вторник, 29 март 2011 г.

За войниците и войната


„Мужчины на земле всегда солдаты,
но всем сдавать оружие
когда-то…”

Иван Чернышов

Това са стихове на един голям съвременен руски поет. Вярвам, че не се нуждаят от превод. Въпрос на желание е да влезеш в смисъла им и да ги усетиш.

Войната е начин на живот. Воюваме от малки. Воюваме буквално и преносно. Било то за себедоказване, било за себеизразяване или се бием просто защото се бием, както казва Портос от „Тримата мускетари”. От битки не ни остава време да преценим цената на победите и горчилката на загубите. Караме го механично. По инерция. Накрая само броим жертвите. За едната статистика.

Войната е нашата философия. Воюваме за всичко и постигаме нищо. Воюваме, за да случваме неща, които така или иначе ни се случват по естествен път. Воюваме. Накрая сдаваме оръжието и правим все една и съща тъжна равносметка. Воювали сме безсмислено, спечелили сме безсмислени победи, страдали сме за безсмислени поражения.

Войната – това са раните, които нанасяме и раните, които получаваме. Мечтите ни обикновено си остават непостигнати. Какъв е смисълът да бъдем войници тогава?
Ако погледнем като индивидуалности – никакъв. Всяка индивидуалност би признала, че е глупаво да постигаш насила неща, които така или иначе ще те стигнат. А да воюваш за другите и да печелиш победи за тях? Звучи благородно и красиво. Но те, другите, дали имат нужда от победите, които им подаряваш?

Малко песимистично се получи, а!? Все едно го изрича войник, който има намерение да сдаде оръжието. А може би вече го е сдал!? Или пък просто не искам да бъда войник!? А може би никога не съм бил!? Или се съмнявам в изхода от поредната битка!? Не знам. Просто се чудя дали има някакъв друг път, различен от войната, по който спокойно да постигна мечтите си.

четвъртък, 24 март 2011 г.

Помогни на Япония, помогни и на себе си


           Изтичането на радиоактивни частици от Фукушима продължава. Вече изобщо не съм сигурен дали положението е под контрол. От чешмите в Токио протече радиоактивна вода. Концентрацията на радиоактивен йод в морето до Фукушима надвишава 147 пъти нормата. Радиоактивни частици бяха засечени над Исландия. Франция се готви да посреща радиоактивен облак. Май прекалено много радиоактивни неща се събраха накуп. Вярно все безопасни, но то така ни убеждаваха и „другарчетата” по времето на Чернобилската катастрофа. После се оправдаваха гузно, а двама от тях даже и дранголника посетиха.
            Ситуацията с Фукушима очевидно е повече от сериозна. Всякакъв опит са скриване на информация и за небрежно поведение вече отива в графата „Престъпление срещу човечеството”.  Френски учени открито говорят, че може да се стигне до бедствие от мащабите на Чернобил. Американски представители остро призовават за повече, по-подробна и по-надеждна информация по случая. Целият свят е под напрежение. Очевидно и темата за войната в Либия не можа да отклони общественото внимание от действително най-важното и тревожно събитие в момента. Все повече си задавам въпроса какви мерки може да предприеме обикновения човек, за да съхрани здравето си в подобен момент и все повече съжалявам, че като ученик с лека ръка отхвърлях знанията на физиката, химията и биологията.
Въпреки че съм откровен лаик в областта на ядрената физика, ми се струва че най-спешното в момента е да се спре радиационното изтичане, откъдето и да идва то. Руснаците навремето бетонираха авариралия реактор, може би е редно и японците да сторят същото.
Безусловно най-важното нещо обаче е да се помогне на японския народ. Те са горди и достойни хора и вероятно желаят да се справят сами с проблема, но е добре да преценят от какво имат нужда и да го поискат от света. Въпрос на човещина е да се помогне. Дори малка България може да помогне – поне 1 милион души спокойно могат да се евакуират на наша територия, да не говорим, че имаме възможност да изпратим солидни количества бутилирана вода, храни и други неща от първа необходимост.
Останалото е въпрос и на късмет. Последствията могат да са и много сериозни, и пренебрежимо малки. Всичко зависи от мащаба на кризата. Моля се на Господ всичко да завърши благополучно както за Япония, така и за света.   

вторник, 22 март 2011 г.

Информация, повече информация

             „Радиацията около АЕЦ "Фукушима" 1600 пъти над нормата”, "Отново дим над централата във Фукушима", „Откриха радиационно замърсяване на морето край Фукушима”… Това са само част от заглавията днес в по-големите информационни сайтове. Тези тревожни вести обаче като цяло са съпроводени с оптимистичното „Всичко е под контрол и няма място за притеснение”. 
           Спокойствието и хладнокръвието в такива ситуации са задължителни.  Цял свят вижда, че японците самопожертвователно се борят с кризата. Въпросът е дали светът е наясно с истинските мащаби на трагедията. Информацията по случая е доста оскъдна, а и определено е противоречива. Самото човечество като че ли още не е готово да реагира адекватно при ядрена криза. Горчивият опит от Чернобил се потвърждава и днес. Най-лесното, когато не знаеш какво да правиш, е да се самоуспокояваш. И като повечето лесни неща, това е и най-пагубното. 
          Очевидно е, че Фукушима не е Чернобил. Ситуацията е много по-овладяна, а и самият инцидент е от по-ниска степен. Следователно възможностите за реакция и за избягване на нежеланите последствия са много по-големи. Вярно е, че България е далече. Но съвсем не са далече САЩ, Русия и Китай – все многомилионни държави. Да не говорим за самата Япония – най-гъсто населената страна в света. Не ми се мисли, ако събитията излязат извън контрол! Толкова ли е сложно тогава да се събере екип от международни специалисти в областта на ядрената енергетика и последствията от нея, който трезво да направи анализ на кризата и стратегия за излизане от нея, така че всеки един човек на планетата да знае какви мерки евентуално може да предприеме за собствената си безопасност.   
               Най-глупавото при подобна криза е да се крие информация. Това беше голямата грешка на руснаците преди 25 години. Защото с овладяването на аварията в Чернобил те се справиха повече от добре. По руски, с цената на хиляди жертви, те буквално за десет дни успяха да поставят авариралия реактор в бетонен саркофаг и да предотвратят разпространението на радиация в Европа. Ако не беше неадекватното замазване на положението, най-вероятно много от негативните последствия щяха да бъдат избегнати. Неприятно, но факт – ядрена катастрофа не може да се скрие и колкото по-бързо проблемът стане публично достояние, толкова повече се увеличават шансовете за оцеляване на обикновените хора.

неделя, 20 март 2011 г.

Гледай Либия, мисли за Япония


             Поредната безсмислена война. Цял живот ще се чудя защо трябва да се дават жертви при положение, че с обикновен 5-минутен разговор може да се изгладят всички противоречия. И цял живот ще си остана кварталното хипи, което се обявява против всяка война. Друг е въпросът, че чичко Кадафи изобщо не ми е симпатичен, а и никога няма да забравя престъпната му агресия срещу нашите медици. Ако проблемът е същият този чичка, аз не мога да разбера защо е нужна цялата тази акция, при която най-вероятно ще пострадат само невинни хорица. Има толкова добри специализирани служби по света. Убеден съм, че десет човека от ЦРУ ще свършат по-добра работа, ще заловят тиранина и въпросът ще приключи. Тези безумни военни действия ще доведат единствено до повече страдание.
            Та в този смисъл започнах да се питам и за причините на тази в общи линии предрешена война. Едва ли някой вярва, че Либия може да издържи повече от една седмица на военните удари. Ситуацията е малко в стил на умряло куче нож вадя.
На акъла ми дойдоха веднага пет-шест версии:
1.Спасяване на либийския народ от диктатора.
2.Петрол.
3.Ново преразпределение на силите в Арабския свят.
4.Изпробване на нова военна техника.
5.Борба за надмощие на селскостопанските пазари с основна цел да се предотврати износът на либийски портокали.
И т.н., и т.н. Мога два дена да си измислям разни глупости и да си ги щракам на клавиатурата. Само че като дипломиран PR-спец, макар и непрактикуващ, си имам своя версия и тя е най-страшната. Войната в Либия може да се окаже удобен ход, с който да се прикрият истинските измерения на ядрената криза в Япония. Вече във всички български информационни потоци темата за Либия е номер1. Не е случайно, че в основата на операцията са Франция и Великобритания. Русия също, макар и косвено, подкрепи военните действия. Както и да погледнем – това са трите европейски държави, които са лидери в областта на ядрената енергетика. Учудващо е, че САЩ не проявиха присъщия си ентусиазъм и до последно се дърпаха. Учудващо, ама не съвсем. Все пак американците с право се опасяват от събитията в японската централа. Появи се информация, че радиоактивни частици са стигнали до Калифорния!!!
            Кадафи е всепризнат сатрап, но той е частица с локално влияние. Частиците от Фукушима могат да променят екологичното и биологично равновесие в целия свят. Искрено се надявам да съм лош пророк и опасенията и съмненията ми да се окажат неоснователни.  

сряда, 16 март 2011 г.

Има ли ядрен проблем в Япония?

Спомням си много добре трагедията в Чернобил. Играех си нещо и дядо ми ме извика. Като всяка стара контра той слушаше западните радиостанции и оттам черпеше от извора на най-голямата световна сила – информацията. Човекът набързо ми обясни, че не трябва много – много да се щурам навън, забрани ми да късам зелени джанки и ред други неща. Аз естествено се разсърдих - винаги се сърдя, когато някой мисли нещо за мое добро и ми го налага със забрани.
Много добре си спомням, че в първите дни след трагедията по официалните ни тогава медии не излизаше никаква информация. За сметка на това на първи май, няколко дни по-късно, всички трябваше да излязат на манифестация, а една култова директорка на известна столична гимназия, сега първа „демократка”, изпрати учениците на бригада. Спомням си и бодрите гласове на някои учени, които ни убеждаваха, че „опасност за здравето на хората не съществува”.
            Сещам се за тия събития покрай трагедията в Япония. Съчувствам искрено на този достоен и трудолюбив народ. Но някак си в мен се пораждат едни съмнения за прикриване на информация. Има ли реална опасност или няма? Какво всъщност се е случило с тези горящи в момента ядрени реактори? Има ли ядрена катастрофа или няма? Какви са мащабите на изтичащата радиация? Кога точно е започнала да изтича тази радиация? Защо вчера японският премиер реагира остро към шефовете на конкретната енергийна компания, а нашите лидери отново ни успокояват със звучното „няма страшно”? Бягат ли хората от Япония? В крайна сметка защо не проявим човещина и не приютим колкото можем пострадали? В главата ми идват поне още десет такива въпроса, които си висят в пространството без отговор.   
            Американците имат една много готина фраза „Кажеш ли, че има проблем, то ти вече си направил първата крачка към неговото решаване!”. Хайде този път да ги послушаме – в интерес е на цялото човечество.

неделя, 13 март 2011 г.

Реквиеми


Реквиеми.
Самосъжаления.
Животът ми
тече си,
някак си
без мене.
Душата
ми се клати
в теории и
трактати.
Не споря
с вас, мечти
от злато.
Напред,
сега,
към
южните
пасати.