Картината

Искам да разкажа за една картина. Пейзаж на Търново и Янтра. Подари ми я Стара мама – майката на майка ми, преди доста години. Не съм любител на вещите, а и тази картина не е нещо особено – просто една река и няколко къщички, но това е най-ценният подарък, който някога съм получавал, защото са ценни историите, които понякога предметите носят в себе си, особено когато ги знаеш в детайли.

В местността Урвич, близо до пътя от София за Самоков, има една интересна постройка с каменни бойници, за която много хора си мислят, че е останала от времето на Второто Българско царство. Истината е, че руините на автентичната крепост се намират доста по-навътре от пътя. Сградата, за която говорим, е издигната през 40-те години на миналия век от един уникален българин, за когото съм сигурен, че твърде малко хора са чували - Ботьо Бараков. Едва ли и аз щях да знам името на този достоен човек, ако не бяха тайнствените разкази на дядо ми Любо, които, подобно на новините на БиБиСи и „Гласът на Америка”, нямах право да разпространявам сред приятелчетата си в училище.

Бараков е от онзи тип хора, от които дядо ми най-много се възхищаваше – самонаправилите се. Нарочно не използвам англоезичния термин, точно защото има хубава българска дума и дядо ми Любо не би ми простил, ако не я използвам. Тръгнал от нищото, благодарение на предприемчивия си дух и интелигентността си (кажете ми един съвременен български бизнесмен с подобни личностни характеристики), Ботьо Бараков за кратко време натрупва състояние. Занимава се с производство, дистрибуция и търговия с бои - дефицитна за времето си стока (Я, освен рекет, проституция, наркотици и хазарт имало и други начини да изкарваш пари, само трябвало да откриеш дефицитната стока!). Вратите на всички заможни домове от Виена на запад са отворени за него, но той си остава верен на България. В периода между двете световни войни Бараков е един от най-богатите българи, който обаче не парадира с парите си, а подпомага с тях родното изкуство, защото както сам казва „Изкуството е висшата форма на изява на човешката същност”. Десетки родни писатели издават книгите си с пари на този човек, като той не претендира и за една стотинка от продажбите – всички приходи са оставали за авторите. Бараков храни в буквалния смисъл на думата един куп художници, скулптори, артисти, певци и музиканти. Голямата му идея е сградата на Урвич, замислена и построена според неговото желание в средновековен стил, да се превърне в галерия на българското изкуство. Само със свои средства той купува стотици картини, скулптури, керамични произведения, пластики…

Дядо ми обичаше да казва, че след 9-и септември 1944 никога не е страдал от комунистите, а от простите хора. „Не ме е яд,” – казваше ми той – „че ми национализираха 8 леки автомобила и 2 камиона. Яд ме е, че тези прекрасни за времето си машини попаднаха в ръцете на шивачи и овчари, които ги съсипаха!”. Като се има предвид, че понякога ние действително сме малък, но много прост народ, не е трудно да се досетим, че след споменатата култова дата за Ботьо Бараков настъпват трудни времена. Набеден за „враг на народа” (естествено е на един малък и много прост народ интелигентните хора да му бъдат врагове), той е изпратен през 1948 година в Белене. Същото това Белене, което дядо ми успява да избегне благодарение на един истински… комунист - Димитър Петров – Диндо, който има достатъчно кураж и власт, за да го опази. Между другото бай Диндо се опитва да отърве и Бараков. Отива при един малък и много прост човечец, на когото по стара българска традиция е дадена огромна власт и се опитва да се примоли за мецената. Отрязан е брутално – очевидно Бараков е бил прекалено голяма фигура за нечии болни и комплексирани мозъци. Негодяйството не се предава по партийна линия. А и, както казва един мой руски приятел – „Не всички комунисти са били негодяи!”. Нещо повече – аз съм убеден, че повечето комунисти не са били негодяи. Проблемът е, че на 9.09.1944 в комунистическата партия са членували около 20 000 души, а на 1.01.1945 те са вече един милион. На другото и аз съм бил свидетел – през 1989 имаше 1 милион „комунисти”, а през 1990 остана само бай Владо Спасов. Константна величина е мнозинството от малки и много прости хорица, което неизменно, с незначителни изключения, управлява Третата Българска държава.

Бараков се връща от Белене през 50-те години на миналия век. Между другото напълно оправдан още от тогавашната съдебна система. Най-напред се отбива в къщата на дядо ми. Първите му думи са: „Любчо, какво преживях само, Любчо…” и се просълзява. Разказът му за ужасите в Белене е покъртителен. Дядо ми никога не пожела да ми каже подробности от страх да не ме разстрои, макар че неговата педагогическа наука се основаваше на това нищо да не ми бъде спестявано и от малък да свиквам с трудностите в живота. Още по-страшна гледка Бараков открива в дома си на Урвич. Всичко е разбито, стотици картини, скулптори, керамики и други произведения на изкуството са изгорени, откраднати или изпотрошени. Съвременници на случката разправят, че хора от близките села зимно време са си палели печките с шедьоврите на българските майстори! Понякога ние сме малък, но много прост народ…

Хората, които подават ръка на Бараков след лагера, са дядо ми Любчо и комунистът бай Диндо. Понякога единственото нещо, което пречи на човещината, е страхът.

Постепенно меценатът се връща в живота. Започва работа като най-обикновен бояджия във фабриката, която му е принадлежала. Живее скромно, а със заплатата си отново започва да купува… картини. Естествено, няма пари за произведенията на известните тогава имена, но купува с усета на естет, натрупан през времето. Една от картините от новата сбирка подарява на дядо ми в знак на благодарност. Постепенно разбира и кои са били основните вандали в къщата му, отива при тях и им казва в очите само това – „Момчета, не правете повече така, моля ви! Аз не събирах тези неща за себе си, а за България!”.

Ботьо Бараков доживява демокрацията. Не търси реванш, не се изкарва репресиран. Продава къщата на Урвич по своя воля. Връща се в родното си място някъде в Габровско и скромно напуска този свят през 1997 година. Не знам колко картини и други произведения на изкуството оставя събрани след себе си. Познавам историята само на една от всичките. Пейзаж на Търново и Янтра.

Постоянни величини

„Къде ли, дявол да го вземе, ще свие гнездо постоянството?”. Тази прочута реплика на Атос от „Тримата мускетари” напълно пасва на процесите, които се случват в световната политика, откакто по Божий промисъл или по някаква нелепа и крайно неприятна случайност на Земята се е пръкнал човешкият род. Единствената постоянна величина в това иначе динамично пространство е глупостта на българската политическа класа и подчинените й медии, които за съжаление успешно успяват да промият мозъците и на част от българското общество.

Едно момченце например, набедено за външен министър, наскоро убедено заяви, че атентатът навръх 175-ата от рождението на Апостола на свободата Васил Левски не е насочен срещу България. Явно за Николайчо Младенов ужасяващото убийство на мирни хора, пристигнали в страната ни с единственото намерение да прекарат отпуските си по черноморските плажове, не е кой знае колко значимо събитие. По-важното е, че него го дават по телевизията, взема си министерската заплатка и пътува по чужбината. Останалото са подробности. По случая в подчиненото му министерство се обсъжда и новият рекламен слоган на държавицата ни – „Добре дошли в България, ако случайно останете живи, ще ви оберем ценностите!”.

Отдавна знаем, че тази република не е чиста и свята и тук живеят добре само разбойниците. Но откакто бившите служители на народната милиция взеха и открито властта, нещата започнаха да стават брутални. Повече от 20 години слушам за „професионализма” на служителите на МВР. Повече от 20 години щатни и нещатни сътрудници на ДС се пробват като журналисти, бизнесмени, писатели, художници и всякакви културни деятели. Повече от 20 години ми втълпяват, че те са еманацията на нацията. И накрая се оказа, че всеки лумпен, натоварен с раница с експлозиви, може спокойно да се разхожда във фоайето на голямо българско летище, след като по принцип се знае, че летищата са най-охраняваните места в целия свят!!! За отношението към оцелелите израелски граждани, държани 5 часа като заложници, и за допуснатото мародерство по-добре и да не става дума. Защото тогава основателно ще възникне и въпросът кой разреши през февруари провеждането на „Луковия марш” и знае ли шайката на Боко и Цецо какво е отношението на еврейската общност в България към този факт. Чували ли са поне герберите, защото основателно е съмнението в тяхното умение да четат, за дейността на легионерите на Луков, за Закона за защита на държавата и за Закона за защита на нацията, за жълтите значки и масовите изселвания, за съдбата на българските евреи от Беломорска Тракия и Македония. Най-вероятно не, тези неща очевидно не се изучават в школата в Симеоново…

Министър Добрев пък ще ни докара изгодно руски газ през Турция. Иначе разбрахме, че АЕЦ „Белене” щял да струва много пари (Абе, тези хора само за пари ли могат да говорят!?), но ние не сме съгласни тези пари да бъдат дадени от руснаците (вероятно ги пазим от бюджетни преразходи). Не знам защо Бойко толкова се мазни на Ердоган, но всички ние трябва да имаме предвид, че в мазните борби комшиите ни са по-големи специалисти от нас. На Борисов и сие (БИС 2) може да им харесва перспективата България отново да стане част от Османската империя (гледай тогава колко пари ще правят и какви джипове ще си накупят), но силно се надявам мнозинството от българите да не са на това мнение. Изобщо митовете за смелостта на Генерала си се оказаха само митове. В сравнение с него и Сергей Дмитриевич започна да изглежда като Шварценегер.

По принцип в България православните християни би трябвало да сме мнозинство. Напоследък обаче покрай събитията в Сирия започвам да се съмнявам. Не знам каква е вярата на журналистите от Босфор ТВ (BTV), но те с такава възхита коментираха убийството на сирийския военен министър (православен християнин по религия), че дори и в Мека са се зачервили от срам. Един виден панорамен плъх от Националната телевизия пък направи толкова трогателен филм в подкрепа на крайните ислямисти, че водещият на новините по „Ал Джазира” не се стърпя и мощно извика в ефир – „Ашколсун!”. Да не говорим за вечно ревящите за пари спортисти, някои от които избраха Азербайджан за родина. То май навремето и за пари са ставали еничари. Накрая един виден енергетик призова час по-скоро да започне войната в Близкия Изток, та да се отърве най-после от омразните си руснаци. Той разбира се няма да иде да се бие, но ще подкрепя „своите” пред телевизора с чаша айран и тенджера с пуканки. То и руснаците няма да идат да се бият там, но ако бъдат изтласкани като сфера на влияние от Сирия е много вероятно да се върнат на Балканите и тогава не ми е ясно какви ще ги вършат българските русофоби. Най-вероятно и петимата ще се изнесат в чужбина… Русофобите, ако са умни, вероятно трябва силно да искат Русия да запази влиянието си в Сирия, защото в политиката празни пространства не съществуват и всичко се премисля предварително и според собствения ти интерес, иначе няма гаранция, че постоянното непостоянство няма да те връхлети като лятна градушка.

Казват, че който иска да разбира от глобална политика – трябва особено внимателно да следи ситуацията в Близкия Изток. Честно казано не знам какво да кажа за тази аксиома. Там проблемите са доста сложни и със сигурност знам, че България не е фактор (а и не бива да бъде) за тяхното решаване. Винаги ме е учудвало, че много държави по света подкрепят евреите и арабите едновременно. Само понякога си менкат страните, които поддържат. Значи в момента „Ботев” Пловдив, „Вихър” Марикостиново и „Заря” Крушари подкрепят „Левски”, ЦСКА и „Б” националния отбор на Сингапур, а от своя страна „Левски”, ЦСКА и „Б” националният отбор на Сингапур възприемат позицията на „Зейтинбюрню”, Първия отбор на Сиера Леоне и националите на Нова Каледония. Преди два месеца положението беше точно обратното, а след около 2 седмици се очаква да се промени на 46 градуса и 5 десети. Това определено не го разбирам и по тази причина Близкият Изток за мен си остава една Тъмна Индия, която ме тласка далече от глобалната политика. Само че и аз вече започнах да си задавам въпроса на Атос -  „Къде ли, дявол да го вземе, ще свие гнездо постоянството?”.    

Продавам

„Иисус изгони търговците от храма”

Продавам отлично,

прилично купувам

различните стоки

в натура.

Продавам

на всички

от всичко

купувам,

и приказен

доход

сънувам.

Продавам

се лично,

в наличност

купувам,

в калния

поход

съм

арестуван!