно, много ясно, че Долно! – отвръщат ми те и добавят – Плюс това горе си нямат ряка, а какво е село без ряка!?

Кефи ме това „ряка”! Кефя се на готиния родопски говор! Кефят ме родопчаните! Ама нали съм си пусто мизийско говедо – отвътре ми идва да продължа с майтапите:

- Е така де, така! Сигурно сте и по-богати, понеже сте на пътя. Оттук минават парите...

- Абе те минават, ама не спират! – намигват ми жителите на Родопската Венеция и ми подаряват бурканче домашно кисело мляко.

3.

Какво е село без ряка!? Селото на баща ми е на най-голямата ряка. Коренът ми е дунавски. На три километра от Улпия Ескус – древен римски град, квартира на Пети македонски легион с велик прокуратор пралелинчото на Груевски. За последното се помайтапих, ама те и макетата обичат да се майтапят, особено с историята.

4.

Хороводците се мислят за свръхчовеци.

„Лошият материал” пък съвсем е забравил да мисли.

5.

- Па ли тръгна при „помаците”. Какво намираш у тях!? – питат ме разни любители на кебапчетата, когато ме видят с раничката на път за Родопите.

Не умея да се бия – иначе бих им зашил по няколко шамара, ей тъй, заради невежеството.

6.

Вървя по улиците на Улпия Ескус и си фантазирам. Дали пък и аз не нося нещо римлянско!? Хляб, зрелища, пороци – тия работи не само живеят в същността ми, но и доста често ме водят за носа.             

7.

Свръхчовекът е рядко задръстено същество. Заробено от побърканата си философия, то не може да съществува без врагове. Отчаяно от самотата си, то постоянно търси виновни. Комплексирано от посредствеността си, то изкарва яда си над слабите и беззащитните.  

Би било хубаво „лошият материал” да не му се връзва. Расизмът е варварство, кражбата е робство, а изолираността – нещастие.

8.

В Родопите намирам ония платинени украшения, които липсват в останалата част на България – мир, междучовешка и религиозна толерантност, солидарност и истински хора, умеещи да живеят в хармония с красивата природа и да дават. Да дават! Защото да вземе може всеки, но да дава е присъщо само на благородния.

9.

Футболът е моето любимо зрелище! Зима е. Събираме се да поритаме. Пристигат две циганета и искат да поиграят с нас. Аверчетата ми, заслепени от безумието на хороводците, се мръщят. Напук на Древния Рим, взех циганетата в моя отбор. Бяхме с един по-малко. Нападахме в снега. Срещу нас от звезда нагоре. Обаче ги разпиляхме. Напълнихме им кошарата. Разбихме ги!

След време видях циганетата в рейса. Спретнати, отиваха на училище.

10.

Свръхчовекът презира законите на Вселената, защото не ги познава. Опитва се да бъде слънце, заблуждава другите, че е, а всъщност си остава едно смешно човече с нелепи мустачки.

Стига да пожелае, „лошият материал” може да научи законите на Вселената и да заживее според тях. И най-голямото слънце е съставено от милиарди миниатюрни атоми

11.      

Държа в ръцете си подареното бурканче кисело мляко и не бих го заменил за целия брутен вътрешен продукт на България. В него виждам двете най-важни неща за родината ни, които ще я измъкнат от калта – да даваш и да не биеш слабите! Останалото е доверие, а парите наистина са си на пътя – просто трябва да сложим един пенсиониран чичко да ги спира на вратата на Улпия Ескус. 

Родопският Париж

Моят старец все така викаше:

- Аз от село Загражден стигнах до София. Ти трябва да стигнеш до Париж.

Какво имаше предвид човекът и до днес не разбрах. Камо ли пък тогава, когато всички пороци на земята се бяха събрали на угощение в скромната ми същност и закусваха боровинков мармалад. В общо взето празната ми куфалница имаше място само за тия три неща - да заситя сексуалната си стървотия с някое илюстровано списание с голи мацки, да се натаралянкам като конгоанска маймуна и да се направя на по-голям мъжкар от Крали Марко, да пропилея на сварка и зарове някои от малкото левчета, които нашите изкарваха. По парижката тема бях категоричен:

- Какъв Париж бе, шефе!? Аз клошар ще ставам.

Татко само се усмихваше:

- Че ти много евтино ще ми излезеш. Купувам ти два кашона, като станеш пълнолетен, и няма да те мисля.

Тая работа с кашоните, разбира се, не стана. Отиде ми на кино голямата мечта! Но до Париж стигнах. Вярно – до Родопския, но той хем е по-хубав от френския, хем е само на три километра от Венеция. Вярно – Родопската, но тя хем е по-хубава от италианската, хем е само на три километра от Париж.

Когато влязох за пръв път в Момчиловци, веднага се светнах, че Айнщайн е прав – времето и пространството са относителни. В сравнение с тоя Вавилон, който маса години населявам, тук времето е по-бавно, а пространството е по-широко. Затова и хората са доста по-бавни, но и несравнимо по-широки. В Софийското равно поле цял живот се чудя на вавилонските случайности, които водят ума и пътя на все по-затъпяващото народонаселение, в Горно Дерекьой ме впечатлиха човешките закономерности, с които местните хора живеят. Подслушах разговор за забравената думичка „отговорност”, видях деца, играещи на криеница, запознах се със стар майстор-дърворезбар, който учи на занаят младите, срещнах много истински усмивки, разбрах, че когато имаш насреща хора, разчитащи на честта и доверието, войните са излишни. За природата пък изобщо няма да раздувам! Иди, гльодай и дишай!

Събуждам се рано в Момчиловци. Дишам. Това, което дишам, е свежо, висококачествено, казано по купешки. Слизам в механата на къщата за гости. Вземам си кафе. Гълтам го за една минута, барабар с първата цигара за деня. Очите на човека зад бара говорят: „Абе, пийни си кафето спокойно!”. Откъде да знае той, жителят на този оазис на човечността и спокойствието, че това е моят всекидневен боен ритуал, предшестващ безсмислените вавилонски битки, които от години водя!? Откъде!? Безсмислени битки за безсмислено превъзходство, в които остарях и побелях. Откъде да знае човекът за безумния свят на недоверието и глупавото себедоказване, на порочността и наглостта, на алчността и насилието!? Откъде!? Може, разбира се, да е гледал по телевизията, може и тук да са идвали някои от ония недобронамерени идиоти, които заради личния си кеф съсипаха България. Може. Но в неговото неизказано на глас „Абе, пийни си кафето спокойно” имаше такава огромна мъдрост, каквато никога не съм срещал по пътя си. Абе, пийни си кафето спокойно, къде си се разбързал, човече, като подгонено с камъни бясно куче. Пийни си кафето спокойно – време и пространство има за всички. Пийни си кафето спокойно и поразсъждавай малко за човешките закономерности. Пийни си кафето спокойно и престани да разчиташ на вавилонски случайности...

Тръгвам си. Хич не ми се тръгваше от Париж, ама си тръгвам. Някъде във влака се сетих за кашоните и моя старец, който все ми викаше – „Аз от село Загражден стигнах до София. Ти трябва да стигнеш до Париж”. И май за пръв път вдянах какво е искал да ми каже човекът. Макар че в оня Париж, френския, една купчина старо желязо имат и само се фукат с нея, а в нашия, Родопския, къде-къде повече неща има да се видят и да се усетят. Пък е и на точно три километра от Венеция.

 

Соросоидно

Когато имаше кислород на Венера, местните си живееха доволно и щастливо. По цял ден мяткаха мръвки на скарите, наливаха се с пиво и не мислеха за утре. Само зеленият мафиот - самоуверен, самотен и самовлюбен веган, не се спираше да дудне:

- Абе, идиоти с идиоти, сечете дърветата за глупавите си барбекюта и изобщо не се усещате каква простотия правите! Хем разкатавате фамилията на единствения източник на кислород, хем пълните атмосферата с въглероден диоксид! Горката стара Венера скоро ще стане съвсем необитаема!

От майор Витанов от 6-то венерско районно можеш да избягаш, ама от парниковия ефект – не. На Венера започна да става толкова непоносимо топло, че местните се телепортираха на следващата поред планета в Слънчевата система и станаха земляни.

Тъй като на Земята беше по-студено, противниците на Сорос и всичко зелено започнаха да използват горките дръвчета и за отопление. Кеф – лете на барбекюто, зиме пред камината. Земляните-венеряни все така си живееха доволно и щастливо. А зеленият мафиот се подсмихваше под намацаните си със спаначено пюре мустачки. Той знаеше, че на Марс е прекалено студено, за да виреят дървета.   

   

Защо не станах космонавт

Още се напишквах в гащите, когато започнах да гоня топката на големите батковци. Стоях съсредоточен зад едната врата на игрището, наблюдавах внимателно мача и щом коженото кълбо (тогава гумено от 6 лева и 10 стотинки) излизаше отвън, се втурвах след него. После с ръка или шут го връщах на терена. Не, това не беше детинското ми забавление. Беше моята работа, която вършех прецизно и с удоволствие. Исках да бъда и бях сред най-добрите в занаята.

Нашите, разбира се, не бяха съгласни с тази ми трудова реализация и ме пратиха на училище – белким придобия други умения, с които да си вадя хляба.

В даскало ми беше тъпо – до едно време ни учеха да щурмуваме сияйните висини, а после, като се смени времето, с още по-глупаво упорство започнаха да ни учат да преследваме всесилните пари. На всичкото отгоре и в щурмуването, и в преследването трябваше да бъдем някакви неясни, но праволинейни свръхгерои, които помитат всичко по пътя си, за да постигнат натрапените им от други цели.

Тъй като имам страх от височините и алергия към парите, съвсем естествено не ме свърташе много-много в училище. Очаквах с нетърпение мачовете на големите батковци, продължавах да гоня топката, а и получих повишение – отначало ме викнаха да вардя на вратата, а после ме пуснаха и напред.

Професионален футболист обаче не станах. Честно казано, не ме биваше в тичането, а и се оказа, че в оня футбол, който го дават по телевизията, също изискват щурмуване на сияйни висини и преследване на всесилни пари. А и нямах такива амбиции – на мен ми стигаше да връщам топката на големите батковци, да бъда част от техния мач, да се връщам уморен и щастлив вкъщи, да гледам анимационното филмче за Дон Кихот и да чета книжката за Карлсон от покрива. За ужас на близките ми горе-долу с тия умения и познания завърших и университета.

Футбол, Дон Кихот, Карлсон – до ден днешен не мога да си представя, че е възможно да има и други неща във Вселената. Нормалните хора се нащурмуваха и напреследваха, а аз не мръднах от Царя на спорта, Рицаря на печалния образ и малкия безобразник с перка на гърба. По повода не постигнах кой знае колко, да не кажа нищо. В един момент даже се бях отчаял. Мислех се за пълен неудачник. Усети ме тогава моят приятел от Русия – страхотният майстор на палиндрома Игор Бистров, усети ме човекът, светла му памет, и ми рече: „Петър, в 21-ви век Дон Кихот може би е несъстоятелен, но давай ние с тебе да си вършим нашата малка работа, нашето малко дело, пък...”.

Вчера отново гоних топката на големите батковци. Дон Кихот също продължи битката си с вятърните мелници. А Карлсон от покрива хвърчеше усмихнат над нас и крещеше своето знаменито „Спокойствие и само спокойствие! Хой, хой!”.    

Ум царува, ум гладува

Имам двама приятели – Иванчо и Миленчо. От български майки родени, работни, почтени, умни, начетени.

Иванчо е антикомунист. Беси комунистите по стълбовете. Миленчо е комунист. Коли антикомунистите в шумата. Бесят и колят, колят и бесят, ама само на думи. Такова си е то, нашенското „бесене и колене”.

Намислил съм, значи, да ги запозная Иванчо и Миленчо. Да ги събера на една маса, тъй да се каже, с вино и блага сливовица да ги почерпя. И пиво, естествено – и двамата са рокаджии, без сок от хмел няма да мине. Ще ги събера, разбираш ли, и като му пийнат, ще се изтъпаня пред двамцата. Ще се изтъпаня пред двамцата и с глас картофен панчарски тъй ще им река:

- Абе, братлета, добре ли ще е да има съдебна реформа, та в България най-сетне на власт да дойде Законът, а не мафията!?

- Добре ще е! – знам ги аз, тъй ще кажат.

- Добре ли ще е болниците да лекуват, а даскалата да учат!?

- Добре ще е!

- Добре ли ще е да се събуди предприемчивостта у нашенеца, та да има повече хляб!?

- Добре ще е!

- Добре ли ще е да ударим едно рамо на тия хора, които не могат да се справят сами!?

- Добре ще е!

- Добре ли ще е да защитим бачкаторите, та да имат повече кинти в джобчетата!?

- Добре ще е!

- Ами като ще е добре, налягайте си парцалките и да действаме! Тя, тая работа, с „бесене” и „колене” във виртуалното пространство не става! Става със сговаряне. Колкото файда Иванчо е видял от антикомунистите, толкова Миленчо от комунистите!

След последния драматичен монолог в стил Шекспир на пет литра тъмно пиво най-вероятно Иванчо и Миленчо ще направят набързо една безпринципна коалиция и още по-набързо ще ми хвърлят десетина гори бой. Но националното обединение е като да се събереш с хубава жена – колкото и бой да изядеш, все ще е малко и все ще си заслужава.

Навремето бай Петко Каравелов излиза от „Черната джамия” – дранголника в центъра на София. Пратен е там не от някой комунист или антикомунист, а от брата си либерал Стефан Стамболов. Това им е хубавото на либералите, че като им стъпиш накриво, не те колят и бесят, ами те пращат в панделата. Е, понякога и разстрелват, но в случая не е така. Та излиза бай Петко и го среща някакъв западен журналист. Среща го и го пита:

- Упражниха ли върху вас насилие!?

Каравелов отговаря:

- А, господине, да си имаме уважението! В свободна България това е невъзможно!

Велико, а!? Ами като е велико, хайде стига с тия глупави разделения! Дайте да се помирим, да си простим, да престанем да гледаме с телешки възторг навън, да запретнем ръкави и сами да си оправим нашенските си, българските работи! Че то, каквато е в момента тя - лудите си лудуват, а ние патки пасем.      

Другият

Колко хубаво би било, ако имаше повече кротост и смирение в човешките взаимоотношения!

Не, ние не унищожаваме себе си. Поне не директно. Унищожаваме другия. По-лесно е някак си. Унищожаваме го с претенциите си да бъде като нас. А той е различен. Унищожаваме го понякога с мълчанието си. А той може би има нуждата някой да му говори. Унищожаваме го винаги с нелепото си желание да го направим част от объркания и хаотичен свят на собственото ни егоистично „Аз”. А е възможно неговият вътрешен мир да е и по-подреден, и по-хармоничен от нашия.

Другият не иска да бъде наставляван и поучаван. Другият не иска да му размахваш назидателно пръст или юмруци, когато сгреши. Другият не иска да го обвиняваш и да му се налагаш. Другият иска да бъде разбран и простен.

Губим килограми време да се самоанализираме, самозадоволяваме и самосъжаляваме. Другият е там, самотен, затворен в своята малка стаичка и мечтае за нашите пет добри думички.

Трошим хиляди средства за безсмислени вещи и скъпи играчки, които после ще обират прахта по таваните.

Другият е гладен, надява се на два кинта и двайсет за парче хляб и топла чорба.

Изхвърляме тонове боклуци и мърсим природата. Убиваме я. Всекидневно.

Другият казва: „Ела сред природата да подишаме въздух и да се заредим с красота!”.

Никакви утопии и никакви идеални общества няма да превърнат планетата Земя в рай! Но може да стане по-добре – когато разберем, че другият съществува. Той е тук с ококорени черни или сини очи, със смачкано яке или кадифени панталони, с шапка-идиотка или старомодно бомбе. Той е тук някъде - на улицата, на стадиона, в селото, в града, на поляната, в киното, в трамвая. Той е тук винаги и очаква твоята протегната ръка, твоята усмивка и твоето кротко и смирено „Добър ден!”.      

Разни такива нещица

Преди няколко дни българинът Атанас Скатов отново покори Еверест. Родните медии отразиха това достойно постижение все едно нашенецът беше отишъл до Мальовица за боровинки. Ясно – добрата новина не е новина, трябва да има яко нещастие, ужас и омраза, за да се плаши народът и да не вдига глава към острата сабя на батя си Боци. Но друго някак си ме гложди повече – ами да, в съвременния материалистичен и технологичен свят изкачванията на Еверест действително станаха по-лесни и евтини от разходка в Борисовата градина. И не само те. Човешкото същество дотолкова наблегна на развитието си като материална единица, че наистина прекалено много неща вече изглеждат лесни и евтини. Да обиколиш земното кълбо за 1 ден – никакъв проблем! Намери евтините авиокомпании, направи си план, отдели малко кинти (дори и българска заплата би била достатъчна) и обикаляй. Да вдигнеш 300 кила от лежанка – никакъв проблем! Открий подходящите стимуланти, зоби яко, тренирай и накрая ще ги вдигнеш. Да пробягаш 100 метра под 9 секунди – е, това вече е детинска игра, само трябва да финтираш допинг ченгетата. Да скачаш с бънджи или парашут, да се возиш на яхта, да се разкрасиш или подмладиш – ама за какво изобщо иде реч, вади кинтите и го прави! Животът е толкова прекрасен, всичко е толкова евтино и достъпно, всичко е толкова постижимо, че от цялата тази хубост и красота хората се чувстват... самотни и отчаяни! Хахаха, парадоксът на новото време – имаш всичко, а ти се ще да нямаш нищо!    

Преди време питах моя близка каква е разликата между този и онзи мобилен телефон, при положение че все са мобилни телефони. Разликата била в екстрите. С единия можело да си снимаш гъза и да го пуснеш в сурат-тефтеря, а с другия можело да си снимаш сурат-тефтеря и да си го споделиш на гъза. Без излишни думи, а то в случая всички думи ще са излишни – важното е споделяне да има, за да бягаме от самотата. Но тя, темата за отчуждението на едноизмерния хомо консуменс, е толкова добре развита от чичко Маркузе, че едва ли си струва точно аз да философствам над нея. Намерете си книжките и ги четете – информацията се яде винаги в суров вид, претоплянето или тълкуването влияят зле на вашите мозъчни функции!

Задълбаването единствено и само в материята и опитът материята да бъде обяснена единствено и само чрез материята не само че не правят никого на тази злощастна планета щастлив, но и са глупави. То вероятно и динозаврите са се чувствали всесилни (а те материя даже в излишък са имали), докато някаква елементарна промяна в климатичните условия не ги и е превърнала в шепа кокали. Добре е, докато търсим най-малката микрочастица материя, която уж трябвало да споява всички частици във Вселената, да се замислим, че може би такава няма. Че материята се крепи от дух - както в пространството на микрочастиците, така и в реалността на галактиките. Че всички взаимодействия, чрез които работи Вселената, са взаимодействия на привличане. Че всеки динозавър сам по себе си, колкото и да е бил материално силен, сега не е нищо повече от експонат в музей.

Спорихме с мой руски приятел какво е човекът - венец на творението или грешка на природата? Нито той, нито аз, нито един куп други хора дадохме смислен отговор. По-скоро у мен се завъртя такава идея, че съвременното човешко същество е нещо заблудено, което е сбъркало пътя си, но има своя шанс да го намери отново. Ако продължи по сокаците на животинското си усъвършенстване – то ще последва съдбата на динозаврите. Ако тръгне по дългия и труден път на духовното си съзряване – то вероятно ще постигне щастие и в материята. Не бива да забравяме - на Земята освен Хитлер е живял и Моцарт.     

In Rock

Тая работа с плановете никога не е била по мен. Мисля едно, върша второ, а накрая излиза пето, седмо и единадесето.

Планът ми за вчера едва ли е стигал по-далече от игрището и лекото футболче за тонус и добро настроение. Благодарение на моите прекрасни приятели от терена отидох на концерта на „Пърпъл”. Нерде Горна Диканя, нерде Долно Нанагорнище! С тая разлика, че тонусът и доброто настроение не само че не пострадаха, но и хвръкнаха със сума ти децибели в правилната посока. Логично обяснение!? Нямам. В такива моменти разсъжденията ми приключват с класическото „Ами то така се получи”.

Защо обичам рока!? Навярно това е моят ритъм или нещо такова. Но всъщност не знам – просто така се получи.

Защо съм левскар!? Тоя избор съм го направил в толкова несъзнателна възраст, че едва ли имам и смътни спомени. Не знам. Така се получи.

Виж, за „Ливърпул” и „Флойд” мога да обясня. Има песен на „Флойд”, в която е вплетен химнът на „Ливърпул”. Ама дали заради песента съм фен на отбора, или заради отбора съм фен на песента – не знам. Така се получи.

Често пъти ме упрекват, че съм едновременно социалист и демократ. Как да им отговоря!? Примерно социалист съм (ама така, както аз го разбирам, а не както се опитваха да ме накарат да го разбера), защото гледката на бедни, гладни, болни и бездомни хора ме потиска. Иска ми се да те получат помощ отнякъде. От друга страна съм демократ (ама така, както аз разбирам демокрацията, а не както искат да ме накарат да я разбера), защото на никого не бива да му бъде натрапван чужд избор и да му се отнема неговият собствен. Така ги мисля нещата. Но на практика не знам. Просто така се получи. Това ми диктува сърцето.

Правил съм хиляди грехове и грешки. Защо!? Анализирал съм ги. Повтарял съм ги. Подесетвал и похилядвал даже. И накрая в себеобясненията си май винаги се оказвам някъде на ръба на „Ами то така се получи”.

Е, понякога, просто по случайност, съм постъпвал и добре. Ама то е, защото така се получи. И изобщо – писнало ми е да планирам, а още повече ми е писнало да ме планират. Предпочитам моето си „Ами то така се получи” и нека бъде рок.

Събуждам се днес. Вратът ми схванат. Гърлото прегракнало. В главата ми рок. На душата ми леко. Чичко Гилън добре се погрижи за мен!

Пия двойна доза кафе, изсмуквам няколко бързи фаса – да се настроя за „труд и бой”, дето се вика. Отварям няколко сайта – да се информирам, както има една дума. А там – човешки драми и трагедии, „еврогейвизионни” неволи и други простотии. Що ли ги отварям изобщо, като знам, че журналистиката отдавна си е отишла от тях – ако въобще някога я е имало. Във всяка нормална страна, където хората слушат предимно рок, човешките драми и трагедии са лично и интимно нещо, с което е направо незаконно да се спекулира. За тупаните и чалгарите от „Пик” и „Блиц” това е човешко месо, с което засищат канибалските си инстинкти. Във всяка нормална страна, където журналистите слушат рок, се гони до дупка властта, която да решава проблемите на хората. Родните чалгари и тупани гонят властта, за да я целуват по дупките и да си решават собствените проблеми. Във всяка нормална страна един концерт, събрал над десет хиляди души, би бил отразен поне с няколко изречения. Чалгарите и тупаните мълчат – ни е чалга, та да я слушат, ни е тупан, та да го целуват. 

Е, почти успях да се ядосам. То почти така се получи. Ама добрият стар рок набързо вразуми посъбудилите ми се две мозъчни гънки – я гаси бързо компа, я стига бачкане за днес, тъй или иначе ще си неработоспособен, я ходи дръпни две бири с приятел и му разкажи за вчера, абе я „Смок на дървото”... Дай си един ден и се накефи, че вчера така се получи.      

Крив кошмар

Нощес сънувах, че станала голяма беля в Северното полукълбо. Натовариха ни всички народи от тоя край на планетата на разни кораби, за да ни евакуират на юг. Започнаха да ни разпределят – кой къде да иде. На нас, българите, се падна Австралия. Австралия, викам си, не е зле – каквито сме каръци, можеше направо на Антарктида да ни пратят. Не е зле, ама като стигнахме – пълна мизерия. Искаха в Пърт да ни оставят, ама ние, тарикати, не се съгласихме - първо - много топло, второ - твърде горещо. Я, там, в Мелбърн ни карайте – то ще да е по като у нас.

Е, свалиха ни у Мелбърн. Дъжд бие, град чука. Събраха ни на едно място – народ, народ, гъз до гъз, дупе до дупе. Другите, предвидливи, чадърчета си носеха, ние стоим като мокри мисирки. На другите, по-техни си, работа им намират, за нас - ни работа, ни кинти. Другите, по-оправни, бутат се, ръгат се, уреждат се. Гледа ги свитичкият нашенец, кърши ръце и не знае по кой път да поеме. Хеле, сетиха се – дадоха по нещо за ядене. Ама то - помия. За червено винце и жълта грозданка - да не говорим. И нали сме си ящни и сладокусни – започнахме да мърморим. Започнахме да мърморим – едни ни се отвориха. Тръгнахме да им хвърлим гора и половина бой – всички народи срещу нас скочиха. Абе, не ни обичат и туйто! Кошмар!

Разгеле, събудих се! Вън мъгливичко, а на мен ми радостно. По-хубаво от България никъде няма! Е, верно, от сума ти време шайка разбойници ни ръководи, ама то крив народ като нашия ни се води, ни се кара. Е, верно, не ни обичат, ама и те не са хич за обичане. Е, верно, за прости ни мислят, ама и те да не са по-стока – с най-древния и мъдър народ в Европа тръгнали да се сравняват! Не ние тях, тия идиоти нас трябва да слушат. Че току-виж направили голямата беля в Северното полукълбо... 

Грехота е

Пристигат две закъснели момчета за неделния ни мач. Носят торбичка с хляб, оставят я на земята и бързат да се включат в играта. Стоп! У нас, старите кримки, моментално се задейства наследеният от бабите и дядовците ни рефлекс – „Ей, я вдигнете веднага хляба! Грехота е!”.

Грехота е! Вълшебното изречение, с което навремето вкъщи са се опитали поне малко от малко да ни научат на порядък и уважение.

Грехота е! За да знаеш, че нищо не ти е забранено, но не всичко ти е позволено.

Грехота е! Защото има една тънка граница между доброто и злото и не е хубаво да я престъпваш.

Грехота е да удряш по-слабия. Грехота е да вземеш парите на бедния. Грехота е да откраднеш. Грехота е да завиждаш. Грехота е да се радваш на чуждото нещастие. Грехота е да скверниш паметта на отишлите си от биологичния живот достойни хора. Грехота е да налагаш безразсъдното си его над родители, роднини, близки, приятели, познати и непознати. Толкова много „Грехота е” нося в торбичката на душата си, че тежестта й отдавна щеше да ме смачка, ако не съществуваше прекрасната християнска формула – осъзнаване на греха, покаяние, молба за прошка към Бога и тези, които си оскърбил. 

Признавам си без бой – греховната ми същност е толкова силна, че под ударите й е попадал и цял един народ. Вероятно поради липсата на достатъчно банани и „Кока-Кола” в детството ми в началото на „демокрацията”, което по независещи от мен причини съвпадна с настъпването на пубертета ми, аз така бях подгонил руснаците, че днешните родни русофоби ряпа да ядат. В шести клас – стачка за забрана на изучаването на руския език. В седми клас – стачка за забрана на всичко що се движи и е руско. В осми клас – безсрочна стачка с искане руснаците категорично да признаят, че най-нагло експлоатират българската култура. А в девети клас най-безцеремонно и агресивно нападнах в автобуса една клета руска женица, чието единствено „провинение” беше националността й. Не съм сигурен докъде щеше да стигне глупостта ми, ако дядо ми Любо, враг № 1 на „комунистите” в БГ, не беше я прекършил с два шамара и нравоучителното - „Грехота е! Престани да се заяждаш с руснаците! Те ни освободиха от турците и са свят за нас народ! Тяхната кръв създаде нашата държава”. Почти не усетих двата шамара, ама тия думи ме гръмнаха. Само едно успях да отвърна – „Добре де, дядо, ама нали те са ти откраднали камион по време на войната?”. „Има и по-важни неща от един камион, ама още не ги разбираш” – набързо приключи беседата дядо ми.

Има и по-важни неща... От един камион, от кока-колата и бананите, от футбола и личните симпатии... Има и по-важни неща...

Попрочетох за тия по-важни неща. Османската тирания си е била османска тирания и мъка за народа ни. Това че през последните 50-60 години от общо 482 е била по-поносима, не я прави по-малко жестока. Грехота е да забравиш десетките хиляди жертви от Априлското въстание и Старозагорското клане. До последно администрацията на султана се е държала с нас като с добичета, та било то и имотни добичета. А и тъй наречената „поносимост” е следствие на отслабването на Османската империя, а не на нейното облагородяване. Отслабване, което започва с поражението на поробителите ни в битката на народите при Виена през 1683 и продължава с пораженията им в няколкото последвали руско-турски войни. Дори и въпросът защо руснаците не са ни освободили по-рано – през 1812 или 1829, има твърде логичен отговор. Намира се в спомените на граф Игнатиев, когото напоследък изкарват за „пръв душманин на българския народ”. Простичко е – нямали сме подготвени и образовани хора, които да поемат управлението. Не, че и през 1878 ги има в кой знае какво количество, но все пак...  Попрочетох за тия по-важни неща... Попрочетох и ме хвана срам от мене си. Грехота е! Голям грях е да се подиграваш с кръвта на тия, които са те избавили от чумата. Голям грях е да преследваш благодетелите си. Голям грях е да забравиш подвига и да петниш паметта на баронеса Юлия Петровна Вревская или подполковник Павел Петрович Калитин, на десетките хиляди, които оставиха костите, душите и сърцата си в България. Голям грях е! И този грях щеше да ме смачка, ако не беше прекрасната християнска формула. Дядо Любо ми помогна да осъзная греха. После с години се проточи покаянието ми. А накрая поисках и прошка – от Бога и тези, които бях наскърбил. И те ме приеха като свой.   

Сурат-тефтерови вълнения - 2015

Преди малко един мишок се изтъпани по телевизията, че ако американците ни поискали, ние, видите ли, сме били ДЛЪЖНИ да разположим техни войски на българска територия!!! Ми направо да им дадем и ключовете от стаите, където си държим левчетата... То вие, че вече сте им дали едни специфични свои части, рядко огрявани от слънчева светлина, дума да няма. Ама не очаквайте цял един народ да обърне резбата. Надали и янките желаят това!

Какво ли няма по нашата многострадална земя!? Майор Олимпий Панов е български герой от Сръбско-българската война, който е осъден на разстрел от друг български герой - Стефан Стамболов. На всичкото отгоре те са били най-добри приятели... Изводът!? Не знам, но като че ли е хубаво никога, независимо какви възвишени идеи защитаваш, да не тръгваш срещу най-добрите си приятели... Всъщност навярно и двамата вече са осъзнали истината, която на нас все още ни предстои да разберем. Поклон пред паметта им!

Не, че се хваля, но сам съм надвиквал цялата агитка на ЦСКА. Вярно, че беше на волейболен мач за жени smile emoticon Още по-вярно е, че чорбарчетата се шашнаха по-малко от женките на "Левски", които току-що бяха паднали с 0 на 3 smile emoticon

Едно от многото неща, заради които не понасям болшевиките, макар лично аз да съм със социални убеждения (по-скоро те не бяха с такива), е, че спъваха и ритаха талантливите хора, само защото са по-нестандартни от чугунените им разбирания. Хубаво е днес да си спомним за Соколето, така както и за Леа Иванова, за Борис Христов и за ред други наши таланти, които бяха недолюбвани от "народната власт", защото тези хора упорстваха срещу опитите да ни окалъпят в една средна посредственост, от която продължаваме да си патим. Поклон!

Когато говорим какви трябва да бъдат водачите ни, винаги се сещам за екзарх Йосиф! Човек, който завършва две висши в Сорбоната (представете си какво означава това за средата на ХІХ век)! Човек, който открива над 1300 български училища и над 10 български гимназии в Македония и Одринско! Човек, който не зачита нито авторитета на цар Фердинанд, нито на която и да било от великите сили, когато се опълчват срещу българския национален интерес! Ето такъв трябва да бъде водачът ни - интелигентен, образован, смел, патриот! Поклон!

Абе то ти ще се успокоиш, ама българите няма да могат да мигнат smile emoticonТакива като Сашето Юрганов с глупостта и невежеството си наливат най-много вода в мелничката на съветофилите у нас. И за чий са ти танкове в ХХІ век, бе Сашко. Я излез малко от Втората световна и ще видиш, че днешните възпиращи оръжия са съвсем други - ракетки, самолетчета и тъй насетне. Твоите танкове стават на скрап точно след две атаки на МИГ-29, че даже и по-стари моделчета...

Лъжа е, че в България през последните 25 години е имало някога протести. Има само добре организирани манифестации frown emoticon Ако сами решим да излезем на протест срещу цените на тока или каквото и да било, гарантирам, че заради индивидуалистичната ни природа, няма да се съберем и 5 човека. Но на манифестации, организирани от Партията, Биг брадър или просто чорбаджията, който от години ни лъже, че ни дава бял хляб - тогава да, излизаме като овце. Срещу ръжен не се рита. Дай да не изгубя петте лева или да взема пет отгоре frown emoticon То и затова ще гледаме гърците, ще цъкаме с език и тайничко ще се сравняваме с тях - току-виж излезнало, че те са на по-кофти дередже. Да, ама не, както казва един прочут манифестатор...

А бе, скъпи велики сили, не разбрахте ли, че ние сме на карък и който ни има за съюзник, всъщност държи "Черния Петър" в ръката си smile emoticon Ха ни оставете малко на мира - и за вас, и за нас ще е по-добре smile emoticon

Ако Стефан Стамболов знаеше, че американски войски се настаняват в България, щеше да се обърне в гроба frown emoticon Как да ви го обясня, скъпи "умни" и "красиви"!? Честно казано, вече не виждам смисъл да обяснявам каквото и да било на чугунени другарчета, които искат да им е "харашо", и на умни и красиви тикви, които искат да им е "окей". frown emoticonПредпочитам да си общувам с хора, колкото и малко да са, които искат да им е хубаво...

Ако Гърция фалира, Германия щяла да изгуби над 80 милиарда евро. Ми, лельо Анджи, да ги бяхте дали тия пари на БГ - тогава със сигурност нямаше да ги изгубите. Друг е въпросът, че съюзите с нас обикновено ви докарват до ГДР и ФРГ smile emoticon

Каква е разликата между Ципрас и наш Боце!? Ами Ципрас е онзи симпатичен разбойник-калпазанин, който преди да бръкне в джобовете ви, ще плени сърцето ви. Боко Тиквата е просто мутра - бам с бухалката, сваля те на пода, а емоциите на сърцето са суета. Тъй че, скъпи български момичета, от вас зависи smile emoticon Не ви ли писна хем да ядете бой, хем да страдате заради незадоволените си сърца!? smile emoticon

Альошата Ципрас, че ще клекне - ще клекне. Но примерно за едни 100 милиарда левчета. Проблемът е, че нашите Тикви направо се дупят за едно потупване по рамото smile emoticon

А бе, пичове, защо кичите с епитета "злоба" типичното за нашенеца тънко чувство за хумор и самоирония, което само гърците и п....астите не могат да разберат smile emoticon

Без Христос социализмът е една въздушна кула. Видяхме срутването й. Без Христос капиталистите са едни самовлюбени егоисти. Всеки ден виждаме лицемерието им. Разберете, приятели, идейно всички политически течения на Стария континент в последните 2 хиляди години са функция на християнската мисъл. Когато странят от Христос - те сами се изопачават и носят нещастие на мнозина. Когато са с Христос - те променят нещата към по-добро.

Ех, хората по света какви комунисти си имат smile emoticon А ние, горките, и на комунисти не случихме smile emoticon

Варуфакис си тръгна човекът, ама аз се надявам и Тиквофакис да ни зарадва с една оставчица smile emoticon

След Швейцария Боци щял да помага на Гърция и Китай. Цял свят ще оправи милият, само дето ще бастиса България smile emoticon За какво му е - ние сме "лош матрял", а швейцарците, гърците и китайците отговарят на висококултурните му въжделения и способности smile emoticon Тъй де - коя държава има за премиер човек с прякор един специфичен плод, от който зимно време се прави тиквеник smile emoticon

Тъй - да ви обобщя ситуацията. На едни, на които не им даваха и 15 милиарда, им дадоха 86 милиарда. Много ги прецакаха - няма що smile emoticon А на едни, на които уж ще им дадат 15 милиарда, засега им дават... Говориш ли моя език!? smile emoticon

Иисус Христос открива чудото на Своето Свято Възкресение първо на света Мария Магдалина. Колко много неща едновременно означава този факт! Пада митът, че жената е непълноценно същество, пада заблудата, че тя трябва да бъде превръщана в стока или предмет! Тя се оказва по-достойна за Божията Любов! Затова, момичета, знайте си цената - не позволявайте да ви превръщат в стока или предмет, обичайте и ще бъдете обичани! И нека света Мария Магдалина ви закриля!

Напоследък лизачите на господарски дупета надминаха себе си. За да "изобличат" и "разобличат" Царска Русия, те започнаха да се позовават на разни документи, които Сталин бил дал на Гошо Тарабата. Ашколсун, юнаци! smile emoticon Значи, оказва се, вие вярвате повече на хартийките на Йосиф Висарионович, отколкото примерно на един генерал Скобелев, който направи всичко по силите си, за да остави костите си на Българска земя (по-добре че не му се удаде на човека)!? Едно ще ви кажа, момчета, думичките "благодарност" и "свободна и независима България" не си пречат. Напротив даже! Но от такива ревностни почитатели на сталинизма като вас, честно казано, вече и не очаквам много. То се виждат плодовете на мислите и действията ви...

Бедни, бедни ми, Радане, добре си ти беше като адвокат. За чий ти трябваше тая специализация в най-древната професия smile emoticon

Сателит на СССР - не беше приятно, но смърдеше някак си космически. Подлога на САЩ - също не е приятно, ама и смърди, смърди... smile emoticon

Грехота е навръх Бъдни вечер да се занимаваме с Обама и Путин, Меркел и Ердоган, Доган, Боци и Местан, Сергей Димитриевич и Радан и всички останали комплексари, които се борят за световна и местна доминация! Доверете се на другаря Пабло Иглесиас и мен smile emoticon Ние ви обещаваме да бачкате малко и да получавате толкова, че да не мислите постоянно за пари. Обещаваме ви време за сиеста, фиеста и повече усмивки. smile emoticon Не си струва да вървиш заради едното вървене. И както ни пожелава великата Астрид Линдгрен в "Три повести за Карлсон" - лечка-полечка да напълним нашите безгранично кратки дни с повече смисъл. smile emoticon То се е видяло - в техните кифлички очевидно няма достатъчно канела smile emoticon

Като един Швейк на геополитиката ще ви разкодирам нещата. smile emoticon В Москве Путин и Кери май се разбраха да махнат Ердоган. Май се разбраха и да има Кюрдска държава. Естествено, с компенсации за Анкара. И в нашата заспала родина само на Меди Доганов му просветна, че тая компенсация може да е част от България. smile emoticon А той хиляди пъти предпочита американците и руснаците с всичките им кусури, най-малкото - няма да му спрат пиячката. Друга тема е защо Радан предпочита други работи пред пиячката smile emoticon

Аз определено съм някаква грешка smile emoticon Как може всички неща, които обичам - идеи, страст, футбол, да са в Италия и Испания, а аз да съм попаднал на това "злокобно" място, където всичко се прави с цел уреждане и на хора като Пабло Иглесиас и мен, да речем, се гледа с подозрение smile emoticon Па на всичкото отгоре съм и от малкото, които по свой си начин защитават родната ни национална идея... А и не e като да съм нямал възможност да избягам в Испания, Италия и Аржентина smile emoticonКазвам ви - или съм побъркан, или съм няква грешка smile emoticon

Като гледам възторга, с който някои "десни", уж проевропейски и демократично настроени "анализатори" посрещат свалянето от ефир на "Деконструкция", започвам да си мисля, че в скъпата ни родина свободата на словото се възприема не като всеобщо право, а като привилегия на говорещите "правилно". После тръгнете да ме убеждавате, че тоталитаризмът си е отишъл. Не, той продължава да живее в главите на мислещите и говорещите "правилно", които по-стар соц. навик нагодиха устните си към дупетата на новите господари. Друга тема е, че лично на мен Волгин изобщо не ми е симпатичен. Но нямам намерение да затварям устата на никого, просто защото в моята глава демократичният принцип да уважаваш инакомислието е набит още от родителите и близките ми в най-ранна детска възраст...

Предупредих д-р Москов, че Анакин Скайуокър и Дарт Вейдър са едно и също лице... Но за разлика от мнозина аз продължавам да вярвам, че в него има добро. Да му мисли император Бай Тиквоний smile emoticon

А и между другото - ще вдигнат и цените на билетите за Градския транспорт. Но ний сме мазохисти и не ни пука smile emoticon

След 16 години левицата във Венецуела губи. Скъпи дами и господа, нали там нямаше демокрация!? Скъпи другарки и другари, ще прогледнете ли най-сетне за очевидното!? Ел команданте Чавес, светла му памет, беше до последно вярващ християнин, следовникът му Мадуро е почитател на някаква индийска секта!

Трима папи били пипали кратуната на Боци!? Нищо чудно - хората са искали да проверят като как точно функционира това ново технологично чудо - монтирана къснозрееща тиква върху човешко тяло. Освен това най-вероятно са търсили и "turn off"-бутона smile emoticon

Фразата "руски мекерета", излязла от устата на Рада Дълбоката (или Радан Стефчов за повече елегантност на изказа), определено звучи като комплимент smile emoticon

Шайката на кака Цона за няколко гранта повече не България ще продаде, ами и собствените си родители. Ама се чудя на тия, които нямат дори и втори чифт долни гащи за смяна, защо пригласят толкоз настървено...

То, че Ганьо за 26 години не направи един верен избор - дума да няма. Но сега би следвало да е много внимателен. Защото ако между САЩ и Русия изборът е като между бърбън и водка, между Русия и Турция изборът е водка или боров вазелин smile emoticon

Юлия Петровна Вревская, баронеса. А тя, милата, защо си остави костите на българска земя!? Може би заради проливите, или за някоя рубла повече!? frown emoticon Честно, мен лично ме е срам пред светлата й памет! Какво още не можете да простите на руснаците, скъпи туркофили, че с такава злоба се отнасяте към тях!?

Да вкараш в панделата някого само защото е фен на г-н Путин е повече от тъпо. Защото допускаш възможността утре да вкараш другиго, защото е фен на Република Ирландия и Джонатан Уолтърс (казвах ли ви аз, че Уолтърс е големец smile emoticon ). Друга тема е, че на тая територия би било логично най-много да са феновете на България, но това не е модно. Последният фен на България - Димитър Списаревски, завърши своя полет край Долни Пасарел точно преди 72 години без 1 месец и 3 дни...

Ехо, мравчице

Ако поне за няколко часа оставим мрачните си обиталища и погледнем чистото небе над някое красиво местенце, вероятно ще ни просветне, че прекалено наивно ограничаваме Бога до пределите на нашата малка планета.

Ако поне за няколко минути забравим суеверните си страхове от светкавици и гръмотевици, навярно ще ни дойде в главите, че Бог не е някакъв сърдит старец, който само дебне, за да ни накаже за битовите прегрешения.

Ако поне за няколко секунди пренебрегнем глупавите си боричкания за материални обеми, може би има шанс да видим, че няма по-голяма утопия от свръхчовека на Ницше и че другият, Христовият, начин за съществуване е в пъти по-хармоничен и верен от шахмата, който практикуваме.

Приятели, ХХІ век е! Вярно е, че доказано не сме от най-умните, но за 2000 години, благодарение на Господа и хора, които вървяха срещу системата на страха и стереотипите, посъбрахме някаква информация.

Земята не е плоска.

Земята е част от Слънчевата система.

Слънчевата система е част от Галактиката „Млечен път”.

Съществуват още най-малко 100 милиарда галактики, подобни на Млечния път.

Вселената е създадена с готова структура.

В структурата на Вселената има постоянно балансирано движение и постоянно закономерно преобразуване на материя.

Абсолютно всички обекти във Вселената взаимодействат помежду си.

Във Вселената всичко живо кръжи около Светлината.

Във Вселената нищо не се губи.

Във Вселената няма дори и едно излишно астероидче.

Вселената не е хаос, а Висш порядък.

Вселената не е пространство, където се води постоянна война за надмощие.

Вселената е симфония, в която Създателят е композирал и най-малката нота с Любов.

Ехо, малка военолюбива човешка мравчице, зацепваш ли за какво иде реч!? Даваш ли си сметка, че вървиш срещу Порядъка, за да наложиш безумния безпорядък на обърканите си страхове и желания. Има ли Любов в сърчицето ти, с която да взаимодействаш със себеподобните си!? Има ли Разум в главата ти, за да осъзнаеш колко погрешен е пътят ти!? Имаш ли съвест, за да си признаеш, че никой не иска да те накаже, а ти сама отлично се самонаказваш!? Каква хармония искаш да постигнеш със средствата на насилието и принудата!? Ще намериш ли най-сетне няколко свободни от консуматорски стремежи часа и ще погледнеш ли небето и звездите над някое красиво местенце!? Онзи модел, там горе, не е ли по-съвършен и от най-добрите ти практики!?

Ехо, миличка, Милост се иска, а не жертва! Милост към Творението. Милост към самата тебе. Милост към другите мравчици.

Ехо, скъпа, Земята не е плоска и ти не си центъра на Вселената. Вселената може без тебе, ти не можеш без нея.

Ехо, мравчице, Спасителят възкръсна, а ти продължаваш да се опитваш да го задържиш на кръста.

За пичовете и мутрите

Да си пич е институция. Мутра – това е диагноза.

Пичът е първият батко, който съзаклятнически ти е намигнал, когато си направил поредната си детска беля.

Мутрата е досадният тип, който по стар навик от спортното училище говори пред вашите за нуждата от ред и дисциплина.

Пичът е симпатягата от даскалото, който ще те перне зад врата на майтап, а после ще те черпи един сладолед, просто защото си му симпатичен.

Мутрата е оня гаден насилник, който те бие, където те хване, за да му дадеш стотинките си за баничка и боза.

Пичът е техничарят на футболното игрище, от когото попиваш всеки финт и никога няма да ти писне да го гледаш.

Мутрата е дърводелецът, който така ще те изсели с топката в корема, че после няма въобще и да помислиш да играеш футбол с него.

Пичът е отворкото, по когото всички каки от квартала въздишат, но не смеят да доближат, защото не им изглежда стабилен.

Мутрата е „стабилягата”, на когото се продават и впоследствие съжаляват цял живот.

Пичът винаги отстъпва мястото си на възрастната дама в автобуса с уважителното: „Заповядайте, госпожа!”.

Мутрата никога не слиза от трактора си и поради тая причина не знае що е то автобус.

Пичът е приятелят, с когото ти е приятно да удариш няколко бири, да послушаш малко рок и да си побърбориш за това-онова.

Мутрата е чалгата, от която ти бучат ушите, алкохолът-менте, от който ще се натровиш, а за диалог по-добре и дума да не става. Мутрата знае всичко и ако не му го признаеш, той ще стовари това всичко (бой, таковане и сръбска музика) върху главата ти!

Пичът е чичото, който внимателно ще спре пред пешеходната пътека и весело ще ти махне с ръка.

Мутрата е бесният състезател. Най-малкото, което можеш да очакваш от него, е да ти отнесе ръцете.

Пичът е усмихнатият дядо в парка, който, докато играе шахмат или карти, философски ще обобщи: „А бе и тия, и ония…”.

Мутрата е сърдитият дядка, на когото от „мечти” за здрава ръка и диктатура, не му остава време нито за шах, нито за карти.

Пичът е като Димитър Списаревски. Благословен калпазанин, който ще обърне масата върху главите на немските ни „съюзници”, само защото са имали неблагоразумието да не станат прави на българския химн. А после ще направи таран на „Летящата крепост” на днешните ни господари и ще плати с живота си правото на съществуване на хиляди мирни българи.

Мутрата е като Боко Тиквата. Обикновен страхливец, който, застанал на челна стойка пред световните мутри, се държи арогантно с изстрадалия ни народ.  

Разликата между пича и мутрата е като между истинското християнство и радикалния ислям. Да си пич е избор. Знаеш, че ще е трудно, знаеш, че ще грешиш, докато намериш верния път. Затова и позволяваш на другите да избират и грешат. Да си мутра е самоцел. Държиш зареден автомат в ръцете си и чакаш другия да сгреши, за да натиснеш спусъка.

Не е лесно да си пич в България. И хлябът, и кашкавалът са превзети от мутрите. То и затова в татковината ни нищо пичовско не остана. Върти се един постоянен измислен филм, миришещ на щанги, бухалки и ДС, в който нещата по правило се случват насила. И накрая сметката за цялата безумна сапунка ще я платят пичовете. Доколкото ще ги има…

      

Змията

-Пепи, Пепи, ела по-бързо! – крещи сестра ми откъм стълбището на дома ни.

Скачам и отивам.

-Какво има? – питам.

-Виж! Змия! – ужасено ми сочи тя.

Виждам. На площадката пред къщата симпатичен еднометров смок блажено спи и сънува тлъсти мишки.

-Е, и!? – озадачавам се.

-Какво да правя!? – паниката на магистър-фармацевт Калинова е по-голяма от населението на Китайската народна република.

-Ами, нищо. Чакай! Змията ще се наспи и ще си тръгне по пътя, а ти ще продължиш по твоя.

-Ужас!

-Защо ужас!? Това е най-обикновен смок и съм убеден, че не закусва с фармацевти. На всичкото отгоре не е и отровен.

-Отвратителен е!

-Напротив. Красив е. Като Божия промисъл, който го е създал. Той има своето място в природата и не ти пречи ти да имаш своето. Само че е невероятно фино и полезно същество, с което е хубаво да се съобразяваш. Трябва да си гледаш в краката и всичко ще е наред – и за тебе, и за него. Змията е като човешката душа. Настъпиш ли я – ще се опита да се защити. Подходиш ли грубо – ще я нараниш. Тръгнеш ли с нечисти помисли към нея – ще я убиеш. Действай внимателно – никога не знаеш в коя душа има отрова и в коя - не.

-Пречи ми! Не мога да си ида в градината!

-Защо да ти пречи? Прояви малко търпение, вярвай в законите на Вселената и забрави за глупавите си предубеждения. Ако беше толкова страшен, този смок нямаше да е в Червената книга на изчезващите видове. Пък и щом има змия, значи скоро ще довтаса и таралежът. А ти обичаш таралежите.

Смокът се отегчи от в общи линии безсмисления диалог, лениво се размърда и бавничко се шмугна в близката трева. Сестра ми се успокои и тръгна да полива доматите си. Аз насмешливо си помислих: „Ех, и фармацевти! Трябва да им сменят емблемата!”. А само след няколко дни в двора цъфна и таралежчето..

Всъщност те, нещата, май са по-дълбоки. Често пъти се случва човешките биологични единици да се държат с природата като нахалници, на които всичко им е позволено. И е хубаво да има повече фини същества, които да ги подсещат, че са гости, а не господари на планетата Земя. Че трябва да са по-внимателни, когато стъпват по повърхността й. Че трябва да се съобразяват с нуждите и пространствата на другите същества. Че даже в отношенията помежду си би било прекрасно да проявяват повече такт, търпение и уважение. Че, вместо тъпо и упорито да се опитваме да налагаме безумната си и ограничена воля, е по-добре да се научим да четем знаците на Вселената. Току-виж разберем, че не сме нито по-умни, нито по-красиви от змиите и престанем да ги избиваме. А това вече би било едно чудесно ново начало.