Петоъгълна шесторъбщина

Без въображение, естетическо чувство и познание тая работа не става. Идеята за паметник, посветен на 1300 години България, беше добра, но изпълнението – кофти. Авторът навремето очевидно е искал да изобрази по някакъв начин безкрайността, но се беше получил грандиозен петоъгълен шесторъб.

Изобщо представите на комунистите, комсомолците и пионерите за безкрайността по странно стечение на обстоятелствата закономерно се изразяват чрез грандиозни петоъгълни шесторъбове.

А тя, безкрайността, не търси особена грандиозност, петоъгълни шесторъбове – хептен.

Зографът Захарий я въплъщава в кръг. Най-обикновена математическа окръжност с неособено голям диаметър! Разходете се до Преображенския манастир или до Троянския, погледнете и хайде после отново да си поговорим за петоъгълните шесторъбове. Освен въображение, естетическо чувство и познание тая работа иска и майсторлък. Неслучайно тая година татковината ни чукна 1336 лазарника!

От дума на дума дойде дума и за едни самолети. Като го емнаха Румен Радев за „Грипен”-ите, та вече шеста неделя. То Цуци, то Боци, то „демократи”, то протестъри, то все отбор юнаци-разбирачи, които не слизат от изтребителите си. Да имаха акъл, щяха да видят, че шведското возило е хем ново, хем добро, хем политически неутрално. И вълкът сит, и агнето цяло, и овчарят спокойно може да си дрънне няколко сливовици с шопска салата, а чехите и унгарците определено не са по-прости от нас! Да имаха, ама нямат! Цялата стратегия на комунистите, комсомолците и пионерите (и по това винаги ще ги разпознавате) е да се целуват с актуалния „Голям брат”. Целуват се, за да се облажат. Те да се облажат, да не помислите, че народът! 45 години се целуваха със Съветския съюз, като им спряха кранчето оттам, побързаха да се цунат с Щатите, а напоследък и към Китайската народна република мяткат влажни погледи. Големи „любовници” се извъдиха и муцунките им все едни такива мазни, блажни! Преди на 7 ноември се кланяха, днес на 4 юни, утре и на 1 октомври ще лазят, ако другарят Си Дзинпин им хвърли по някой лев. Въображение, естетическо чувство, познание!? Ха, смешки! Да живеят ситите петоъгълни шесторъбове и ненаситната петоъгълна шесторъбщина!

Другият

Колко хубаво би било, ако имаше повече кротост и смирение в човешките взаимоотношения!

Не, ние не унищожаваме себе си. Поне не директно. Унищожаваме другия. По-лесно е някак си. Унищожаваме го с претенциите си да бъде като нас. А той е различен. Унищожаваме го понякога с мълчанието си. А той може би има нуждата някой да му говори. Унищожаваме го винаги с нелепото си желание да го направим част от объркания и хаотичен свят на собственото ни егоистично „Аз”. А е възможно неговият вътрешен мир да е и по-подреден, и по-хармоничен от нашия.

Другият не иска да бъде наставляван и поучаван. Другият не иска да му размахваш назидателно пръст или юмруци, когато сгреши. Другият не иска да го обвиняваш и да му се налагаш. Другият иска да бъде разбран и простен.

Губим килограми време да се самоанализираме, самозадоволяваме и самосъжаляваме. Другият е там, самотен, затворен в своята малка стаичка и мечтае за нашите пет добри думички.

Трошим хиляди средства за безсмислени вещи и скъпи играчки, които после ще обират прахта по таваните.

Другият е гладен, надява се на два кинта и двайсет за парче хляб и топла чорба.

Изхвърляме тонове боклуци и мърсим природата. Убиваме я. Всекидневно.

Другият казва: „Ела сред природата да подишаме въздух и да се заредим с красота!”.

Никакви утопии и никакви идеални общества няма да превърнат планетата Земя в рай! Но може да стане по-добре – когато разберем, че другият съществува. Той е тук с ококорени черни или сини очи, със смачкано яке или кадифени панталони, с шапка-идиотка или старомодно бомбе. Той е тук някъде - на улицата, на стадиона, в селото, в града, на поляната, в киното, в трамвая. Той е тук винаги и очаква твоята протегната ръка, твоята усмивка и твоето кротко и смирено „Добър ден!”.      

Разни такива нещица

Преди няколко дни българинът Атанас Скатов отново покори Еверест. Родните медии отразиха това достойно постижение все едно нашенецът беше отишъл до Мальовица за боровинки. Ясно – добрата новина не е новина, трябва да има яко нещастие, ужас и омраза, за да се плаши народът и да не вдига глава към острата сабя на батя си Боци. Но друго някак си ме гложди повече – ами да, в съвременния материалистичен и технологичен свят изкачванията на Еверест действително станаха по-лесни и евтини от разходка в Борисовата градина. И не само те. Човешкото същество дотолкова наблегна на развитието си като материална единица, че наистина прекалено много неща вече изглеждат лесни и евтини. Да обиколиш земното кълбо за 1 ден – никакъв проблем! Намери евтините авиокомпании, направи си план, отдели малко кинти (дори и българска заплата би била достатъчна) и обикаляй. Да вдигнеш 300 кила от лежанка – никакъв проблем! Открий подходящите стимуланти, зоби яко, тренирай и накрая ще ги вдигнеш. Да пробягаш 100 метра под 9 секунди – е, това вече е детинска игра, само трябва да финтираш допинг ченгетата. Да скачаш с бънджи или парашут, да се возиш на яхта, да се разкрасиш или подмладиш – ама за какво изобщо иде реч, вади кинтите и го прави! Животът е толкова прекрасен, всичко е толкова евтино и достъпно, всичко е толкова постижимо, че от цялата тази хубост и красота хората се чувстват... самотни и отчаяни! Хахаха, парадоксът на новото време – имаш всичко, а ти се ще да нямаш нищо!    

Преди време питах моя близка каква е разликата между този и онзи мобилен телефон, при положение че все са мобилни телефони. Разликата била в екстрите. С единия можело да си снимаш гъза и да го пуснеш в сурат-тефтеря, а с другия можело да си снимаш сурат-тефтеря и да си го споделиш на гъза. Без излишни думи, а то в случая всички думи ще са излишни – важното е споделяне да има, за да бягаме от самотата. Но тя, темата за отчуждението на едноизмерния хомо консуменс, е толкова добре развита от чичко Маркузе, че едва ли си струва точно аз да философствам над нея. Намерете си книжките и ги четете – информацията се яде винаги в суров вид, претоплянето или тълкуването влияят зле на вашите мозъчни функции!

Задълбаването единствено и само в материята и опитът материята да бъде обяснена единствено и само чрез материята не само че не правят никого на тази злощастна планета щастлив, но и са глупави. То вероятно и динозаврите са се чувствали всесилни (а те материя даже в излишък са имали), докато някаква елементарна промяна в климатичните условия не ги и е превърнала в шепа кокали. Добре е, докато търсим най-малката микрочастица материя, която уж трябвало да споява всички частици във Вселената, да се замислим, че може би такава няма. Че материята се крепи от дух - както в пространството на микрочастиците, така и в реалността на галактиките. Че всички взаимодействия, чрез които работи Вселената, са взаимодействия на привличане. Че всеки динозавър сам по себе си, колкото и да е бил материално силен, сега не е нищо повече от експонат в музей.

Спорихме с мой руски приятел какво е човекът - венец на творението или грешка на природата? Нито той, нито аз, нито един куп други хора дадохме смислен отговор. По-скоро у мен се завъртя такава идея, че съвременното човешко същество е нещо заблудено, което е сбъркало пътя си, но има своя шанс да го намери отново. Ако продължи по сокаците на животинското си усъвършенстване – то ще последва съдбата на динозаврите. Ако тръгне по дългия и труден път на духовното си съзряване – то вероятно ще постигне щастие и в материята. Не бива да забравяме - на Земята освен Хитлер е живял и Моцарт.