Русия!

Третата Българска държава се роди след победата на Русия в Руско-турската война /1877-1878/. Десетки хиляди руски войници оставиха костите си по родните чукари и платиха цената за свободата ни. Това е безусловният факт. На някои патриоти може и да не им изнася, но проблемът си е техен. Да си бяха организирали по-добре Априлското въстание, а не панически да хващат горите при първата трудност и да оставят невинното население на произвола на съдбата. Ако искаш свобода, слагаш си главата в торбата и плащаш сам цената й, а не предизвкваш касапница на мирно население с цел да събудиш състрадание.
Странна е тази българска традиция да се казва на черното бяло и на бялото черно. Или може би някой друг ни казва какво да казваме. Защото е налудничаво да предпочетеш България след Берлинския конгрес вместо България след Сан Стефано. В най-новата ни история, с изключение на Съединението и управлението на Стефан Стамболов, когато сме с руснаците сме във възход, когато сме против тях го докарваме до кривата круша. В двете световни войни играхме срещу руснаците и постигнахме две национални катастрофи. От народ с претенции да бъде велика сила се превърнахме в мижитурки, които зависят от благоволението на чужди сили.
Казват, че Русия е империя и се води от империалистическите си интереси. Възможно е. Но Русия никога не се е отнасяла с България като с колония, защото Русия никога не е имала нужда от такава колония. Ако искаш да поробиш някого ти никога няма да му дадеш в ръцете най-съвременните технологии и оръжия, които владееш, защото може да ги използва срещу тебе. Напротив ще се стремиш да го направиш напълно зависим от собственото ти благоволение. Ще му отнемеш възможността сам да прави пари, за да зависи от твоите пари, ще му отнемеш възможността сам да си произвежда хляб, за да зависи от залците, които ти ще му подхвърляш, ще му отнемеш възможността да се образова, за да зависи от прищявките на твоя мозък. По пътя на тая логика идват въпросите. Кой ни помогна да си построим атомна централа и кой ни накара да я затворим? Кой ни въоръжаваше с най-модерно оръжие и кой ни пробутва изгнили корита от средата на седемдесетте години на миналия век? Кой щедро отваряше пазарите си за нашите зеленчуци, лекарства, цигари, алкохол и кой ни слага квоти дори и на въздуха? Има стотици такива въпроси. А отговорът е един и същ. Русия ни помагаше да станем хора. Европа ни направи роби. Европейските мечти винаги са ни стрували скъпо. В Европа ние нямаме приятели и така наречените европейци обикновено ни делят, за да ни владеят. В момента ние имаме много по-голяма изгода от един съюз с Русия, отколкото от глупавото ни членство в Евросъюза. Не става дума за емоции, а за чист келепир. Нашата съседка Турция реализира обмен на стоки и услуги с Русия за над 20 милиарда евро и почти не усеща ефектите на световната криза. На нас ни стига и половината от тази цифра, за да закрепим положението.
Двайсет години разни посредствени хорица от сорта на лицето Костов и пожарникаря Бойко се опитват да ме накарат да намразя Русия и руснаците и да заобичам европейските ни господари. Скъпи комплексари и предатели, тая работа няма как да стане. Русия и братушките са ми на сърцето, а за европейците и пикливите им пари ми дреме на оная...шапка!

Добрата стара Англия

От умен човек можеш да научиш много. От умен народ още повече. А от англичаните можеш да научиш всичко за материята, защото те така или иначе знаят, че духът е толкова всеобхватен, че не подлежи на глупави обяснения.

            Навремето една ябълка секна съня на сър Исак Нютон и роди най-важния физически закон. Колкото и да пърхаме с ръце, гравитацията ще ни държи на земята и единственото, което можем да направим, е да стъпваме здраво и да се опитваме да бъдем свестни човешки същества. Летенето е за птиците, защото те имат кухи кости и още по-кухи мозъци.

            Добрата стара Англия прави нещата с разум. Затова е велика сила, въпреки че е среден по големина остров. Оказва се, че размерът няма значение. Преди години Слънцето не успяваше да залезе в границите на Британската империя. Рецептата на този огромен успех е проста – практичност, издържливост и никакво излишно перчене. Англичаните никога не са  отивали никъде, за да покоряват и превъзпитават. Те отиват навсякъде, за да използват. Звучи  цинично, но поне не е лицемерно. А и няма Света инквизиция, което е добре дошло за колонизираното население.

            Англичаните измислиха и капитализма, и социализма. Други взеха  идеите им и ги опропастиха.

            Целта на английския капитализъм е проста – да се печелят пари. Без гръмки обещания, без излишни приказки за „социалната” същност на пазарната икономика. Адам Смит е наблюдавал практиката и не си е давал труда да я изопачава. Капитализмът превърна Британия във водеща индустриална сила и изпълни целта си.

            Целта на английския социализъм е още по-проста – дом и работа за всеки, образование и  медицинско обслужване за всички. Няма партия, „винаги готов” и „сияйни висини”. Добрият стар Робърт Оуен, без излишни писания, извади  пари  от  джоба си, създаде комуни и многи преди френските утописти и Карл Маркс доказа, че социализмът е възможен, стига да има кой да го спонсорира. Английският социализъм също изпълни задачите си. В момента Великобритания е една от най-социалните страни в Европа. А качеството на здравеопазването и образованието е такова, че другите напреднали страни могат само да мечтаят.

            Английският капитализъм и английският социализъм никога не са си пречели. Защото винаги са служили на една и съща кауза – английския национален интерес. А английският национален интерес е същността на английския национализъм. Няма „Мила родино”, няма издигане на националното знаме, няма всекидневно маршируване, няма вечна вярност към родината. В  мирни времена родината не е по-важна от съботния  мач. В тежки времена родината е всичко. Когато Чърчил изревава великата си фраза „Обещавам ви кръв, пот, сълзи и победа”,  няма англичанин, който да не  приема със сърцето си тези сурови думи. И както винаги те побеждават. Защото обичат истински своя мъглив остров. И мъгливият остров обича тях. А обичта няма нужда от обяснения и манифестации.

            Казват, че англичаните са надменни и сурови хора. Само през 2009 година две трети от тези „надменни и сурови” хора са извадили пари от джоба си, за да участват в различни благотворителни инициативи.

            Казват, че англичаните са затворени и неприветливи. Тези  затворени и  неприветливи хора дадоха на света половината модерна мисъл. От Нютон до Дарвин, от Бейкън, Томас Мор и Джон Лок до Адам Смит и Робърт Оуен, от Дарвин до Арнълд Тойнби. Да не забравяме и Джордж Оруел – онзи типичен английски социалист, който разобличи тоталитаризма и доказа, че болшевизмът е всичко друго, но не и социализъм.

            Обвиняват англичаните, че пестят топлото и водата. Горките хора – живеят мръсни и на студено! Само, че лишението от лукс, когато гониш  мечтите си, е единственият път да стигнеш от мрачната Дикенсова действителност до самочувствието да бъдеш пълноценен човек в една пълноценна страна.

            Симпатизирам на англичаните не защото ги обичам. Обичам България и Русия. Симпатизирам на англичаните, защото от умен човек и умен народ можеш да научиш много, а от тях  можеш да научиш  всичко. Поне за материята. В обяснението на духа ние като че ли сме по-големи специалисти. Затова и  често се губим в лабиринтите на собствените си души.

***

„Разпни го!”

е гласът на злобата.

Дрънчат

веригите на робите.

Безумни

господари водят ги.

Христос е сам.

А те са много.