Събуждам се преди четвърт век в любимия апартамент на стара мама, който се намираше на две крачки от Орлов мост, и шаш и паника - Топлофикация атакува да слага топломери! В просъница и по бели гащи изгоних набързо натрапниците, след което още по-набързо мобилизирах стара мама, светла й памет, майка ми, сестра ми и двете кучета - престарялата Габи с обратната захапка и пинчера Джеки, който оставяше зъбките си във всеки, осмелил се да доближи спалния му леген (светла им памет и на тия верни хайванчета). Инструкцията беше проста, но ясна - да се хапе, да се дращи, да се реве, да се лае, да се вие, но да не се допускат лошите на разстояние под километър от частната ни собственост. След това, разбира се, беше алармирана и пресата (предимствата да живееш до Полиграфическия), а за капак половината кооперация (другата половина си беше по природа с гадовете) биде обединена в действаща, работеща и най-вече също така хапеща, драскаща и ревяща Демократична опозиция срещу топлофикационните безобразия. Резултатът!? Десет години Топлофикация не посмя да припари до любимия апартамент, не го направи дори когато престанахме да си плащаме надписаните сметки. Не ме е яд, че, когато стара мама си отиде от този свят, отстъпихме жилището на роднините, яд ме е, че първата им работа беше да клекнат покорно на тия доказани изверги и да си платят до стотинка задълженията. Десет години хапане, дращене и справедлива борба отидоха на вятъра...
Вчера Банкянската ливада, дето закопа милата ни родина и демократичното й развитие, отново се направи на мъж и пръсна отровата си във всички възможни, но безобидни посоки. Нищо ново - нищо изненадващо. Но защо тия, към които беше насочен ударът му, реагираха по този обиден за достойнството им начин!? Уж комунистите - мрън-мрън, зън-зън, ми добре, ще отстъпим... Това, ако са комунисти, другарят Димитров е въздържател, а другарят Сталин е бек-вокал в Каспичанската народна опера и балет! Когато чуе думата "комунист", всеки нормален човек очаква да види минимум решителен мъжага с каскет и автомат или ударничка гюлетласкачка, които, като ударят по масата в Габрово, да изпопадат полилеите в Полски Тръмбеш. А то - мън-мън, зън-зън и чака да цуне протегнатата ръка Бокова, за да не изпусне келепира и тазгодишната сланинка, полята с мавруд от Асеновград. Пълни ментаци! Ами умно-красивите кресльовци!? Вместо да излязат на извънреден протест и да поставят самозабравилия се "герой" на мястото му, вместо да хапят, да реват и да дращят, те се занимават с глупости - защо Мони Николов ще играел в Русия и защо Карлос Насар се снимал с Пеевски! Абе, смешници, вие словосъчетанието "професионален спортист" чували ли сте го!? А знаете ли с колко трудно съдържание е изпълнено то!? С какво право вие, които не сте вдигали по-тежко от джойнт и не знаете къде се намира физкултурния салон дори в собственото си даскало, сте тръгнали да се мешате в живота на единствените хора, които дадоха лъч надеждица и частица радост на изстрадалия ни народец в последно време. Или може би и вие чакате някое подаянийце от щедрата трапеза на Банкянската ливада.
Когато неправдата се отминава с мълчание - тя расте, дебелее и притиска истината до стената.
Когато на неправдата се отвърне, дори с хапане, дращене, лаене, реване и истерясване, тя се замисля. Никога не е лесно да пробиеш там, където има съпротива. Природен закон!
А между другото - Боко вчера не се скара единствено на Делян. Дребните душици никога не се осмеляват да опонират на по-силните от тях. И това е закон - основният закон на мизерната ни политическата класа в последните 80, пагубни за българската душевност, години
Няма коментари:
Публикуване на коментар