Давай

Давай!

Мачкай!

Не прощавай!

На слабите

червата

разпилявай!

На силните

се кланяй

до забрава!

И свещ от восък

запали на гроба

на България!

Свободна програма

Имах два свободни дни.

В понеделник реших да се разходя из софийските молове. Не го правя често и ми беше интересно. Влязох в едни огромни пространства, пълни със стоки от цял свят – пари да имаш и можеш да си купиш на практика всичко. И продавачите от любезни по-любезни и обслужването на ниво, въобще европейска работа. Липсваха ми единствено хората - твърде малко посетители видях, може би защото беше и делничен ден. По-лошото е, че тези, които видях, ми изглеждаха много странно. Някак си пазаруваха без настроение, механично, без усмивка - избираха, плащаха, качваха се на колите и си заминаваха. Спомних си как в моето детство дядо ми ме водеше на Женския пазар в София. То беше ритуал, то беше чудо. Стока кой знае каква нямаше – кажи речи само плодове и зеленчуци, но пък имаше народ, който говореше на висок глас, пазареше се и гръмогласно се смееше на нещо си.

Във вторник се качихме с приятели на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил”. Честваше се празникът на Светата обител и 1000 години от основаването й. Имаше хора на различна възраст и от най-различни места. Не знам дали от природата, хубавото време, изпитата ракийца и топлия курбан, но хората ми се видяха по-ведри, по-усмихнати. Непознати се запознаваха, стари приятели се прегръщаха, бедни с богати се разговаряха. Нещо приповдигнато летеше в ноемврийското небе и осмисляше деня на събралия се народ.

Спорът между модерното и традиционното е по-стар от Вселената. Естествено е, че светът върви напред и няма кой да го спре. Но на мен ми се ще да се говори повече за нашето и чуждото, защото, кланяйки се на чуждото, постепенно ще изгубим нашето. А човек може да е сайбия само на своето, на чуждото винаги ще бъде роб. 

Демокрация в България!? Нема такова животно!

Пуснах този материал в петък по обед. Днес е понеделник. Странно защо в статистиката на блога ми не се отбеляза нито едно посещение от България за тези три дни. Аудиторията от чужбина е същата, от България - никой. Очевидно или материалът е доста слаб, или пък някой се е уплашил от моя скромен блог. Реших да го пусна отново, за да проверя за какво става дума... 

"Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали"

Уинстън Чърчил

Повече от 20 години в България се гласува срещу демокрацията. Нещо повече, нашенци толкова настойчиво си търсеха новия бай Тошо, че накрая избраха за премиер личния му телохранител. Въпрос на избор. В крайна сметка при демократична система и изборът на тоталитарен вожд е въпрос на избор.

Възможността да избираш е свещено право. Разбира се във всеки избор има и хазартен елемент. Можеш да останеш доволен от избора си, можеш и да се разочароваш. Демократичното общество обаче винаги ти дава възможността да опиташ отново. Също като във футбола (изключвам българския футбол) – мачът свършва, спечелен или изгубен, но винаги има следващ мач, чийто изход не е предрешен.

При демокрацията избираш сам и носиш последствията на избора си. При тоталитаризма някой друг избира вместо всички и последствията си остават за тях.

20 години в България се гласува срещу демокрацията. Още от първите свободни избори – през 1990 година всички страни от бившия соцлагер избраха демократичните сили, българите избраха преименуваните болшевики (между другото много ми е интересно за коя партия е гласувал Бойко Борисов тогава). Оттогава до днес все се търси харизматичния лидер, който ще ни оправи. Великият български преход може спокойно да завърши. Резултатът е ясен – тръгнахме от бай Тошо и стигнахме до охраната на бай Тошо.

Винаги съм смятал три неща за особено важни – правото на избор, правото да бъдеш различен и умението да правиш разлика. В опита си да провокирам околните често съм застъпвал тези, в които сам не съм вярвал, но пък са били коренно противоположни на така нареченото общоприето мнение. В обществото има и „а”, и минус „а”. Демокрацията им дава равноправното право да съществуват, било то като управление или опозиция. При тоталитаризма има само „за”. Безмозъчно, затъпяло и нищо незначещо „за”!

Миналата неделя убиха демокрацията в България. Три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС събраха общо над 70 процента от гласовете на българите. Нито една от тези партии не може да претендира, че е демократична. Две от тях – ГЕРБ и ДПС, са си определено лидерски авторитарни партии, чийто електорат гласува под строй и със заповед. Третата - БСП, 20 години се опитва да се демократизира и все не успява. Няма как да стане – синовете и внуците на партийната номенклатура няма да допуснат чужди елементи да я превземат отвътре. Само си спомнете какво се случи с горкия Жан Виденов. А и никой не може да ме убеди, че тези три партии не действат координирано, пазейки жадно интересите си. Кавгите между лидерите им ми изглеждат толкова нелепи, колкото е нелепо, че Доган примерно подкрепя Калфин, а пък в Айтос кандидатът на ДПС се отказва от балотажа и публично подкрепя кандидата на ГЕРБ – местен полицейски началник. Нещата отдалече миришат на уговорен мач, в който гореспоменатите три субекта са печеливши, а всички останали са губещи.

Идва нова неделя. Балотаж. Възможността за избор е минимална. И все пак на мен лично ми хареса идеята на Иво Беров – бих гласувал за този, който публично се разграничи от Тодор Живков и водената от него политика. Само че без увъртания и недомлъвки. Съмнявам се, че някой от кандидатите ще го стори…