За шарлитата и другите

Покрай истерията и мистерията „Шарли” за пореден път почуствах, че съм безкрайно нищожен, елементарен, грешен и прост човечец, който по някаква невъобразима случайност е попаднал сред едни великани на мисълта, благонравието и добрите обноски. Великани, които са толкова наясно със структурата на Вселената, че всеки ден внимателно обмислят своите ходове и винаги постъпват правилно – от пускането сутрин на водата в нужника до вечерното обличане на пижамата.

Част от тия великани не пропуснаха да яхнат модната вълна и да се направят на „шарлита”, при все че и на работодателите им е ясно, че за тях свободата на словото не струва повече от две банички и една боза.

Друга част заявиха своето съпричастие към накърнените чувства и възвишените ценности на фундаменталистите. А аз с моя извънредно прост акъл се зачудих защо тия фундаменталисти са си купували троцкистко издание. Ами ако са си купували и „Плейбой”!?

За капак дойде и милионният „Марш на мира”, в момент, когато всички по чудо съхранили се инстинкти за оцеляване в Европа крещят - „Затворете вратата!”. При всички положения обаче Лев Давидович е останал доволен, където и да се пържи в момента – толкова свои почитатели накуп едва ли е виждал приживе, че и наш Боко сред тях.

Да, ама ще каже някой – „Шарли” се гаври и с християнските ценности. Видях толкова обсъжданата карикатура и какво - колкото и да е слаба вярата ми, едва ли би си повлияла от една рисунка. Първосигналната ми реакция беше – троцкисти и Христос, завод за металорежещи машини и Симфония № 40 на Волфганг Амадеус Моцарт, след което отидох да се включа в традиционния ни неделен махленски мач. Там реших да се правя на ранния Жан-Мари Пфаф и в един момент направих такъв плонж, че всички уважаващи себе си паламуди в Бургаския залив със сигурност ми завидяха. Героичното действие завърши в локва с размерите на Панчаревското езеро, в която спокойно можеше да поплувам, ако имах плавници. На всичкото отгоре така закачих топката, че тя неспасяемо влетя в собствената ми врата. Може би трябваше да се обидя на всички локви по света и да им обявя свещена война!? Не, просто се засмях с останалите… Защото беше смешно.

Съчувствам на „Шарли” не защото споделям идеите му (макар че в моите представи Лев Давидович е с няколко класи над Джугашвили). Съчувствам на „Шарли”, защото беше нещо нестандартно в един все още и все по-догматичен свят. „Шарли” бе провокация към ума, а човечеството за пореден път доказа, че не е особено интелигентно и че продължава да живее с едноизмерната представа за плоскостта на планетата Земя.