„Колумбе, Колумбе, й…м ти и любопитството!”

Принципно е възможно на света да има милиарди мечти, но е важна само една – тя, Нейно величество Американската Мечта. Не я ли следваш – рискуваш да ти набият канчето или просто да те пратят на оня свят. Последното всъщност не е чак толкова лоша опция дори в частта си с казана и ухилените опашати субекти около него, които мъкнат съчки и поддържат огъня. Човекът е приспособимо животно – ще свикне и с врялата вода. А и като гледам хората, които се плицикат в горещия басейн на Панчаревската минерална баня, не вярвам това да е и кой знае колко трудно.

Американската Мечта е като Американската Демокрация – добре опакован пакет, с целофанче и панделка, даже може и малко евтин парфюм (произведен, естествено, в Китайската народна република) да му турят. Отвориш ли пакета, веднага разбираш, че вътре няма Нищо. Но това Нищо агресивно се саморекламира и те убеждава, че е Нещо. Ти си знаеш, че е Нищо, но все пак се замисляш дали вредата от яденето на мазни хамбургери не е по-малка от вредата при набиването на канчето. И се примиряваш…

Какво от това, че във Виена искат да слушат Моцарт, в Прага да четат Хашек или в Мадрид да гледат корида. Според Американската Мечта слушането на Моцарт в седнало положение води до хемороиди и запек, четенето на Хашек възпалява ципата на малкия мозък, а коридата е нехуманно средство за избиване на животни. Друг е въпросът с какво избиването на животни в Чикагската кланица е по-хуманно, но е по-добре да не го задаваш. Като се замисля, горещият басейн в Панчаревската минерална баня го докарва и на мирис…

Навремето на някои българи им беше писнало от съветските филми за войната в петък вечер. Де да знаеха, че те са в пъти по-разнообразни от американските екшъни! Мислихме си, че футбол играят Пеле, Зико, д-р Сократес, Гунди, Стоичков, Платини и т. н. Глупости, това според Америкън Дрийм изобщо не е футбол, а сокър. Футбол е една забавна игричка, в която група младежи, облечени като марсианци, се бият за някакъв елипсовиден предмет и видимо много се забавляват. Целта на забавлението за средноглупавия европеец така и си остава непонятна, но е по-добре да си трае и да кима съчувствено с глава, защото в противен случай има огромна вероятност да изгуби този толкова ценен предмет, който стърчи на врата му. Изобщо добре е да не се спори с Американската Мечта за изкуство и спорт. В изкуството й обикновено главният герой убива три четвърти от населението на Земята, за да може останалата по чудо жива една четвърт да му изкаже благодарностите си, а в Америкън спорт има прекалено много помощно-технически средства от рода на бейзболните бухалки например.

Но най-чудното ми е защо Американската Мечта толкова упорито и настойчиво мрази нас, бедните и опърпани представители на многострадалната Източноправославна славянска цивилизация? Защо хора, които бъхтят по 16 часа на ден, за да имат много пари и висок жизнен стандарт, завиждат на едни ленивци, които имат муза за работа само в сряда и то не всяка сряда, а мангизи виждат само по Нова година? Защо хора, за които конкуренцията и себедоказването са всекидневна ценност, се страхуват от откровени безделници, които до петата стограмка водка (грозданка, мастика, сливовица) са най-миролюбивите и слънчеви същества на Земята и смятат борбата за доминация за загуба на ценно време? Защо Американската Мечта иска да ни набеди за най-големите грешници, при положение че ние отдавна сами сме стигнали до този извод, просто защото чувството за вина е едно от най-естествените състояния за славянската душевност? Честно – нямам отговор! Но по-добре и да не получа. Макар че винаги съм си мечтал да проведа следния разговор с другаря Троцки: „Абе, Лев Давидович,” - ще му кажа – „а вие ни учехте, че това място, на което двамата с тебе се намираме и много прилича на горещия басейн в Панчаревската минерална баня, изобщо не съществува!”. А Лев Давидович ще ме погледне строго и ще рече „Прав сте, Петър Иванович, но не можете да отречете, че добре ви подготвихме за него!”.

Та таквизи ми ти работи с Американската Мечта. Виж, Американската Демокрация, въпреки че малко я набедих, е нещо друго. Много добре е описана в едно сръбско клипче – върви си една дама с една коса през едно коридорче с едни отворени стаи, от които пушат едни димове. На стаите има надписи – Сърбия, Афганистан, Ирак, Виетнам. Дамата стига до последната врата, на която пише Сирия, и все още е затворена. Потропва и радостно възкликва: „Радуйте се, дОшла е Демокрация!”.

Е па, радваме се, как да не се радваме! Аз даже от утре почвам тренировки в горещия басейн на Панчаревската минерална баня…    

   

Българска мечта

Искам

да се боря

за

хубавите

хора

от родната

земя.

Слаб съм,

нямам воля!

Хубавите

хора

спят.

Моля се,

на Бог

се моля,

да се събудят

хубавите

хора

и

в България

да бъде

светлина!

Да си ги премерим!

Стана модерно напоследък да си мерим протестите и контрапротестите. Там някъде се събрали няколко милиона против правителството, на друго място пък други милиони се подписали в негова подкрепа. Лошо няма, демокрацията е съревнование и е хубаво да има конкуренция. Само че се питам къде е нашият общ отбор България в световното съревнование и има ли смисъл да си мерим протестите, ако този наш отбор не се стреми да се нареди някъде по-напред в класирането!?

Къде например е българското образование, при положение че от училищата ни в момента излизат полуграмотни полумаймуни, на чийто речник би позавидяла и Елочка Шчукина, а на техническите им познания би се присмял и орангутанът от Софийската зоологическа градина?

Какво е нивото на здравеопазването ни? По цялата земя медицината напредва, а при нас хората още летят при врачки, баячки и други шамани, които да решават проблемите им. Не е ли срамно, че в сравнение с тоталитарната държава на лошия бай Тошо има значително увеличение на детската смъртност например!? Това ли беше целта на красивите, интелигентните, грозните и глупавите!?

Как работи полицията и имаме ли армия!? А правосъдието!? На кого е по-лесен живота в България – на разбойника или на честния и почтен човек, който има единственото намерение да си изкарва хляба със законен труд!?

Ало, културата!? Нали бяхме някога някаква велика култура!? Ке паса, омбрес и мухерес!? Защото ако нивото, което наложиха бившите и настоящи „кукувци”, ни задоволява, то по-добре да смъкваме портретите на Кирил и Методий от стените на училищата и църквите!

Ами свободата на словото и печата!? По целия нормален свят журналистите са кучетата-пазачи на обществото, а у нас са помиярите-лизачи на властта!

Спортът!? При тия празни детски площадки и стадиони утре „великолепното” 17-о място на еди коя си прекрасна атлетка ще ни се струва само блян за минало величие.

Мога да изброя поне още 10-15 области на невиждани български „успехи”, ала заслужава ли си!? Световното състезание си тече, ние тук си врякаме и крякаме и хич не ни пука за резултатите. Сякаш сме загубили не само желание за победа, но и въобще желание за съревнование. Ние сме си най-великите, а ония другите са прости щом се напъват за неща, които нямат нищо общо с нашите сложни и противоречиви душевности!

Навремето Стефан Стамболов и Петко Каравелов са били непримирими политически противници. Даже първият вкарва в панделата втория! Нищо ново под слънцето! Чудно ми е обаче защо тази едва укрепнала млада България е вървяла устремно напред въпреки борбите, боричканията и противоречията? Много просто – нито един от Строителите на съвременна България не е бил зависим от парите на чужди корпорации и държави, нито един от тях не е и допускал, че ще бъде някъде на ясла и ще работи против Българския национален интерес. Всички те са имали една Голяма идея – България, и, разбира се, различни малки идеи за това как да се осъществи тази Голяма идея!

Ха, сега, мили протестиращи и контрапротестиращи, да ви предложа едно малко предизвикателство. Сложете си ръката на сърцето и кажете: „Аз не взимам пари от чужди корпорации и държави и единственото от което се водя е идеята за една по-силна, по-богата и по-щастлива България!”. Един да го направи и по очите му ще позная дали ме лъже! Дотогава си мерете протестите, контрапротестите и реконтрапротестите, доларите, рублите и отоманските лири, „преклонението” пред Америка, „любовта” към СССР и уважението към негово величество султана, само не мешайте България – светинята не се нуждае от лицемерие, а от обич!