Избори до дупка

 Всеки, който е играл футбол, карти, домино, шахмат, че дори бадминтон, е наясно, че е възможно да загубиш. Не е приятно, не е желателно, но е възможно. Такива са правилата на играта. Нещо повече - всеки, който е играл баскетбол, канаста, плажен волейбол, народна топка, че дори и "Не се сърди, човече!", е губил. И в това няма нищо страшно. Победите и загубите са суета, единственото важно, а и неизбежно е да се развиват знанията и уменията. И между другото точно загубите се оказват особено полезни в това похвално начинание. Те ти помагат да се усъвършенстваш, за да можеш следващия път да влезеш в играта по-нахъсан и по-подготвен.

Демокрацията е точно такава игра. Има печелещи, има губещи, но нито печелещите печелят винаги, нито губещите губят завинаги. Не за друго - невъзможно е. Властта изхабява, дори най-добрите идеи остаряват, а туй нещо, на което се намираме и все се караме за него, не престава да се върти. Това, което вчера е било хит, днес е демоде, а утре ще бъде утопия. Както казва известният немски социалдемократ Едуард Бернщайн - "Целта е нищо, движението е всичко". Разбира се, светът не е особено наклонен да вярва на добрите стари и скучни социалдемократи, но то и затова е цъфнал и вързал.

Опорочаването на изборния процес в Европа в последните години е удар срещу демокрацията и пазарната система. Като изключим Доброто старо Обединено кралство (но то не е част от ЕС), където желязната мажоритарна система си работи безупречно и няма загубили сърдитковци, в останалата част на Европа има съмнения не просто в изборния процес, но и в получените от него резултати. И даже христоматийната в тази патология наша родина вече не е сред челниците в това грозно, а и непрактично дело. В Румъния вече се стигна до отмяна на президентските избори заради водещата позиция на "нежелания" кандидат.

Няма нищо лошо в това да победи някой, който не ти е симпатичен. Демократичните избори не са конкурс за красота, а сито за кадърни администратори. Когато процесът е честен, ситото работи безотказно - искаш ли да се задържиш на власт, ще се стараеш да угодиш на избирателите, искаш ли да вземеш властта от позицията на опозиция, ще полагаш усилия, за да спечелиш доверието им. Развитието иска непрестанно движение. Всеки опит за застопоряване, присъщ на тоталитаристите, води до насилие, а оттам, рано или късно, до отрицателен отбор и регрес.

Да, ама - ще каже някой, и Хитлер идва на власт чрез избори. Което обаче съвсем не е вярно. Дори на последните що-годе демократични избори в Германия от март 1933 година (а те не са съвсем демократични и това потвърждава правилото) Хитлер не печели пълно мнозинство - не му стигат 36 места в парламента. Осигурява му ги добронамереният политкоректен патриот Алфред Хугенберг, който се е надявал, че ще командва парада в сянка. Само че става точно обратното и през ноември 1933 избори вече няма, тоест има, но Хитлер ги печели с 92 на сто, сиреч - няма. Всяка заигравка с тоталитаризма и тоталитаристите свършва зле за демокрацията. А и не само за нея.

Тъй че, приятели, когато хората изберат някой, който не ви е симпатичен, уважете избора им. Нека опита силите си! 4 години минават бързо - ако се справи - добре, ако не се справи - още по-добре. Важното е процедурата на честния изборен процес да се пази като нещо свято, защото тя гарантира непрекъснатостта на усъвършенстването. Не количеството, а конкуренцията създава качеството.

Носталгия

 Било е по Иван-Костово време. Джиткам си с трена към морето, а в купето се води класически въодушевен разговор за политика, спорт и музика. Водят го женица на средна възраст и някакъв дядо, а аз само седя и слухтя. По едно време женицата се изцепи, че при бай Тошо си било най-добре. Възмутих се до дъното на бездънната си каца на презадоволено младо същество, опиянено от многобройния и все демократичен избор от напитки и джойнт в оная култова епоха! 

Гледам със сегашните си очи на тая ситуация и единственото възмутително нещо, което виждам, съм аз самият - наперен хулиган с две гънки мозък, едната, за да се напие, другата, за да си купи билет за сектор "Б". Женицата всъщност не каза нищо възмутително. Тя разказа, подобно на много други пътуващи по купетата на БДЖ, историята на най-обикновения си живот. Самотна майка на две деца, мъжкият не понесъл отговорността на семейството и офейкал. Държавата обаче й помогнала с жилище и някой левец по бай Тошово и тя някак си се справила. Новото време я оставило без препитание и разноските по жилището започнали да тежат. Това беше в общи линии и като се тегли чертата, май женицата имаше всичките основания да бъде доволна от другаря Живков. Всеки гледа от своята си камбанария и точно заради това не е особено добра идея да се съдим един другиго. Още повече че колкото хора, толкова и камбанарии. Нелепо е, възкачен на собствената си камбанария, да не забележиш камбанариите и на другите. Пък и не е гот да биеш камбаната за щяло и нещяло.

Джордж Оруел е от заможно семейство. Нормално е за него СССР да е крачка назад.

Чарли Чаплин е отраснал в приюти. Нормално е за него СССР да е крачка напред.

Нито Оруел, нито Чаплин са били в СССР. Сигурно и това е нормално. Както е нормално вероятно, че Джордж Оруел от заможното семейство завършва живота си в бедност, а Чарли Чаплин от приюта в последните си дни се къпе в заслужено богатство. За мен не е нормално само, че болшевиките се припознаха в 1984, а не в уникалния талант на момчето от приюта, но това е друга тема.

Всеки има право на собствената си камбанария и на собствената си воля кога да бие камбаната Акъл от недозрял хулиган на пет големи и 10 грама джойнт - мерси! Помня го този - нищо не ставаше от него!

Фактчекнене

 Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно и защо не е вярно - това са подробности, които не интересуват гласоподавателите на ББППДБДПБСПННИТН.

Попаднах на фактчек на бомбардировките над Дрезден от 1945 година. Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно - броят на жертвите, начинът на изчисление, военната необходимост от този по същество варварски акт, това са подробности, от които вече и немският народ не бива да се интересува, защото Урсула забранява. Защо!? Е, сега. Раличка от едно време е над тия работи. Няма нужда от аргументация, когато има ясен лозунг. Многоуважаваният от целия български народ сър Уинстън Чърчил е наредил така и така е трябвало да стане в името на мира и демокрацията. Друга тема е, ама това вече не е фактчек, а лично мое си субективно становище, че бомбардировките над Дрезден са държавен тероризъм и целта им е да деморализират цивилното население, подобно на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки 6 месеца по-късно същата година, че унищожаването на европейски културен център като Дрезден е висша форма на циничен вандализъм, още повече че в града не е имало и един военен обект, че ако към убитите се прибавят ранените и безследно изчезналите, ще се получи ужасяващо число дори за широката рамка в това отношение на Втората световна, че самите сънародници на сър Уинстън дотолкова го "обичат", че на първите избори след победата над Германия на 5 юли 1945 с две ръце и над 3 милиона гласа повече го разкарват от властта. Да, ама не - рече Раличка, ако и да е от Белоградчик и съратник на борческия литературен кръг "Безусловно", флагман на битката за свободата на словото и словото на свободата от 90-те години на миналия век в Гвардейския факултет.

Фактчекът е игра за наивници. Всяко субективно, честно изказано, мнение е в пъти по-достоверно от него. Във фактчека няма факти, а само едно чекнене пред силните на деня, което поддържа илюзията за всемогъществото им, докато не дойде някой малко по-силен със своите си фактчекъри, който да изреве - фактчекът приключи, не е вярно, а на кое и защо се надяват само бъдещите каторжници!