Разни такива нещица

Преди няколко дни българинът Атанас Скатов отново покори Еверест. Родните медии отразиха това достойно постижение все едно нашенецът беше отишъл до Мальовица за боровинки. Ясно – добрата новина не е новина, трябва да има яко нещастие, ужас и омраза, за да се плаши народът и да не вдига глава към острата сабя на батя си Боци. Но друго някак си ме гложди повече – ами да, в съвременния материалистичен и технологичен свят изкачванията на Еверест действително станаха по-лесни и евтини от разходка в Борисовата градина. И не само те. Човешкото същество дотолкова наблегна на развитието си като материална единица, че наистина прекалено много неща вече изглеждат лесни и евтини. Да обиколиш земното кълбо за 1 ден – никакъв проблем! Намери евтините авиокомпании, направи си план, отдели малко кинти (дори и българска заплата би била достатъчна) и обикаляй. Да вдигнеш 300 кила от лежанка – никакъв проблем! Открий подходящите стимуланти, зоби яко, тренирай и накрая ще ги вдигнеш. Да пробягаш 100 метра под 9 секунди – е, това вече е детинска игра, само трябва да финтираш допинг ченгетата. Да скачаш с бънджи или парашут, да се возиш на яхта, да се разкрасиш или подмладиш – ама за какво изобщо иде реч, вади кинтите и го прави! Животът е толкова прекрасен, всичко е толкова евтино и достъпно, всичко е толкова постижимо, че от цялата тази хубост и красота хората се чувстват... самотни и отчаяни! Хахаха, парадоксът на новото време – имаш всичко, а ти се ще да нямаш нищо!    

Преди време питах моя близка каква е разликата между този и онзи мобилен телефон, при положение че все са мобилни телефони. Разликата била в екстрите. С единия можело да си снимаш гъза и да го пуснеш в сурат-тефтеря, а с другия можело да си снимаш сурат-тефтеря и да си го споделиш на гъза. Без излишни думи, а то в случая всички думи ще са излишни – важното е споделяне да има, за да бягаме от самотата. Но тя, темата за отчуждението на едноизмерния хомо консуменс, е толкова добре развита от чичко Маркузе, че едва ли си струва точно аз да философствам над нея. Намерете си книжките и ги четете – информацията се яде винаги в суров вид, претоплянето или тълкуването влияят зле на вашите мозъчни функции!

Задълбаването единствено и само в материята и опитът материята да бъде обяснена единствено и само чрез материята не само че не правят никого на тази злощастна планета щастлив, но и са глупави. То вероятно и динозаврите са се чувствали всесилни (а те материя даже в излишък са имали), докато някаква елементарна промяна в климатичните условия не ги и е превърнала в шепа кокали. Добре е, докато търсим най-малката микрочастица материя, която уж трябвало да споява всички частици във Вселената, да се замислим, че може би такава няма. Че материята се крепи от дух - както в пространството на микрочастиците, така и в реалността на галактиките. Че всички взаимодействия, чрез които работи Вселената, са взаимодействия на привличане. Че всеки динозавър сам по себе си, колкото и да е бил материално силен, сега не е нищо повече от експонат в музей.

Спорихме с мой руски приятел какво е човекът - венец на творението или грешка на природата? Нито той, нито аз, нито един куп други хора дадохме смислен отговор. По-скоро у мен се завъртя такава идея, че съвременното човешко същество е нещо заблудено, което е сбъркало пътя си, но има своя шанс да го намери отново. Ако продължи по сокаците на животинското си усъвършенстване – то ще последва съдбата на динозаврите. Ако тръгне по дългия и труден път на духовното си съзряване – то вероятно ще постигне щастие и в материята. Не бива да забравяме - на Земята освен Хитлер е живял и Моцарт.     

In Rock

Тая работа с плановете никога не е била по мен. Мисля едно, върша второ, а накрая излиза пето, седмо и единадесето.

Планът ми за вчера едва ли е стигал по-далече от игрището и лекото футболче за тонус и добро настроение. Благодарение на моите прекрасни приятели от терена отидох на концерта на „Пърпъл”. Нерде Горна Диканя, нерде Долно Нанагорнище! С тая разлика, че тонусът и доброто настроение не само че не пострадаха, но и хвръкнаха със сума ти децибели в правилната посока. Логично обяснение!? Нямам. В такива моменти разсъжденията ми приключват с класическото „Ами то така се получи”.

Защо обичам рока!? Навярно това е моят ритъм или нещо такова. Но всъщност не знам – просто така се получи.

Защо съм левскар!? Тоя избор съм го направил в толкова несъзнателна възраст, че едва ли имам и смътни спомени. Не знам. Така се получи.

Виж, за „Ливърпул” и „Флойд” мога да обясня. Има песен на „Флойд”, в която е вплетен химнът на „Ливърпул”. Ама дали заради песента съм фен на отбора, или заради отбора съм фен на песента – не знам. Така се получи.

Често пъти ме упрекват, че съм едновременно социалист и демократ. Как да им отговоря!? Примерно социалист съм (ама така, както аз го разбирам, а не както се опитваха да ме накарат да го разбера), защото гледката на бедни, гладни, болни и бездомни хора ме потиска. Иска ми се да те получат помощ отнякъде. От друга страна съм демократ (ама така, както аз разбирам демокрацията, а не както искат да ме накарат да я разбера), защото на никого не бива да му бъде натрапван чужд избор и да му се отнема неговият собствен. Така ги мисля нещата. Но на практика не знам. Просто така се получи. Това ми диктува сърцето.

Правил съм хиляди грехове и грешки. Защо!? Анализирал съм ги. Повтарял съм ги. Подесетвал и похилядвал даже. И накрая в себеобясненията си май винаги се оказвам някъде на ръба на „Ами то така се получи”.

Е, понякога, просто по случайност, съм постъпвал и добре. Ама то е, защото така се получи. И изобщо – писнало ми е да планирам, а още повече ми е писнало да ме планират. Предпочитам моето си „Ами то така се получи” и нека бъде рок.

Събуждам се днес. Вратът ми схванат. Гърлото прегракнало. В главата ми рок. На душата ми леко. Чичко Гилън добре се погрижи за мен!

Пия двойна доза кафе, изсмуквам няколко бързи фаса – да се настроя за „труд и бой”, дето се вика. Отварям няколко сайта – да се информирам, както има една дума. А там – човешки драми и трагедии, „еврогейвизионни” неволи и други простотии. Що ли ги отварям изобщо, като знам, че журналистиката отдавна си е отишла от тях – ако въобще някога я е имало. Във всяка нормална страна, където хората слушат предимно рок, човешките драми и трагедии са лично и интимно нещо, с което е направо незаконно да се спекулира. За тупаните и чалгарите от „Пик” и „Блиц” това е човешко месо, с което засищат канибалските си инстинкти. Във всяка нормална страна, където журналистите слушат рок, се гони до дупка властта, която да решава проблемите на хората. Родните чалгари и тупани гонят властта, за да я целуват по дупките и да си решават собствените проблеми. Във всяка нормална страна един концерт, събрал над десет хиляди души, би бил отразен поне с няколко изречения. Чалгарите и тупаните мълчат – ни е чалга, та да я слушат, ни е тупан, та да го целуват. 

Е, почти успях да се ядосам. То почти така се получи. Ама добрият стар рок набързо вразуми посъбудилите ми се две мозъчни гънки – я гаси бързо компа, я стига бачкане за днес, тъй или иначе ще си неработоспособен, я ходи дръпни две бири с приятел и му разкажи за вчера, абе я „Смок на дървото”... Дай си един ден и се накефи, че вчера така се получи.      

Подемос

„Да променим средата, за да се подобрят хората, или да променим хората, за да подобрим средата” – попита се датският принц Хамлет в очакване Тръмп и Ким Чен Ун да сложат финална точка на човешката история и убеден, че „негово височество” човекът не е нещо повече от завършен егоист и кръгъл идиот.

Пазарната среда е функция на пазарния човек, обладан от „величието” на пазарните принципи. А пазарните принципи не са нищо друго освен победа на егоизма и търгашеството в човешките взаимоотношения.

Пазарните принципи в образованието водят до невежество.

Пазарните принципи в здравеопазването водят до страдание.

Пазарните принципи в политиките към хората в неравностойно положение водят до мизерия.

Пазарните принципи в системите за сигурност водят до мафия.

Пазарните принципи в обществото водят до отчуждение.

„Да променим средата, за да се подобрят хората, или да променим хората, за да подобрим средата” – попита се датският принц Хамлет и прегърна Офелия.

Социализъм преди Христа няма. Дотогава пазарните принципи не просто са даденост – те нямат и алтернатива. Хората очакват месия, който ще промени средата с магическа пръчка, тук и сега, веднъж и завинаги. А Иисус Христос нищо не променя. Но поради огромната си Любов ни показва как сами да постигнем промяната. Първо в нас самите, а после и в средата. Бавно и постепенно. И вече две хиляди години върви заедно с нас в Промяната. Въпросът е дали ние искаме да вървим с Него...

Социалната среда е функция на социалния човек, скромно приел социалните принципи. А социалните принципи не са нищо друго освен победа НАД егоизма и търгашеството в човешките взаимоотношения.

Социалните принципи в образованието са знание.

Социалните принципи в здравеопазването са здраве.

Социалните принципи в политиките към хората в неравностойно положение са солидарност.

Социалните принципи в системите за сигурност са сигурност.

Социалните принципи в обществото са Любов.

„Ясно!” – каза си датският принц Хамлет, заживя щастливо с Офелия и прати Тръмп и Ким Чен Ун на творческа визита и обучение в Пловдив.

Клоунът

Клоунът

е рицар

без доспехи.

Господарите

страхуват се

от него.

Безумно сам,

наметнал

чужда

дреха,

препуска

Дон Кихот

във царството

на бесовете.

Съвсем обикновен фашизъм

Делението на ляво и дясно идва от Френската революция. Тогава в парламента отдясно сядат тия с пастите, а отляво борещите се за хляб. Така е и до днес. Въпросът е кой първи ще се докопа до гилотината...

Откакто свят светува тия с пастите смятат, че борещите се за хляб са нисши същества, които не отговарят на „висшите” им стремежи. Така е и до днес. Въпреки че на няколко пъти борещите се за хляб първи се докопаха до гилотината. Което, разбира се, не помогна особено нито на тях, нито на всемирното човечество.

Лявото и дясното не са политически мит. Те са вечната битка между свободата, равенството и братството и самозваните „свръхчовеци”, обладани от беса на манията за величие, които делят хората на висши и нисши.

По време на Гражданската война в САЩ отляво стои Линкълн. Той твърди, че негрите също са хора и не бива да бъдат държани в робство. Отдясно настояват на обратното. Слава Богу, губят. Лошото е, че не се признават за победени...

По време на Втората световна война десните пасти агитират, че евреите, славяните, циганите и изобщо всички, които не желаят да бъдат свръхчовеци и да ядат пасти, не са хора. Бяха необходими милиони жертви, за да бъдат разубедени. Временно...

В различни времена и до наши дни дясното създава догми, че различни групи хора не са хора - жените, бедните, малоимотните, различните, умните, просветените, физически и психически неравностойните. И яде бой, рано или късно. Защото свободата, равенството и братството имат Божествен произход, а неговите теории най-често са безумни бълнувания на обикновени психопати.

След дългогодишни плювания по лявото на 4 май 2017 година в милата ни България на власт се възкачи крайно дясното. Първо ще започнат от хората с увреждания, после най-вероятно ще погнат циганите, след това ще дойде ред на социалистите, демократите, комунистите, хората, които носят очила, хората, които не носят очила, пияниците, трезвениците, хората с домашни любимци, хората без домашни любимци, феновете на футбола, любителите на художествената гимнастика, художниците, артистите, стругарите, планинарите, хората, ползващи ютия, и тия, които ходят негладени, сюрреалистите, импресионистите, оптимистите... Абе все ще намерят за нещо да се заядат, за да оправдаят тормоза, който ще упражняват. Накрая, естествено, ще се провалят. Но жална ни майка, докато това се случи...

4 май 2017 година. Тъжен ден за България, в който нямаме право да мълчим. Особено тия, на които сърцето ни бие отляво, особено тия, които имаме червена кръв, особено тия, които ядем хляб и не мечтаем за пасти, особено тия, които вярваме, че идеята на Дякона за чиста и свята република не е утопия! Замълчим ли – губим битката без бой! Изкрещим ли – това ще е началото на тяхното поражение! Лявото винаги побеждава – просто хлябът е по-полезен от пастите...