За свети Георги Нови Софийски

Тази година на 11 февруари се навършиха 500 години от подвига на един от небесните покровители на България свети Георги Нови Софийски. Годишнината е достатъчно кръгла, но някак си остана незабелязана, макар че когато честваш 1100 години от Покръстването, би било хубаво малко от малко да покажеш същността на християнството и неговото значение за нашите изстрадали земи. Очевидно Георги от Кратово не се вписва в интеграционните концепции на вчерашните еничари и днешни евроатлантици, а и не е добър пример за младежта и студентите.

Има един много хубав разказ на Ангел Каралийчев - „Георги Кратовчето”, прочетете го или пък се доверете на спомените на поп Пейо, който е автор на житието на светеца. На пръв поглед няма да откриете нещо необикновено. Свети Георги е младо, красиво, 18-годишно момче. Образован е – може да чете и да пише. Има добър занаят – златар е. За да приеме мохамеданството, турците го изкушават с богатство и високо обществено положение. Легендата говори и за зеленоока хубавица, дъщеря на местния паша, която е влюбена в нашето златно момче. Да си го признаем, всеки, особено в днешните крайно материални времена, би се съблазнил от подобни примамливи предложения. Но Георги отказва. Отказва реките от пилаф и шербет. Отказва обичта на девойчето. Отказва да се „интегрира”. Отказва парите и славата и скромно поема по пътя към кладата. Без да обижда чуждата вяра, той остроумно обяснява, че тя е прекалено примитивна за неговия български интелект. Че пилафът и шербетът не са по нашите вкусове. Че не може да замени Светлината, която идва от Вселената, за императивите на исляма.

„Мнозина са звани, а малцина избрани.” А тия, малцината, обикновено са избрани, защото сами са избрали. Да бяха много – православното календарче нямаше да побере имената им. Мъченичеството на свети Георги Нови Софийски е избор, негов личен избор. Най-вероятно младото му и чисто сърце е искало още живот на тази земя, още въздух, още мечти... Но той просто е отказал да плати цената на тези желания. Видяло му се е прекалено да предаде своите, да предаде вярата си, да предаде себе си. И в крайна сметка е предпочел пътя към безсмъртието. Днес неговата памет се почита в целия православен свят. Днес много християни търсят неговата закрила. Днес неговото златно име е ценено и почитано навсякъде. Само у нас – родната му земя, не намерихме време и място да го споменем с добро. Прекалено голям е за нашите дребни душици.