Возя си се в метрото и по едно време срещу мен се кична видният труженик на керамичната индустрия и българо-американската дружба Асен Генов, загледан в телефона си с дълбокомислен вид на злоупотребил с гроздовата древногръцки философ. Не, че ми е направил нещо или нещо такова, ама като тръгна да слиза на Университета, у мен се зароди класическата идея да му туря една чисто футболна подсечка отзад, за да го видя пльоснат на зеления килим, пардон, на пода на влакчето. Дразни ме това момче и туйто, а и е фен на ЦСКА, тогава "Литекс" - как да не му се зародят на човек класически идеи в главата!? Отказах се в последния момент - не от добрина или нещо такова, а от чиста проба съжаление. Още повече че, докато слизаше, все така загледан в телефона си, той фалшиво измънка онова модерно "Уау!" и се спъна сам.
Някъде в началото на 90-те на миналия век батко Брус Дикинсън изпя, че не иска да е татуиран милионер. Малцина го разбраха, а трябваше. В ония години на неистов възторг от Американската мечта и победилата Америка, човекът заяви, че просто иска да си остане британец със своите си мисли, табиети, традиции, разбирания и най-вече със своята си култура, културата на мястото, където се е родил. Нарича се идентичност - колкото и да бягаш от нея, тя все те настига. Добрият стар батко Брус! Ако знаеше само с какво удоволствие целокупният български народ възприемаше всички хамерикански дрисни и най-вече отвратителното "Пари, пари, пари, тук и навсякъде, и на всяка цена!", едва ли наскоро щеше да стане фен на "Левски" (за което чест и почитания, а и като че ли ние, левскарите, напук на всеобщата истерия, съхранихме нещичко българско у себе си)!
Няма възклицание "Уау!" в българския език! Има "Еха!", "Опа!", "Леле!", "Верно ли бе, братче!?" и още 783 подобни. Възклицание "Уау!" няма и в британския английски. Там има "Оу!" и още 1324 подобни (Шекспировият английски е най-богатият език в световен мащаб). Ще каже някой, че се заяждам на дребно. Не е така. Идентичността тръгва именно от възклицанието, преминава през двете банички с айрян за закуска и стига докъдето е дадено на отделния човек. 35 години разни керамични деятели ми надуват главата с лозунга за вечната българо-американска дружба (пред която и българо-съветската такава започна да изглежда примамливо), а днес, когато Америка заприлича на себе си, ми викат - "Бъди европеец!". Мерси боку! Аз съм си европеец! Вие сте "Уау!" и не знаете какви сте!