събота, 7 юли 2018 г.

Канибалът


Канибалът беше там - див, зъбат и гениален.

Хищник – на зеленото игрище няма място за тревопасни.
Истински – на светлинни години от депресирания аржентинец и португалското конте.

Победител – напук на ФИФА, УЕФА и цялата останала мафия.
Смел – за да се направи на вратар в последната секунда.
Непосредствен – за да се отдаде пред всички злобни шефчета на животинската си радост.

Канибалът беше там – на „Анфийлд”, неговото място.
„Анфийлд”, който пееше „Е-е-е-Е-е-е-Е-е-е Луис Суарес”.
„Анфийлд”, който му прощаваше всичко.
„Анфийлд”, който го обичаше.

Канибалът беше там и не спечели нищо.

Канибалът отиде на друго място.
Не за пари, не за слава.
Отиде, за да спечели.
Спечели и се изгуби.
Сложиха му намордник и го укротиха.

Когато за някого или някои си всичко – ти си личност.
Когато станеш като всички – се превръщаш в нищо.
Любовта е по-голяма от победите и загубите.
Не е важно дали печелиш, или губиш.
Важното е в кой отбор играеш.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар