Системата на „умните” и „красивите”

Системата е канибал, който се храни с хора. Първо изсмуква душите и сърцата им, а после прави каквото си иска с телата им – или ги превръща в послушни роботчета, или простичко ги изхвърля на боклука.

Системата иска да забравиш кой си и откъде идваш. Иска да забравиш родителите си. Иска да забравиш родината си. Иска да забравиш Истината, Любовта и Милосърдието. Иска да предадеш приятелите си. Иска да избягаш от същността си, за да може в опразнената ти от разумно съдържание обособеност да настани себе си и своята порочна посредственост.

Системата няма философия. Тя е първосигнален инстинкт за доминация на откачени нероновци, които поради липсата на други таланти с кръв и сила налагат безпределното си безумие. Подкрепят ги гладни за привилегии комплексари и жадни за хляб и зрелища глупаци.

Всъщност никой не е създал Системата, тя е отражение на човешкото безсилие, което се подиграва на знанието и интелекта, за да угоди на чалгата и примитивния битовизъм.       

Системата това си ти, когато се погледнеш в огледалото и видиш, че вече нямаш свои чувства и мисли. Че дори суетните потребности на биологичната единица в тебе отдавна не ти носят наслада. Че си само едно програмирано елементче от машината на Системата, което желае и действа като самата нея.

Има само една реална алтернатива на Системата и това е Иисус Христос. Но ти винаги си предпочитал Антоанета Цонева…

18 години едни и същи групи за натиск, които по нищо не се отличават от шпиц-командите на Хитлер или комсомолците на чичко Георги Димитров, налагат мирогледа  си в България. Този мироглед, разбира се, не е нещо повече от механично папагалско повтаряне на „идеите” на Системата и стриктно изпълняване на заповедите на виртуалните й господари. Но неистовото подскачане, шумът на вувузелите и различните форми на насилие компенсират липсата на интелектуално съдържание. Резултатът!? Материалният живот на мнозинството българи не се подобри, а духовното опростачване достигна до невиждани по тези земи „висоти”.

Първата жертва на тия юнаци беше неособено умният, но за сметка на това честен и почтен Виденов, а след него на преследване са подложени всички прояви на мъничко трезв разум в родината. Бог прощава, „умните” и „красивите” – не. Целта е ясна – ние, „грозните” и „простите”, да се откажем от последните искрици мъждукащ интелект в главите си и да заприличаме на тях. Да надуем вувузелите, да заподскачаме, да закрещим и да се поклоним на догмите на Системата, която всъщност не понасяме. От умерен и мъдър народ да се превърнем в разпасано стадо идиоти, които да забравят откъде идват и да загубят представа накъде отиват. А после!? После – нищо, след като й позволим да изсмуче душите ни, Системата ще абсорбира и телата ни. Тя е канибал. Яде всичко човешко, за да може да съществува.

Ах, този толкова „лош” национализъм

Не обичам гнева, а вчера се разгневих. Една брутална гавра с Апостола на свободата Васил Левски удобно се настани на страниците на списанието, в което работя, и нервната ми система изпуши. Крещях, вилнях, беснях и накрая отстъпих. Защото работя със свестни хора, защото се съобразих с високото кръвно налягане на колегите, защото често пъти и аз не съм нещо повече от женски полов орган.

Драги немци, скъпи американци, мили съветски хора, извинявайте за незаслужените упреци, които често ви отправям! Вие не сте виновни, че на тая територия живеят хора, които обичат робството. Вие не сте виновни, че те всячески се опитват да угодят на безумните си господари. Вие не сте виновни, че те са готови да се откажат от личното си достойнство, само и само за да поддържат високия си битов стандарт. Идеята „България” им тежи. Те са готови да я хвърлят на боклука. Днес удрят Левски, утре ще ударят и Христос. Ще нахлупят чалмите и фереджетата, така както лесно нахлузиха кришнарските тоги и отличителните одежди на сектата на Муун. Ей тъй, за петте лева и за екскурзийките в чужбина, за да бъцкат спокойно вечер салатка и да пийват грозданка пред плазмения телевизор, докато развиват фалшивите си отношения с още по-фалшивите хора, които ги заобикалят.

Нямам вече сили. Дълги години бях „лошият комунист”, защото ви се противопоставях, когато рушахте основите на материална България – армията, здравеопазването, образованието. Вчера станах „лошия националист”, защото ви се опънах в опита да ударите по един от символите на духовна България – Левски. Дали утре ще ме наречете „фашист” ми е все тая – колкото повече остарявам, толкова повече свиквам с различните епитети, а и не мисля, че точно аз съм от кой знае какво значение. Навремето, когато в иначе глупавата пионерска организация предложих отрядът ни да се казва „Георги Бенковски”, класният ме срази с аргумента, че той нямал заслуги към партията. Днес мога единствено да кажа – и слава Богу, че е нямал. И слава Богу, че стара мама ме водеше за ръчичка в църквата, учеше ме как да си запаля свещичка, а после кротко ми обясняваше, че има и друга Истина, Истинска, която се различава от тяхната. И слава Богу, че я има.

Преди петнайсет години отец Димитър от малката църквичка „Свети Николай Чудотворец” до столичния хотел „Рила” ми каза най-хубавите думи – „Момче, до така наречената промяна в този храм влизаше само един човек със зелена униформа и това беше твоят баща!”. И колкото и да е лично и интимно, ще го кажа – разплаках се и веднага си спомних за хилядите разговори с татко, за тоновете официална и апокрифна историческа литература, които се трупаха на рафтовете вкъщи, за идеята, че България е имало преди „комунистите” и ще я има след тях, че България е имало преди „демократите” и ще я има след тях, че България е имало преди нас и ще я има след нас. Че и да унищожите тази България – има още най-малкото две актуално съществуващи Български държави. Че да унищожите и тях – ще се появят нови. Защото такъв е Българският ген – на строители. На скромни войници, които могат да я карат на хляб и вода, но никога няма да загубят чувството си за градеж и хармония.   

Страстна седмица

Любовта и Доброто за нас са противоестествени.

Христос ни хранеше безплатно. Предадохме Го за пари.

Той беше от Бога. Осъдихме Го за богохулство.

Той изцеряваше всичките ни рани. Бихме Го.

Той ни обещаваше вечен живот. Убихме Го.

Отрекохме Го, за да угодим на насилието и насилниците.

Подиграхме се на думите и делата Му, защото се страхувахме за фарисейското си его.

Решихме набързо да се отървем от Него и да продължим по старите пътища на житейската си алчност.

Чие Възкресение празнуваме тогава с подути от лапад и коприва стомаси!?

Могат ли лападът и копривата да измият срама на престъплението, което извършихме и продължаваме да вършим!?

Могат ли восъчните свещи да заменят Светлината, която погубихме!?

Могат ли лицемерните пози и фалшиво изписаната печал по лицата да прикрият глупостта и безсърдечието ни!?  

Може ли всяка година, всеки ден, всяка минута да разпъваме Христос в себе си, а после, обладани от мистично суеверие, да очакваме чудото!?

Това Възкресение не е за нас. То е за другите, които ще дойдат след нас.

То е за тия, които няма да предават приятелите си за пари.

То е за тия, които ще помагат безкористно на ближните си.

То е за тия, които няма да отвръщат лица от болката на страдащите.

То е за тия, които смело ще вървят против насилието и насилниците.

То е за тия, които няма да търгуват с душите и сърцата си.

То е за тия, които ще умеят да прощават

То е за тия, които няма да съдят себеподобните си.

То е за тия, които ще дават път на Любовта и Доброто в човешката си същност.

То ще е за гладните и жадните за справедливост, а не за ненаситните на черен хайвер, Хавайски острови и привилегии.

То ще е за чувствителните миротворци, а не за бруталните военолюбци.

То ще е за кротките и търпеливи съзидатели на хармония и красота, а не за вечно бързащите разрушители.

Този свят е убиец на мечти. Да бъде Мечтата!

В този свят всичко хубаво се счита за утопия. Да бъде Утопията!

Този свят е стар, злобен и уморен. Да бъде Възкресението! Да бъде новото начало!

В този свят няма място за Христос. Да бъде Божието царство!