Денят на независимостта е прекрасен повод да си кажем някои
неприятни неща. Празникът задължава.
Големият проблем на Мизия, Тракия и Македония е, че от
хубав, добър, порядъчен ХРИСТИЯНСКИ български народ се превърнахме или ни
превърнаха (все тая) в невярващо стадо от завършени егоисти.
Чия е вината? Глупав въпрос, който няма да доведе до
измъкване от тресавището.
А тя, рецептата за благоденствието, е много проста. Прошката
е универсален вселенски механизъм, който изчиства прегрешенията на миналото,
изгражда положителен път в настоящето и дава надежда за бъдещето. Прошката
обаче върви хваната под ръчичка с Покаянието...
10 ноември 1989 година или някъде там.
Комунистите:
- Покайваме се за съгрешенията си! Простете ни!
Всички останали:
- Прощаваме ви! Повече не правете така! Свестните неща –
дайте заедно да ги запазим, глупостите – дайте заедно да поправим!
Несбъдната утопия. 22 септември 2017 година. На власт в
България е мафията, а хубавият, добър, порядъчен български народ си е все така
невярващо стадо от завършени егоисти. Пропуснах ХРИСТИЯНСКИ пред български,
забелязахте ли!?
Покайвам се, че ви развалих настроението в Деня на
независимостта! Простете ми! Честит празник, съотечественици!