Европа е вляво, г-да десни!

Никога няма да се примиря с приравняването на комунизма с нацизма. Не, защото самият аз съм левичар, а просто защото това не е вярно.

Ако комунизмът и нацизмът бяха едно и също, Брад Пит и Христо Стоичков щяха да бъдат близнаци.

Дори най-големият капиталист в миг на разнежване ще признае, че комунизмът не е лоша идея. По-скоро ще намекне, че е неосъществим, утопия, химера или нещо подобно. Карл Маркс не е убил и муха през живота си. Отделна тема е, че трудовете му попаднаха в ръцете на хора, които изобщо не умееха да четат. Комунизмът ще победи в най-силно развитата индустриално страна. Тоест в Съединените щати след някоя друга година, век или хилядолетие. Няма начин да покори сияйните висоти в България точно на 9 септември 1944 година, когато в милата ни татковина 85 процента от населението живее по села и паланки, или на 21 февруари 2018 година, когато същите тия 85 процента продължават да селяндурстват в градовете ни. А и защо трябва да говорим за окончателна победа, веднъж и завинаги, след като тъй или иначе в цяла цивилизована Европа има и 8-часов работен ден, и права на жените, и максимално достъпно здравеопазване, и масово образование, и социални политики за хората със специфични възможности, и лозунги за солидарност, и все неща, за които са се борили и Клара Цеткин, и Роза Люксембург. Неща, постигнати еволюционно. Неща, постигнати с труд и упоритост. Неща, които липсват както в дясна България, така и в Русия на Путин. Напротив у нас и на север от нас удобно се настаниха мафията, олигархията, ултранационализмът, фетишизирането на капитала и омразата. Европа е вляво, г-да десни, вдясно е Владимир Владимирович! А и е крайно време да престанем да бъркаме държавния монополен капитализъм (по същество националсоциализъм) на товариш Сталин с комунизма...

Омразата, господа десни! Омразата!!! Омразата, глупако!!!!! Това е основната разлика между комунизма и нацизма! В комунизма няма омраза, нацизмът е изграден върху  омраза! Комунизмът е интернационализъм, г-да десни, нацизмът дори не е и национализъм, защото в идеологията на Хитлер обичта към родината е на втори план, на първо място е желанието за саморазправа с другите народи, най-вече с евреите и славяните. Комунизмът е безкласово общество, г-да десни, в което както трудът на чистачката в зоопарка, така и трудът на космонавта са на почит и уважение, в което както чистачката в зоопарка, така и космонавтът са равни пред закона. Е, г-да десни, признавам – на тоя етап това действително е утопия и не работи. Но не е невъзможно, ако се замислите... Нацизмът е строго йерархично общество (по това ще разберете колко много си приличат Хитлер и Сталин), в което привилегированите класи са в пъти по-брутални от войниците на Тамерлан в битката при Ангора (може би заради комплекс за малоценност от липсата на аристократично потекло).

Колкото и да изброявам, г-да десни (то вие сте и толкоз десни де), знам, че няма да ви убедя! Ама ей го на, обичам да си троша клавиатурата. Всъщност, г-да десни, абе вие антисемити ли сте!? Май, май...  

Соросоидно

Когато имаше кислород на Венера, местните си живееха доволно и щастливо. По цял ден мяткаха мръвки на скарите, наливаха се с пиво и не мислеха за утре. Само зеленият мафиот - самоуверен, самотен и самовлюбен веган, не се спираше да дудне:

- Абе, идиоти с идиоти, сечете дърветата за глупавите си барбекюта и изобщо не се усещате каква простотия правите! Хем разкатавате фамилията на единствения източник на кислород, хем пълните атмосферата с въглероден диоксид! Горката стара Венера скоро ще стане съвсем необитаема!

От майор Витанов от 6-то венерско районно можеш да избягаш, ама от парниковия ефект – не. На Венера започна да става толкова непоносимо топло, че местните се телепортираха на следващата поред планета в Слънчевата система и станаха земляни.

Тъй като на Земята беше по-студено, противниците на Сорос и всичко зелено започнаха да използват горките дръвчета и за отопление. Кеф – лете на барбекюто, зиме пред камината. Земляните-венеряни все така си живееха доволно и щастливо. А зеленият мафиот се подсмихваше под намацаните си със спаначено пюре мустачки. Той знаеше, че на Марс е прекалено студено, за да виреят дървета.   

   

Защо не станах космонавт

Още се напишквах в гащите, когато започнах да гоня топката на големите батковци. Стоях съсредоточен зад едната врата на игрището, наблюдавах внимателно мача и щом коженото кълбо (тогава гумено от 6 лева и 10 стотинки) излизаше отвън, се втурвах след него. После с ръка или шут го връщах на терена. Не, това не беше детинското ми забавление. Беше моята работа, която вършех прецизно и с удоволствие. Исках да бъда и бях сред най-добрите в занаята.

Нашите, разбира се, не бяха съгласни с тази ми трудова реализация и ме пратиха на училище – белким придобия други умения, с които да си вадя хляба.

В даскало ми беше тъпо – до едно време ни учеха да щурмуваме сияйните висини, а после, като се смени времето, с още по-глупаво упорство започнаха да ни учат да преследваме всесилните пари. На всичкото отгоре и в щурмуването, и в преследването трябваше да бъдем някакви неясни, но праволинейни свръхгерои, които помитат всичко по пътя си, за да постигнат натрапените им от други цели.

Тъй като имам страх от височините и алергия към парите, съвсем естествено не ме свърташе много-много в училище. Очаквах с нетърпение мачовете на големите батковци, продължавах да гоня топката, а и получих повишение – отначало ме викнаха да вардя на вратата, а после ме пуснаха и напред.

Професионален футболист обаче не станах. Честно казано, не ме биваше в тичането, а и се оказа, че в оня футбол, който го дават по телевизията, също изискват щурмуване на сияйни висини и преследване на всесилни пари. А и нямах такива амбиции – на мен ми стигаше да връщам топката на големите батковци, да бъда част от техния мач, да се връщам уморен и щастлив вкъщи, да гледам анимационното филмче за Дон Кихот и да чета книжката за Карлсон от покрива. За ужас на близките ми горе-долу с тия умения и познания завърших и университета.

Футбол, Дон Кихот, Карлсон – до ден днешен не мога да си представя, че е възможно да има и други неща във Вселената. Нормалните хора се нащурмуваха и напреследваха, а аз не мръднах от Царя на спорта, Рицаря на печалния образ и малкия безобразник с перка на гърба. По повода не постигнах кой знае колко, да не кажа нищо. В един момент даже се бях отчаял. Мислех се за пълен неудачник. Усети ме тогава моят приятел от Русия – страхотният майстор на палиндрома Игор Бистров, усети ме човекът, светла му памет, и ми рече: „Петър, в 21-ви век Дон Кихот може би е несъстоятелен, но давай ние с тебе да си вършим нашата малка работа, нашето малко дело, пък...”.

Вчера отново гоних топката на големите батковци. Дон Кихот също продължи битката си с вятърните мелници. А Карлсон от покрива хвърчеше усмихнат над нас и крещеше своето знаменито „Спокойствие и само спокойствие! Хой, хой!”.