събота, 24 декември 2016 г.

Малка приказка за кюмюр, рок и един изгубен телефон

Да те събудят в навечерието на Бъдни вечер и да те пратят за кюмюр си е чиста проба издевателство над личността. Ставам кисел и още по-кисел се вмъквам във Фиат-а на сестра ми. На любезното „Е, как е, чичо Пепи” от страна на Монката още по-любезно отвръщам:
- И нали си знаете – трябва да се съобразявате с правата на киселите пътници. В тая кола ще се слуша рок, иначе няма да играя.
Пускат радиото и тръгваме.
Кюмюр, естествено, не намерихме.
Намерихме дърва.
Намерихме дърва, но Монката си изгуби телефона.
Опитвам се да се измъкна:
-Вижте какво, телефоните пред Рождеството, Светлината и Любовта са суета! Мислете позитивно, най-вероятно ще се намери, но и да не се намери – голям праз без ориз!
В погледите отпред не откривам и атомче позитивизъм. Напротив – сутрешната ми киселост баклава да яде:
-Телефонът!!!
И започва великото търсене на Телефона. Като всяко велико търсене, лишено от трезвия разум на стария рокаджия, то се превръща във велика паника и още по-велико лутане. Петнайсет пъти навестяваме дървата. Те си бяха на мястото – Телефонът го нямаше. На шестнайсетия път реших да се намеся:
-Ако в търсенето няма организация, то се превръща в лутане. Дайте да въведем ред и посока.
Гледат ме вече свирепо. На двайсет и третата обиколка на дървата и заобикалящия ги свят, когато бензинът започна да привършва и всички държавни институции начело с полицията бяха сигнализирани, се сетиха за мен:
-Добре. Какво предлагаш?
-Пуснете рок. И малко по-силно, ако може.
Разгеле! Пуснаха!
И телефонът се намери. Вярно, не при дървата, а в шумата. Но търсенето за разлика от лутането си има своята желязна логика.
Развеселихме се. Опитах да вкарам малко киселост с моето неизбежно:
-Ами ако не бяхме намерили телефона, нима нямаше да има Рождество, Светлина и Любов!?
-Щеше бе, чичо Пепи – отвръща ми Монката. – Ама не ти ли е и на тебе по-гот, че го намерихме.
Така си беше. Намерените телефони са хубаво допълнение към Рождеството, Светлината и Любовта. Но като всички красиви неща искат търсене, а не лутане.
Благословена и свята Бъдни вечер, приятели! Желая на всички ви здраве и много, ама много намерени красиви неща!

И нали си знаете – позитивните хора слушаме рок J   

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Погледни ме

Погледни ме.
Ръката ми –
хвани я!
Бягат
птиците,
а глутниците
вият
над
градове
от призраци
и принцове.

Погледни ме.
Ръката ми –
хвани я.
Извън
матрицата
сме
само
ние –
странстващите
рицари.