Казват, че алчността е нещо нормално и била двигател на
прогреса. Всъщност алчността руши бездруго крехкия материален баланс на Земята.
За да трупат някои ненужни, а и безсмислени ресурси, други остават без каквито и
да е жизнено важни за съществуването им необходимости.
Твърдят, че похотта е неизбежна. Дрън – дрън, та пляс!
Когато две същества от противоположни полове си легнат в кревата по взаимно
желание, то това вече не е похот, а любов. И не виждам да е нещо, което да
надхвърля човешките възможности.
Гневът бил градивна сила. Хайде де! Сигурно ако сър Исак
Нютон, вместо да полягва следобед под китната сянка на ябълковите дръвчета,
ходеше в местната кръчма да вдига гюрултии, днес щяхме да сме по-наясно с
основните закони на физиката.
В завистта нямало нищо нехуманно. Глупости на търкалета!
Вярно, че да вземеш чуждия живот изглежда по-лесно от това да усъвършенстваш
твоя, но е физически невъзможно, а и означава, че изобщо не харесваш себе си,
което при всички положения не е особено умно.
Лакомията била нормална. За домашните любимци – може би. Но
подозирам, че у всяка човешка биологична единица има разумен праг на
насищането, който, когато се премине, води в най-добрия случай до драйфане.
Надменността била символ на благородство. Да презираш и
отхвърляш другите е все едно да се мислиш за безсмъртен, какъвто доказано не
си. А и винаги съм подозирал „благородниците” в кръвосмешение, водещо до тежки
психически отклонения.
А какво да кажем за леността!? Вярно е, че мързелът е
основен подтик за философска дейност за всяко българско същество, но не бива да
се забравя, че мърдането на мисълта, също е форма на движение. Друга тема е, че
по-напредналите материално от нас народи са го постигнали, колкото и да ни е
неприятно, с работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар