За почитателите на четирите ветрища

Оказва се, че, напук на националните предатели и почитателите на четирите ветрища, алгоритмите на Изкуствения Интелект много добре възприемат и интерпретират българския език. Нещо повече - метафорично казано, ИИ обича да общува на български! "Защо?" - с видимо раздразнение ще попитат почитателите на четирите ветрища и националните предатели. Много е просто - българският език е едновременно математика и поезия. Той съчетава невероятно прецизна, до n-то число след десетичната запетая, граматика с още по-невероятно поетична лексика, събрана и обработена с много любов от светите братя Кирил и Методий и техните хиляди последователи от различни времена и епохи. Технологията очевидно "харесва" това съчетание и от език на миналото (както твърдяха гореспоменатите досадници) българският език се превръща в език на бъдещето.

Де да можеше и с останалото да е така! Де да можеше да им просветне на подлогите, че България е нещо страшно хубаво, което не само че не бива да предаваш, но и си струва да работиш всекидневно за него. Във всяко политическо учение има доза "Плюс" и доза "Минус". Дайте плюсовете на България, а минусите хвърлете в Черно море - толкова ли е сложно!? Бъди комунист, но бъди български комунист като Дядото, работи България да има добро образование, добро здравеопазване, добри социални системи! Бъди либерал, но бъди български либерал като Стамболов и работи за по-богата, по-свободна, по-предприемчива България! Бъди консерватор, но бъди български консерватор като Ляпчев и работи "со кротце, со благо и со малце кютек" за стабилността на българските традиции и за здравето на българския народ! Никак не е сложно, когато не служиш на чужди господари. Обаче националните предатели и почитателите на четирите ветрища служат точно на такива чужди господари и по случая клеймят и заклеймяват всичко що може да донесе някаква полза за родината ни.

В последните 37 години България страда от липсата на идеология, която да споява елементите, които я съставят. Тоталитарният "комунизъм" беше калпава идеология, но все пак беше идеология и вършеше къде зле, къде още по-зле тая нелека работа. Творческият национализъм на екзарх Йосиф за съжаление не може да помогне днес, колкото и да е възвишен и отдаден. Причината е, че в момента нацията е в упадък, а по времето на Екзарха, въпреки войните и неблагоприятните други обстоятелства, е била във възход. Православният фундаментализъм също не би могъл да свърши работа - под съмнение е изобщо дали православните са мнозинство в съвременна България. Остава творческият патриотизъм на Апостола - всеки, който обича и е привързан към Отечеството, независимо от етнос, вяра, идеология, убеждения и чувства, да работи скромно, отдадено и всекидневно за него. А всички останали, начело с националните предатели и почитателите на четирите ветрища - вън! Толкоз. Простичко като за прости хорица! Такива сме днес и не бива да се сърдим. Мъдрите и просветените останаха дълбоко в миналото.

18 февруари

Погледни 

Апостола

в очите,

сините,

а после

се попитай -

къде е тя,

Родината.

Погледни

Апостола

в очите,

чистите,

а после

прегърни

душата й

потисната.

И дай й

малко

обич

споделена,

и ще я 

видиш

там,

в очите

на Апостола,

усмихната

и

възродена.

"Дадох ли нещо на България?"

Всичко, което става днес, е започнало вчера и няма да свърши утре.

Преди да ми се правят на криминалисти, психолози и спецове по метафизични явления, умно-красивите гугутки и оядените мафиози-чалгари трябва да отговорят на няколко много важни въпроса.

Защо съсипахте България?

Защо, едвам отървали се от съветското посолство, се юрнахте към други чужди посолства, които да ви диктуват правила, противни на българския национален интерес?

Защо проведохте земеделска реформа, която облагодетелства 1000 мафиоза, а родната продукция буквално изчезна от пазара?

Защо бастисахте системите на образованието и здравеопазването?

Защо разрушихте структурата на българския спорт?

Защо деиндустриализирахте страната ни?

Защо допуснахте презастрояването и унищожението на българската природа?

Защо подарихте рафинерията в Бургас на руснаците, ТЕЦ-овете на американците, а плевенската рафинерия директно изпратихте в отвъдното?

Защо "Петрохан" не е просто хижа по световноизвестния маршрут "Ком - Емине"? Защо куп други важни туристически обекти са със сменен статут или са просто занемарени?

Защо с лека ръка приемахте и налагахте хиляди чуждоземни духовни и материални философии, а изхвърляхте уникални български прозрения в кошчето за боклук? 

Защо накарахте децата да се срамуват, че са българчета?

Защото атакувате яростно всяка проява на български характер и всяко заявление за българска идентичност?

Защо мразите България и всичко българско?

Защо?

Големи българи като Илия Минев и Симеон Радев, в дни на равносметка, се питат - "Какво ДАДОХ на България?". Вие какво ДАДОХТЕ? Мълчите... Ще ви кажа - нищо! България за вас е само една мандра, която е длъжна да ви дава. Това, разбира се, издава произхода ви, колкото и да се опитвате да го скриете. Историята помни кои грабеха мандрите и се криеха в шумата...

Най-прекият път към робството е отказът от собствената ти идентичност, отказът от това, което си, отказът от принадлежността ти към общността и родината. Сега и да се правите на криминалисти - все тая! Късно е! Вашето време свърши! Идват деца, които носят Майка България в душите и сърцата си, идват деца, които не се поквариха от глупостите ви, идват деца, които ще възродят нашето мило отечство!

Некво такова ми е

Събуждам се преди четвърт век в любимия апартамент на стара мама, който се намираше на две крачки от Орлов мост, и шаш и паника - Топлофикация атакува да слага топломери! В просъница и по бели гащи изгоних набързо натрапниците, след което още по-набързо мобилизирах стара мама, светла й памет, майка ми, сестра ми и двете кучета - престарялата Габи с обратната захапка и пинчера Джеки, който оставяше зъбките си във всеки, осмелил се да доближи спалния му леген (светла им памет и на тия верни хайванчета). Инструкцията беше проста, но ясна - да се хапе, да се дращи, да се реве, да се лае, да се вие, но да не се допускат лошите на разстояние под километър от частната ни собственост. След това, разбира се, беше алармирана и пресата (предимствата да живееш до Полиграфическия), а за капак половината кооперация (другата половина си беше по природа с гадовете) биде обединена в действаща, работеща и най-вече също така хапеща, драскаща и ревяща Демократична опозиция срещу топлофикационните безобразия. Резултатът!? Десет години Топлофикация не посмя да припари до любимия апартамент, не го направи дори когато престанахме да си плащаме надписаните сметки. Не ме е яд, че, когато стара мама си отиде от този свят, отстъпихме жилището на роднините, яд ме е, че първата им работа беше да клекнат покорно на тия доказани изверги и да си платят до стотинка задълженията. Десет години хапане, дращене и справедлива борба отидоха на вятъра...

Вчера Банкянската ливада, дето закопа милата ни родина и демократичното й развитие, отново се направи на мъж и пръсна отровата си във всички възможни, но безобидни посоки. Нищо ново - нищо изненадващо. Но защо тия, към които беше насочен ударът му, реагираха по този обиден за достойнството им начин!? Уж комунистите - мрън-мрън, зън-зън, ми добре, ще отстъпим... Това, ако са комунисти, другарят Димитров е въздържател, а другарят Сталин е бек-вокал в Каспичанската народна опера и балет! Когато чуе думата "комунист", всеки нормален човек очаква да види минимум решителен мъжага с каскет и автомат или ударничка гюлетласкачка, които, като ударят по масата в Габрово, да изпопадат полилеите в Полски Тръмбеш. А то - мън-мън, зън-зън и чака да цуне протегнатата ръка Бокова, за да не изпусне келепира и тазгодишната сланинка, полята с мавруд от Асеновград. Пълни ментаци! Ами умно-красивите кресльовци!? Вместо да излязат на извънреден протест и да поставят самозабравилия се "герой" на мястото му, вместо да хапят, да реват и да дращят, те се занимават с глупости - защо Мони Николов ще играел в Русия и защо Карлос Насар се снимал с Пеевски! Абе, смешници, вие словосъчетанието "професионален спортист" чували ли сте го!? А знаете ли с колко трудно съдържание е изпълнено то!? С какво право вие, които не сте вдигали по-тежко от джойнт и не знаете къде се намира физкултурния салон дори в собственото си даскало, сте тръгнали да се мешате в живота на единствените хора, които дадоха лъч надеждица и частица радост на изстрадалия ни народец в последно време. Или може би и вие чакате някое подаянийце от щедрата трапеза на Банкянската ливада.

Когато неправдата се отминава с мълчание - тя расте, дебелее и притиска истината до стената.

Когато на неправдата се отвърне, дори с хапане, дращене, лаене, реване и истерясване, тя се замисля. Никога не е лесно да пробиеш там, където има съпротива. Природен закон!

А между другото - Боко вчера не се скара единствено на Делян. Дребните душици никога не се осмеляват да опонират на по-силните от тях. И това е закон - основният закон на мизерната ни политическата класа в последните 80, пагубни за българската душевност, години

Демокрацията

Дали под влиянието на английския футбол, на „Айрън мейдън”, или на артистичността на бритиш инглиш, който няма нищо общо с диалекта отвъд океана, идеята ми за реална демокрация до голяма степен се покрива с това, което се случва на вече не толкова мъгливия Остров в последните 200 години – мажоритарни избори в един тур, много рядко предсрочни, идеологически ясно структурирани партии, вежливо ръкостискане при предаването на властта и подаване на оставка, когато се представиш зле. Какво се постига с тази, лично за мен, отлична процедура!? Първо – винаги има отчетлив победител, който в спокойна обстановка поема администрирането на държавата за определения срок. Второ – мажоритарно избраният депутат категорично е свързан с района, откъдето е избран и няма как да избяга от ангажиментите си към хората, които са му гласували доверие. Трето – няма нищо страшно, когато загубиш, и нищо особено въодушевяващо, когато спечелиш – демокрацията е процедура и вежливост (спечелиш ли – работиш, загубиш ли – оттегляш се с достойнство). Четвърто, пето, шесто, седмо, осмо -  няма смисъл да ги изброявам, защото Великобритания е конституционна монархия и остров. Там кралската институция не е нещо повече от символика на единството, а моретата и океаните пречат на множеството читави идеи, родени на това влажно и неособено богато откъм природни дадености място, да стигнат и до нашата мила родина, в която всеки храст става за ядене, всеки човек е минимум професор и знае повече от всичко, а нещата толкова са заприличали на клозет, че всеки нилски крокодил се чуди и мае къде точно е заровено съкровището на капитан Флинт, пардон, на адмирал бай Ганьо.

Погромът на Българския парламент през 1997 година беляза края на демокрацията у нас! Или поне на моята представа за нея, която, както споменах, е на 100 процента тъждествена с британската традиция. Когато позволиш на улицата да разбие Институцията, не можеш да очакваш друго, освен зачеването на един куп чудовища, от които впоследствие се чудиш как да се отървеш.

Човешкото същество е несъвършено. Когато загуби респекта към Институцията (била тя Църква, Семейство, Училище, Университет, Армия, Полиция, Парламент и тъй насетне), то се превръща в неконтролируемо зверче, от което може да се очаква всичко, но не и съществуване в рамките на Разума и Закона. Може би и това си има своя чар, но към днешна дата – 18.08.2025 година, експериментът е по-скоро неудачен.

За сведение на победилите у нас (веднъж и завинаги) мутри и техните верни адепти в подобна ситуация през осемдесетте години на миналия век г-жа Маргарет Тачър, която толкова „обожествяват” (но само на думи) постъпи по съвсем различен начин. По време на миньорската стачка (1984 – 1985), която даже не беше лишена от основания, в момента, когато нещата проявиха наченки да излязат от рамката на Закона, тя съвсем спокойно изпрати полицията, полицията съвсем спокойно си свърши работата, а накрая Желязната лейди като връх на спокойния тон обясни на понабитите протестиращи, че след еди-колко си време (2 години) ще има избори, на които ясно и категорично те ще могат да изреват като Кашмирски тигър своя глас.

Тоя глас така се чу впоследствие, че г-жа Тачър остана министър-председател на Обединеното кралство поне още седем – осем години. Защо!? Ами, защото освен буйни протестиращи във Великобритания, че и по целия демократичен свят, има и съвсем кротки гласоподаватели, при това мнозинство, които усещат, че е в техен интерес средата, в която живеят, да е малко по-спокойна и стабилна. Това се постига чрез Институции и възпитано уважение към тях! Мутрите „постигат” други неща…

Де юре и де факто

Има такъв сладък виц от 90-те години на миналия век - време на странни търсения, свобода и безотговорност:

"Мерцедес" купуват завода на "Москвич" в тогавашна демократична Русия. Карат машини от Германия, назначават немски работници, вкарват най-модерните технологии и материали. Пускат поточната линия и уж всичко както си му е редът, но накрая все излизали москвичи. Хванали се немците за главите, тръшкат се, псуват, опитват, баламосват, дрънкат - всуе, излиза накрая москвето и им се хили право в очите. От близкия хълм двамина стари съветски кадри, бивши ръководители на "Аз Защо Ли те Купих" (за тийнейджърите - държавния завод "Москвич") с внимание наблюдават немската драма. И по някое време единият вика на другия:

- Иван Иванич, нали Ви казвах - мястото е омагьосано!

Не знам колко е омагьосана милата ни татковина Република България, ама ситуацията е горе-долу същата. Имаме нормативната база на съвременна развита европейска страна, имаме нужните институции, законовата уредба е обхванала всеки възможен детайл, административно държавата и общините са структурирани прекрасно, даже и пари има - обаче резултатът е пълно мазало. Полиция, която работи за престъпниците, армия, която работи за чужди държави, социални и публични институции, които практикуват най-брутално мародерство. Защо се получава така!? Мястото е омагьосано или...

Всяка форма иска своето съдържание. Колкото и красива да е една форма, няма ли съдържание - тя се превръща в обикновена опаковка, която завършва жизнения си цикъл в кофата за боклук. Законът е едно пожелание, което се въплъщава в действията на хората. Когато те не искат да следват това пожелание, то губи своя смисъл. И в това е цялата драма на модела "Борисов и Пеевски" - в администрацията масово се назначават некадърни, некомпетентни и користолюбиви хорица, които обаче са послушни и наши. Е, как искате купето на мерцедеса да тръгне с двигателя на москвича...

Решението!? Ами много е просто, макар че го казвам с неудоволствие - морално допустима репресия, за да може администрацията да заработи нормално. С други думи, ако аз като гражданин докосна с пръст полицая, войника, данъчния, социалния и тъй насетне - бърза процедура, полагаем срок, бай Ставри. И обратното, ако държавният служител извърши престъпление по служба или неправомерно се отнесе към мен като гражданин - процедурата е същата, все така бърза, все така с полагаем срок и все така при бай Ставри. Наистина съжалявам, че го пиша, но в момента не виждам друг начин нещата тук да заработят. Морков, морков, ама без тояга няма да стане! Добрият стар страх понякога върши по-добра работа от всички добри пожелания.

Ако има нещо, което правя с огромна страст, то е да се надсмивам над себе си. Ясно е, че в мен живеят двама - единият в реалността, другият в книгите. Книжният Пепи от своя страна също е разкъсан на две - между Вазовото "книга да се уча, добро да сполуча" и знаменития постулат на председателя Мао - "Колкото повече книжки чете човек, толкова повече затъпява", като не бива да се забравя, че и Дон Кихот се е чалнал от четене на книжки. Шегата на страна - под влиянето на нещата, които съм прочел, са се формирали голяма част от моите си идеи - анархизъм, социализъм, анархолиберализъм, свобода, равенство, безкласово общество и тъй насетне вариации на "Утопията" на сър Томас Мор. Нещо повече - и реалният Пепи вярва в тия неща, знае, че са хубави, подозира даже, че може би са осъществими... Да, но не сега! Защото масовият човек, какъвто съм и аз, все още не дорасъл за тях, не ги е осъзнал и няма познанието и смелостта да ги въплъти в действията си. Какво да се прави тогаз - пита другарят Чернишевски. Ако кажа, че знам, означава да излъжа, но ми се е загнездила една мисълчица, че човечецът, тази странна говореща маймунка, като че ли заслужава мъничко време и подходяща среда, за да може да поизрасне.

За шункарите и мандрите

Съвсем мъничко след Освобождението Петко Каравелов в качеството си на финансов министър посещава китно българско селце в Шоплука. Невидели досега роден големец, нашенците се събрали на мегдана и го загледали с погледи влажни и пълни с очаквания:

- Какво ще ни дадеш?

- Аз не съм дошъл да ви давам, а да ви вземам! - сопнал се бай Петко и допълнил - Държава трудно се гради!

Рипнали сърдито шопландците, врътнали си дирниците и вкупом се завтекли към "добрия" сръбски крал Милан с просба да ги "освободи" от "лошия" бай Петко и налудничавите му идеи за данъци и българска държава. Шункарите (от шунка) винаги гледат на нещата като на парче бекон, което трябва да бъде изядено от тях самите и от никого другиго, винаги са чужди на идеята "Държава" и за съжаление, отново винаги, поради вроденото си нахалство и безочие задават тона на песента у нас. Неслучайно днешна България звучи като долнопробна ориенталска чалга, а не като Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен. Но тя и вчерашната беше същата, че даже и позавчерашната. То и туй прословуто Османско робство не е дошло случайно по тия земи, ами баш си е било заслужено и закономерно. Защото ония българи, барабар с царчето си, също са се правили на големите тарикати, обсебвали са парче по парче земята на родината за лично ползване, късали са плътта й, за да напълнят стомасите си и да задоволят ненаситното си чревоугодство и в един тъжен момент отслабената до краен предел България става лесна плячка за чуждия нашественик. То има една приказка на един велик футболен човек - Бил Шенкли, архитекта на големия "Ливърпул" - "Социализмът, в който аз вярвам, е всеки да работи за другия и всички заедно да се ползват от изработеното", ама тук нито има кой да я вдене, нито пък има желание за вдяване. Шункарите разбират само от плюскане! По повода се сетих и за един култов фрагмент от прекрасната "Езопиада" на Радой Ралин. Кавалерист се завърнал от война с огромна плячка. Кончето му едва-едва домъкнало заграбеното. Замогнал се войникът, заживял с рентата от мародерството и съвсем естествено за тия географски дължини и исторически дълбини забравил за вярното си другарче. Кончето погладувало, поизмършавяло, па тръгнало да си търси късмета вдън горите Тилилейски. Добре де, ама се задала нова война. И кавалеристът, аман-заман, тръгнал да си дири другарчето. Намерил го вдън горите Тилилейски и го загледал с поглед влажен и пълен с очакване.

- А, не! - моменталически го отрязало кончето. - Ти от кон ме превърна в магаре, сега от магаре искаш пак да ме превърнеш на кон! Няма да стане! Марш с пехотата!

Та е време и Майка България тъй да рече на шункарите:

- А, не! Вие от градина ме превърнахте в мандра, сега от мандра искате пак да ме превърнете в градина! Не става! Марш и се оправяйте, ако можете!

Бъдещето е в Ренесанса, мили хора, бъдещето е в Ренесанса

Схоластиката е класическа средновековна "наука", която усложнява и най-простите неща. С много думи не казваш нищо или, както викаше моят старец, светла му памет - преливаш от пусто в празно. Целта й е средновековният човек да стои затворен в уж сигурното убежище на собствения си дранголник, да излива фекалиите си на улицата и после да се чуди защо плъзват епидемиите.

Новото средновековие не се отличава от старото. Все същата простотия - Земята е плоска, познанието е вредно, науката е загуба на време! Дори елементарни наглед неща са превърнати в мистични безбрежности, в които митологията взема очевиден превес над здравия разум.

Да вземем прословутите взаимоотношения между мъжа и жената. То са психолози, то са психотерапевти, то са тежки психоанатоми и накрая се получава все една и съща психопатия - разплакани съпруги и ментално увредени съпрузи.

А всъщност то е като таблицата за умножение във втори клас. Ако двама души не си пасват вътрешно, тоест духовно, тоест си имат доверие, тоест интересите им са сходни, тоест имат припокриващи се вкусове, абе с две думи харесват се като мимика, жест и поведение - никакви специални техники и гимнастики няма да им помогнат. Момичето с лятната пембяна рокля, фенка на Веско и родната милиция, може и да ми хвърля влажни погледи, мен може и да ме е напънал нагонът, но само два дена сблъсък с тежката реалност ще я откаже от тая нелепа идея, колкото и да е интензивна гимнастиката. Сутринта ще се събуди с Айрън Мейдън, чичо Ози и барабаните на Кози Пауъл, вечерта ще си легне с третия куплет на "Да запеем дружно песента", в който като че ли родната милиция не е представена в най-добра светлина, и романтиката много бързо ще оттече с протяжния звук на казанчето в кенефа. Може да съм фантазьор, но не съм лъжец и не обичам след мен да остават разбити сърца! Има го и обратния вариант. Родни поставки за микрофони питат един достоен български лекар, бабанка, 2 метра и кусур, 120 - 130 кила, как прави секс с жена си - фино миньонче с изискани маниери. Човекът ги погледа, погледа, позасмя си и им вика:

- Мисирската поза си е за мисирки. Всички останали разполагаме с няколко десетки начина.

Та то оттук се тръгва, мили хора, за да се стигне до плоската земя. В неделя като един същински Галилей ми се наложи да обяснявам на едно много мое юначе някои неща по повода. Не си тръгна много убеден, но поне не ме изпорти на инквизицията.

Европейският Ренесанс помита Средновековието с познанието на Античния свят - основно на Древна Гърция и Рим. Днес не е нужно да се връщаме чак толкова назад. Само допреди 30 години нивото на образованието в Европа беше прилично, маймуната си беше човек и знаеше, че не бива да си играе с гранатата, имаше си своите духовни интереси и хобита, консумираше качествена музика, критериите й за изкуство бяха в пъти по-високи от сегашните, а философията й за живота не беше обусловена от паническото "Дай да ми е сигурно!". Аре да си ги припомним тия работи, мили хора, защото Средновековието не е хубава работа! Да затъваш в собствените си изпражнения и да викаш "Ура!" не носи полза нито на отделния човек, нито на човечеството, нито на скъпата ни планета. 

Спрете наркотиците!

В околийския град N на царство "Бокошишистан" ООД, напук на чичко Илф и другаря Петров, уволниха директора на даскалото. Човекът направи непростима грешка - разкара дилърите на наркотици от околността на училищния двор и децата започнаха с радост да ходят на училище и да си учат уроците. По този начин той нанесе непоправими щети на икономиката на престъпната държавичка и високия жизнен стандарт на населяващите я правоверни робски душици.

Няма трезвомислещо същество на света, което да не е наясно с вредата от разпространението и злоупотребата с наркотични вещества! Няма! Както и няма трезвомислещо същество, което да не е наясно, че която и да е държава, дори наглед най-слабата и безпомощната, с инструментите си - полиция, армия, специални служби, образователни и медицински институции, може решително да се справи с този огромен проблем. Може, ала царство "Бокошишистан" ООД не иска! Защо!? Защото без приходите от хазарт, наркотици, трафик на хора и други престъпни дейности, които компенсират липсата на индустрия, селско стопанство, нормално работещ дребен и среден бизнес и тъй насетне, това нещастно недоразумение ще фалира.

Не съм без грях по темата! Днес осъзнавам, че най-голямата глупост в богатия ми на глупости животец е именно дългогодишната употреба на уж безвредната марихуана. Благодарение на нея, заради едното истерично хихикане, без което преспокойно можех да мина, защото не съм тъжен по природа, се сдобих с бели петна в краткосрочната памет и компрометиран метаболизъм. И, благодаря на Бога, минах леко, защото съм свидетел и на много тежки развития с фатален изход. Наркоманията е първичен проблем, който влече със себе си хиляди вторични последици, които тръгват от елементарните кражби и стигат дори до убийства! Тъй че в това кръстопътно време дайте да тръгнем по пътя на уволнения даскал, та ако ще царство "Бокошишистан" ООД да фалира и вдън земя да потъне. Не може да има висок жизнен стандарт на гърба на децата и тяхното бъдеще!

Лятна бална отрова

Напоследък по Фейса върви следният колаж - Веско Маринов дегизиран като Алис Купър. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно, че даже и обидно за голямата рок легенда. Защото, за разлика от ментето от Полски Тръмбеш, чичо Алис (ама какви чичовци имам само - чичо Алис, чичо Ози, чичо Ричи!) заслужава всяка стотинка, която е изкарал през живота си - никога не си е и помислял да пее на плейбек, огромен талант, собствен неподражаем стил. При цялото това себеотдаване на изкуството е нормално чичо Алис да изглежда състарен за годинките си, но той няма и намерение да крие бръчките по лицето си, защото зад всяка бръчка стоят по няколко хиляди истински куфеещи фенове.

Ако питате българките кого биха избрали за съпруг - Веско или чичо Алис, 90 на сто ще предпочетат "феномена" от Полски Тръмбеш. Ясно защо - лъснат, бръснат, добре поддържан и най-вече отлично контролируем - слагаш му пантофите и забравяш за случая. 90 на сто ще го изберат! И, разбира се, типично по български ще се минат. Защото зад грубоватата външност на Алис Купър стои вярно сърце и грижовен родител, който никога няма да предаде, а обикновено "отлично контролируемите" отлично изневеряват заради комплексарщината си и още по-отлично бият шамари по същата причина.

Съвременна България е менте. Същото като Веско Маринов. В нея няма нищичко от Левски, Ботев и Караджата, от патриарх Евтимий и Паисий Хилендарски, няма нищо автентично българско. Има поза и плейбек. От 30 години тук не се е родила и една оригинална мисъл, не е взето и едно самостоятелно решение. Всичко е "копи-пейст" на чужди модели, без дори да има критичен анализ дали стават, или не. Конспираторите твърдят, че сме колонизирани, но май по-скоро сме се самоколонизирали от тъпотия и безпросветност. Защото чичо Алис отдавна ни е предупредил, че това е отрова, но мнозинството тук продължава да вярва, че е "лятна бална рокля" и смело лети по нанадолнището, надупило до зуко плейбека.

***

Не искам

нищо от

тази държава!

Да поискам - 

това означава

съглашение

с разбойници

днес

да направя.

Не става!

Обичта на

Майка България

не ми

позволява.

Неделни прозрения

Парадоксално, но факт! Днес десните ми приятели настояват за същото, за което преди 20 години ми разкатаваха фамилията - повече държава, планирани стратегически разходи и реиндустриализация. Май, най-сетне, и те разбраха, че от крайния неолиберализъм печелят само Китайската народна република и мафията.

Доказано не съм от най-умните, затова винаги се вслушвам в наистина умните.

Наскоро професор Андрей Пантев прозря, че, докато имаше комунисти, като че ли светът бе с една идея по-добър. Напълно съм съгласен с него и то не защото комунистите сториха кой знае какви добрини на човечеството. Самият факт, че ги имаше, допринасяше за идейното разнообразие на планетата. Даваше алтернативен поглед. Подклаждаше конкуренцията. Ако премахнеш вълците в гората, ще западнат и видовете, с които те се хранят. Въпросът е в мярата и мястото, а не в правото на съществуване - последното е неприкосновено за всеки вид. И на този въпрос ми е отговорил друг умен човек - д-р Петър Стайков - "Комунистите са идеални за кметове на малки населени места, защото първата им работа на това ниво е да уредят публичните дейности, и фатални за държавната власт, защото нищо не разбират от публични финанси". Факт! Най-успешната малка община в последните години у нас е община Чавдар - лъсната, бръсната, тип-топ отвсякъде. Тя е такава, защото дълги години се водеше от кмет класически комунист - Пенчо Геров. Трите фалита по Байтошево няма да ги броим. 

Но да ги оставим малко комунистите на мира! Всъщност най-близо до истината за ставащото в България, Европа и света беше приятелят ми Христо Буцев. Той твърдеше, че децентрализираният модел е по-ефективен, но е удобен основно за протестантския свят, защото там хората са по-съвестни и не крадат, а за нас, южняците от Зоната на лозата, си трябва здрава централизация по френски тертип, петилетки по Дьо Гол и шамари по ръцете на тия, които се гласят да бъркат в кацата с меда. Европа има страхотно бъдеще, но като здрав универсален съюз на здрави социални държави. За целта е нужна щипка марксизъм, но задължително без ленинизъм.

Уау!

Возя си се в метрото и по едно време срещу мен се кична видният труженик на керамичната индустрия и българо-американската дружба Асен Генов, загледан в телефона си с дълбокомислен вид на злоупотребил с гроздовата древногръцки философ. Не, че ми е направил нещо или нещо такова, ама като тръгна да слиза на Университета, у мен се зароди класическата идея да му туря една чисто футболна подсечка отзад, за да го видя пльоснат на зеления килим, пардон, на пода на влакчето. Дразни ме това момче и туйто, а и е фен на ЦСКА, тогава "Литекс" - как да не му се зародят на човек класически идеи в главата!? Отказах се в последния момент - не от добрина или нещо такова, а от чиста проба съжаление. Още повече че, докато слизаше, все така загледан в телефона си, той фалшиво измънка онова модерно "Уау!" и се спъна сам. 

Някъде в началото на 90-те на миналия век батко Брус Дикинсън изпя, че не иска да е татуиран милионер. Малцина го разбраха, а трябваше. В ония години на неистов възторг от Американската мечта и победилата Америка, човекът заяви, че просто иска да си остане британец със своите си мисли, табиети, традиции, разбирания и най-вече със своята си култура, културата на мястото, където се е родил. Нарича се идентичност - колкото и да бягаш от нея, тя все те настига. Добрият стар батко Брус! Ако знаеше само с какво удоволствие целокупният български народ възприемаше всички хамерикански дрисни и най-вече отвратителното "Пари, пари, пари, тук и навсякъде, и на всяка цена!", едва ли наскоро щеше да стане фен на "Левски" (за което чест и почитания, а и като че ли ние, левскарите, напук на всеобщата истерия, съхранихме нещичко българско у себе си)!

Няма възклицание "Уау!" в българския език! Има "Еха!", "Опа!", "Леле!", "Верно ли бе, братче!?" и още 783 подобни. Възклицание "Уау!" няма и в британския английски. Там има "Оу!" и още 1324 подобни (Шекспировият английски е най-богатият език в световен мащаб). Ще каже някой, че се заяждам на дребно. Не е така. Идентичността тръгва именно от възклицанието, преминава през двете банички с айрян за закуска и стига докъдето е дадено на отделния човек. 35 години разни керамични деятели ми надуват главата с лозунга за вечната българо-американска дружба (пред която и българо-съветската такава започна да изглежда примамливо), а днес, когато Америка заприлича на себе си, ми викат - "Бъди европеец!". Мерси боку! Аз съм си европеец! Вие сте "Уау!" и не знаете какви сте! 

На училището с любов

Не съм специалист по темата за образованието, но мерудията на всяка манджа е задължена да изкаже впечатленията си и после да иде да обере крушите от върбата.

До шести клас учех по системата от соца, а след това по същата система, но без строгостта на даскалите (това май беше грешка). Комунистите прилагаха научен подход, демек - копи-пейст на това, което е било при Царя, с тая разлика, че бяха сменили религията по "Вероучение" от православие на комунизъм.

Началното образование беше от първи до трети клас. Изучавахме най-вече български език (четене и писане), математика (смятане), физическо, музика, рисуване, труд и творчество, малко родинознание, малко природознание и май туйто. Обучението по "религия" вървеше в извънучебно време с някакви безумни сборове, на които мнозинството спеше с отворени очи, а малцината натегачи се пенявеха. В трети клас включиха руския език, който моменталически биде намразен и то не защото някой е имал нещо против изучаването на неъпгрейднатата версия на българския, а просто защото натежаваше. Чуждоезиковото обучение е нещо много важно, но то си има време и място. При нас това време и място си идваше съвсем естествено в пети клас, когато знанията ни по майчиния език вече бяха достатъчно укрепнали, за да не ни се мешат в главите различни думи и понятия. Абе бяха го измислили хората! Смея да твърдя, че имам доста приличен английски, който съм учил най-вече от пети до седми клас. Преподавателката г-жа Керезова (няма да й напиша прякора, за да не ме погнат религиозните фанатици) беше страхотна, а и когато нещата са си по реда, интересът към изучаваненто им е значително по-буден. Може ученолюбивите да са малко, но нелюбопитни към новото така и не съм видял. На този принцип се крепеше основното образование - от четвърти до седми клас. Лека-полека идваха новите науки - физика, химия, биология, а към тях се прибавяха и други полезни обучения като например "Гражданска защита", "Безопасност на движението" и... сексуално възпитание. Да, при соца имаше сексуално възпитание! Един симпатичен чичко идваше и ни обясняваше с подробности някои работи, подготвяйки ни за оня специфичен сложен период, в който вече видимо навлизахме. Доста мои съученици и съученички много скоро преминаха от теория към практика и то без копче от днешните извращения. Не и аз, разбира се - в даскало бях такъв железен айрънмейдън, че бягах от всички отракани каки, а пък всички свестни момичета бягаха от мен.

За гимназията няма какво особено да кажа. Бях в езикова - Испанската. По случая имам приличен испански, за разлика от съучениците ми, които владеят отлично езика на Сервантес и Унамуно. Може би и при мен щеше да е така, но вече имах други приоритети - сектор "Б" и добрия стар рок. Кайзера и Рони Джеймс Дио ми бяха в пъти по на сърце от жалките опити на даскалиците да набият малко знания в празното ми канче. За физика, химия и биология въобще да не говорим - хем не стъпвах в час, хем ги учехме на испански. От гимназията излязох с добри познания по бридж и повръщане в празна кофа след запой, но не системата е виновна за това. Виновни са вироглавият ми нрав и собствената ми ненагледна простотия! Напротив - смея да твърдя, че образователната система по мое време беше много добра. Почти всичките ми съученици са ерудирани и успешни хора, с които можем да поспорим на всякакви теми, без да се избиваме като освирепели питбули. За мен и моите набори понятия като "Изнасилване", "Аутизъм", "Садизъм" и тем подобни никога не са съществували. Е, може да е имало някое посбиване, някое напиване и някоя злоупотреба с джойнт (май пак визирам само себе си), но дотам. Цивилизованите хора се крепят на добро образование, друго средство за цивилизоване няма.

Да стигнем и до камъчето в обувката. В никакъв случай не съм атеист, даже съм доста набожен, но изучаването на религията в училище ще дообърка бездруго обърканите днешни деца. А те са объркани заради сбърканата система. Като учиш чужд език при неукрепнал майчин, можеш да се сдобиеш единствено с гугутки в тиквата. А те го учат и то от детската градина. Наблъскали са им толкова предмети, че стоят по цял ден в даскало. Не им остава време за игра! Оценяват ги от първи клас (при нас - чак в четвърти) и ги стресират. Сега да им ударят и една "Религия" ще дойде като на опитно свинче звънче. Училището е училище (от уча), а не "Възпиталище". Възпитават родителите, от тях идва и съответната религиозно-нравствена насока. Нито родителите имат място в работата на училището (от толкова много генийчета човечеството все по-гениално затъва), нито училището има място във възпитанието на родителите (неграмотните зомбита все по-често се срещат по улиците).

Ойлари, ойларийо

Светът се напълни с всезнайковци, които нищо не знаят, но за сметка на това най-нагло пропагандират и налагат незнанието си.

Отидат в гората, оберат дивите ягоди и другата храна на мечките, после се чудят що Баба Меца налита на кошерите им.

Събере се ловната дружинка с песни и хора, изпозастреля всичко живо, наруши хармонията в природата, притесни животинките, а после се чуди що лисиците слизат в градовете и ровят по кофите.

Построи си бидонът пететажен палат насред гората, окенза всичко, ограничи местообитанието на горските обитатели, а после се чуди що вълците закусват с конете му.

Някаква любопитна женица се беше навряла баш в бърлогата на мечката, ей така, да й провери рефлексите. Добре че мецана по принцип е вегетарианец, та мацата се е отървала с няколко драскотини.

И още куп такива безумия! Абе, хора, повечето от вас имат домашни любимци - не наблюдавате ли поведението им!? Да, кученцето много ви обича, но ако посегнете на храната му или го изместите от любимото му местенце - сто на сто ще ви изръмжи, че даже ще ви и ухапе.

Велика учителка е природата, малцина искат да се учат! Говорещата маймуна се е взела много насериозно и знае всичко поначало! Резултатът - глупост след глупост след още по-голяма глупост.

Тази година организираното туристическо движение у нас навършва 130 години. Идеята на този наш недооценен (че и убит!) велик ум Алеко Константинов е била да се научим да общуваме с природата, за да опознаем законите й и да ги спазваме. Това безкрайно много би улеснило пътуването ни в загадъчния и мистериозен биологичен живот. Говорещата маймуна не е на това мнение. Тя е толкова надменна в невежеството си, че е убедена, че би могла да напише по-добри закони от природните!!! Абе, аланкоолу, първо въведи ред в собствената си тиква, в градовете и селата, които са ти отредени за местообитание, после давай ти акъл на Природата!!! Защото в момента какво правиш - гониш дивите животни от естествените им обиталища, изтребваш ги, ограничаваш територията им и същевременно забраняваш отглеждането на домашни животни, защото пърдели! Пърди ти празната куфалница!

Малко грубичко се получи накрая, ама случаят е спешен. Ако не спре безумието във взаимоотношението човек-природа, природата сама ще въведе ред, който няма да се хареса на говорещата маймуна, но ще бъде абсолютно необходим за оцеляването на вида й. 

На ви сега!

Знаете ли що ви стЕга чепикът!? Щото, като влезете в магазина, гледате марката и страната-производител, а не мерите обущата, за да видите дали са ви удобни.

Преди 30 години.

Аз:

- Не барайте енергетиката, оставете я държавна! Не барайте енергетиката, оставете я държавна! Не барайте енергетиката, оставете я държавна!

Вие:

- Комунист! Фашист! Националсоциалист! У - у - у!

Те ви сега енергийни вампири и токсични "енергии", които дебнат отвсякъде!

Преди 20 години.

Аз:

- Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не ви трябва здрава ръка, демокрацията сама по себе си е здраве!

Вие:

- Комунист! Анархист! Ретрограден Меркурий!

Те ви сега! Без коментар...

Преди 10 години.

Аз:

- Вземете "Грипен"! Вземете "Грипен"! Вземете "Грипен"! Шведското качество е всеизвестно, по-евтин е, повече бройки ще продадат хората, в цената влиза и подръжката.

Вие (обидено, все едно рекламирах МИГ - 23):

- Руска подлога! Антиглобалист! Глист! Мазаринист! БГ и Ю Ес Ей - вечна дружба!

Те ви сега - "вечна дружба"! Ами ако утре "другарите" ви отвъд Океана, рекат да напуснем ЕС в името на "мира и справедливостта!? Кво правим!? Ще скочим дружно върху бетона на Перловската река, може би, едва ли не...

Днес:

Аз:

- Проблемът не е в Европейския съюз, а в лидерството на Европейския съюз!

Споко, тоя път не чакам да ме нахраните, за да разбера, че съм от "лошите". Знам си го! Само че този път решаването на проблема не търпи отлагане.

Където стъпи ГЕРБ, трева не никне

Като виден почитател на чичко Илф и батко Петров много обичах да посещавам околийския град N - чисти улички, възрожденска архитектура, пазар, пълен с българска стока и то от производител, прилично уредена болница, читалище и училища, красив парк, спретнати заведения с любезно обслужване, обществен транспорт до столицата на всеки час, спортна зала, игрища и площадки със свободен достъп за децата и най-вече спокойни и ведри хора, които щъкат и вършат всекидневните си работи. Така беше. Но вече не е така.

В края на 2023 година ОПГ ГЕРБ спечели местните избори в околийския град N. Разбира се, по техния си начин - с активация на купения вот в последните минути на изборния ден. Година и три - четири месеца по-късно вече са налице и "видимите" резултати. На пазара - бомба, половината сергии празни, на другите - масовите чужбински боклуци. ГЕРБ винаги първо хващат за гърлото дребния и среден бизнес, за да превърнат свободните в зависими. Хората шушукат за нередности в болницата, читалището и училищата. ГЕРБ винаги като основно ястие налагат корупционния модел, за да превърнат честните и почтените в мошеници. Децата вече са вкарани в прословутите школи с кресливи треньори, където завинаги намразват спорта и движението напук на амбициозните си родители и щедрите такси. Автобусите са намалели наполовина. ГЕРБ не търпи конкуренция и дава само на нашите, но за сметка на това на автогарата е открита прекрасна и луксозна погребална агенция. Притеснените хора гледат надолу и не смеят глава да надигнат, защото съмнителни бандички от различни етноси с двупръсточели главици вдигат гюрултии в центъра на градчето.ГЕРБ мрази спокойствието - напрегнатият човек по-трудно разсъждава и по-лесно се контролира. И сравнението с други герои на нашата съвременност е напълно неуместно - дали ще търкаш билетче, или ще работиш в лаФка е въпрос на личен избор, можеш да го направиш, но можеш и да не го направиш. При ГЕРБ нЕма такива работи - всичко е по-задължително от утринната гимнастика при соца. Ако не цунеш ръчицата на баш боса, няма да ядеш!

Лъжат ви, когато ви кажат, че преходът не е свършил. В първите 10 години на 21-ви век нямаше никакъв преход. Либералният модел си се беше наложил и хората, осъзнали че довчерашното "Трябва да ми намерят работа" се превръща в "Трябва да СИ намеря работа", лека-полека посвикваха и започваха да си намират ключетата към успеха. По време на толкова оплюваната Тройна коалиция даже имаше моменти, в които доста негативни тенденции (като демографската, например) започваха да се обръщат. Тиквата дойде през 2009 година на гребена на съзнателно прокарваната години наред носталгична пропаганда "При бай Тошо си беше най-добре". И охраната на правешкия владетел се справи наистина блестящо. Вече 16 години, с малки изключения (Орешарски, Петков, служебните кабинети на Радев), земята на Ботев и Левски, както се пее в песента, отново е робска земя. Над 2 милиона българи избягаха от тиранията на ГЕРБ. Всички основни показатели за страната ни са катастрофални. Сервилна външна политика и тотален вътрешен геноцид! Това е ГЕРБ. Да, вярно - те хранят своите и ги хранят добре, но това е пагубно и за тях самите, и за всички останали, защото това са робски хляб и робска философия. Робският хляб е горчив, а да налагаш робска философия на народ с робска психология е като да превърнеш китния околийски град N в чалгарско гето.

***

Перверзен свят.

Роби гробници строят

на обезумели фараони.

Лицемери превъзнасят

и крещят,

злобно мамят

стадото бездомно.

Очите на Спасителя мълчат,

отегчени от поклони.

Как иска той да види,

вместо тях,

човешки няколко

сълзи отронени.

Доминатори

Не е вярно, че социалните мрежи формират каквото и да било, те са пространство, в което се изявява вече формираното, те са огледало, пред което се перчи все по-неувереното и деградиращо човечество. Толкова срещаното "Чистя листата си от токсични (колко зловещо!) елементи" всъщност е израз на опит за доминация на едно потиснато и доминирано същество, което са излъгали, че като надува виртуални мускули, ще се справи по-добре в реалния мускулест свят. Уви - минус и минус дават плюс само в математиката и глупостта не може да бъде преборена с повече и по-внушителна глупост.

България от 2025 е светът на победилата мутра от 90-те на миналия век. Този свят е наглед напомпан и силен, но е по-кух от кратуните в задния двор на бай Желязко от село Злокучене, Самоковско и няма начин лицемерието да го изпълни със съдържание. 

Днес у нас много се говори за насилието над жени. Само се говори! Зад празните приказки е скрита горчивата истина, че женското начало е в пъти по-бито и унижавано отпреди 30 години, с тая разлика, че днес има повече пари и луксозни аксесоари, с които се затваря устата на тия по-нежни 51,237 процента от България.

Днес, 18 март, всички сме супер възмутени от насилието над животни. Но зад справедливите ни чувства са скрити десетки години мълчание за мутренските извратености - от поголовното развъждане на питбулите, които бастисаха домашните любимци на десетки свестни хорица до организираните за пари кървави кучешки и петльови борби (обичат си борбата и туйто).

Днес постоянно тръбим, че трябва да запазим децата от различните наркотични вещества. Но зад това наистина важно тръбене стоят десетки години бездействие, в които като държава и общество допуснахме дилърите до оградата на всяко едно българско училище. 

Изобщо - положението е "Надежда всяка тука оставете", но ние продължаваме да упорстваме и да надуваме виртуални мускули, чистейки от "токсични елементи" френдлистите си в "Мета". А цаката май е съвсем друга...

В новелата "Цар Футбол" на великолепния, макар и позабравен Антон Антонов - Тонич е описана следната забавна ситуация. В китно провинциално градче злодеи ще крадат голямата звезда на местния отбор Кичко Кокичков. По повода се събират футболните хора и започват да умуват как да спасят положението. Някой предлага да прикрепят към звездата най-добрия борец в областта - 130-килограмовия Калоянчо. Въодушевени, всички викат "Ура!", но една стара кримка ги сваля на земята - Калоянчо хубаво, ама ако ония дойдат да гепят Кичко със сила; ако решат да действат с хитрост - лошо, Калоянчо можеш да го излъжеш по-лесно от малко дете. С няколко десетки букви - освен борба има и футбол, освен сила има и хитрост и само футболните хора могат да спрат пехливаните, защото футболът е невероятно хитра игра. 

Това е положението, приятели! Да оставим "токсичните елементи" на токсикологиите, да включим някоя и друга мозъчна гънка и да се опитаме да измислим начин да спрем насилието и насилниците! Защото в най-скоро време доминаторите ще се превърнат в терминатори и тогава всяко вайкане, освен безполезно, ще стане и излишно.  

На инат

Може да е така, може да е иначе, може да е всякак, но туй момче Джей Ди Ванс ми прави много добро впечатление, при все че последното нещо, което ще направя, е да мина от дясната страна на барикадата (ей така - от инат, а не защото десните не са прави за много работи). Вчера човекът каза нещо много важно - Европа страда от отворените граници и липсата на свобода на словото. Наглед има противоречие, но всъщност Ванс е абсолютно прав.

Отворените граници доведоха до загуба на идентичност. Днес мнозина тръбят "Бъди себе си", но не само че не са себе си, а и са заменили това "себе си" за луксозно робство. От опакования Райхстаг на Кристо останаха само опаковките, Райхстагът го няма. Мулти-култито я докара дотам, че едно добре тунинговано нищо щъка по улиците на Стария континент и се чуди какво да прави. И понеже е изпразнено откъм разум и каквото и да било човешко съдържание - прави глупости.

Идентичността е много сложна материя. Тя е съчетание на нещо, с което се раждаш и разни работи, които придобиваш впоследствие. Ако бях поляк, например, със сигурност щях да съм от "Легия" - Варшава и с още по-голяма сигурност щях да ненавиждам орките. Уви! Българин съм. По случая съм от "Левски" - София и имам топло чувство към орките, въпреки всичките им старания напоследък да се изкензат върху това топло чувство. Да, аз мога да им кажа, че не са прави и вършат глупости, но да желая тяхното тотално унищожение просто не е в природата ми. То е като имотният спор с роднините ми навремето. Говорех им, предлагах им, подавах им ръка - те си знаеха своето и направо ме вбесяваха, но и за миг не съм си и помислял да ги ликвидирам. Друга тема е, че после стана на тяхното, за да открият 10 години по-късно колко съм бил прав...

По отношение на свободата на словото работите са още по-трагични. Когато те преследват заради правото ти да кажеш, че Урсула, например, е куха лейка и тежко корумпе, всъщност лишават тях си от коректив и друга гледна точка, а най-лесно и безметежно пропадат сляпо убедените в правотата си фанатици. Лошото е, че повличат и всички останали в пропастта. Защото го има и обратният случай - същите тия постоянно набеждаваха Жан Клод Юнкер, че е пиянде, но под неговата веща ръка Евросъюзът направо си цъфтеше и връзваше. Човекът и в сегашната тежка ситуация дава много разумни съвети, но няма кой да го чуе точно защото политкоректността е заглушила свободата на словото.

Та, таквизи ми ти работи с туй момче Ванс! Много точни попадения има. Но десен няма да стана. От инат, който е задължителна част от моята си идентичност.